Решение № 12223 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9505/2017 г.

Решение № 12223 от 12.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9505/2017 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 166, ал. 3, изр. второ АПК. Образувано е по частна жалба, подадена от З. А. Р., срещу Определение от 19.06.2017 г., постановено по адм. дело № 230 по описа на Административен съд - М. (АС - М.) за 2017 г. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на настоящата частна жалбоподателка за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената по същото дело Заповед № 601 от 20.04.2012 г., издадена от кмета на О. М. Рангелова сочи, че още в подаденото до първоинстанционния съд искане за спиране на изпълнението на заповедта е конкретизирала, че го прави с оглед да бъде предпазена от увреждания - битови и физически. Към частната жалба прилага експертно решение на ТЕЛК за удостоверяване на факта, че е инвалид и твърди, че ако бъде "изхвърлена на улицата" свършвал нейният живот. Излага съображения по съществото на оспорването на заповедта. Иска отмяната на обжалваното определение и спиране изпълнението на Заповед № 601 от 20.04.2012 г., издадена от кмета на О. М. Ответникът - кметът на О. М., не представя възражение и писмени доказателства по предявената частна жалба в дадения му срок. Частната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 166, ал. 3 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. С. З. № 601 от 20.04.2012 г., издадена от кмета на О. М. на основание чл. 46, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОС) са прекратени наемните правоотношения със З. А. Р. за общинско жилище, намиращо се в гр. М., ул. "И. Х." №... и е разпоредено жилището да е освободи в 30-дневен срок от съобщаването на заповедта. За да отхвърли направеното в хода на висящото производство по оспорване на Заповед № 601 от 20.04.2012 г., издадена от кмета на О. М. искане за спиране на нейното изпълнение, съдът е приел, че Андреева не е обосновала и доказала вероятното настъпване на значителни или труднопоправими вреди в своя патримониум. Доколкото искането не е подкрепено с доводи и доказателства, от които да се изведе извод, че от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение ще настъпят значителни или труднопоправими вреди за лицето, съдът го е преценил като неоснователно и го е оставил без уважение. Определението е правилно. Спорната хипотеза касае спиране предварителното изпълнение на заповед, с която на основание чл. 46, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗОС са прекратени наемните правоотношения със З. А. Р. за общинско жилище, намиращо се в гр. М., ул. "И. Х." №... и е разпоредено жилището да е освободи в 30-дневен срок от съобщаването на заповедта. Съгласно чл. 46, ал. 5 ЗОбС обжалването не спира изпълнението на заповедта, освен ако съдът разпореди друго. Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт е допустимо при всяко положение докато е висящ спорът относно законосъобразността на акта и при наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК - когато се установи, че то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В тежест на жалбоподателя е да установи осъществяването на тези предпоставки. В случая те не са били налице. Доколкото значителните и труднопоправими вреди не се презюмират, Рангелова е следвало да се позове на тях в още в искането за спиране изпълнението на заповедта, като го обоснове и да подкрепи твърденията си с доказателства. Молителката не е посочила в какво се изразяват посочените от нея в молбата до АС - М. "непредотвратими вредни последици", а в частната си жалба твърди, че спирането ще предотврати битови и физически увреждания и по причина, че е инвалид и с "изхвърлянето" на улицата, би свършил нейния живот. Противно на последното твърдение на Рангелова, от приобщените по делото доказателства се установява, че предвид издаването на Заповед № 601 от 20.04.2012 г. на основание чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗОС и разпоредбата на чл. 46, ал. 3 ЗОС, кметът на О. М. е издал Заповед № 602 от 20.04.2012 г., по силата на която тя е настанена в друго общинско жилище в гр. М. Следователно, твърденията на Рангелова не мотивират наличието на значителна или труднопоправима вреда. При тези данни и липсата на други доказателства, че предварителното изпълнение на заповедта ще й причини значителни и труднопоправими вреди, а и предвид разпоредените с нея правни последици, правилна и обоснована се явява преценката на състава на АС - М., че искането не е подкрепено с доказателства, поради което следва да се остави без уважение. От значение също така е и това, че евентуално накърнените лични интереси следва да са съответни по степен на накърняването на обществените интереси, което означава, че интересите на Рангелова и на общината следва да са противопоставими, което в случая не е налице. Следователно съответни на закона и доказателствата по делото са правните изводи на първоинстанционния съд за липсата на условията по чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК, които да обусловят необходимостта за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Доколкото правните изводи на настоящия съд съвпадат с тези на АС - М., обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. Специалната разпоредба на чл. 46, ал. 5, изр. второ ЗОС дерогира суспензивния ефект на подадената жалба и така върху адресата на акта е доказателствената тежест да установи и докаже наличието на обстоятелствата по 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК, което в случая не е сторено. Затова липсват отменителни основания. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 166, ал. 3 и чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение