Решение № 15791 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11635/2010 г.

Решение № 15791 от 21.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11635/2010 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Добринка Добрева Цветкова, от гр. Варна, против Решение № 1023/19.05.2010 г. по адм. дело № 227/2010 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - началник сектор Варна при РДНСК - Североизточен район, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отхвърлил жалбата на Добринка Добрева Цветкова против Заповед № ДК-02-ВН-95/16.12.2009 г. на началника на РДНСК-Варна, с която на основание чл. 225, ал. 1, вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е разпоредено премахването на незаконен строеж: "Тераса, пристроена към апартамент", находящ се в ап. 24, на първи етаж от жил. блок № 403, вх. 15, в ж. к."Владислав Варненчик", гр. Варна. Съдът е приел, че пристроената тераса представлява строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който са необходими строителни книжа, с каквито същия не разполага. Намерил е за неоснователни доводите, че извършеното е "текущ ремонт" по чл. 151, ал. 1, т. 4 от ЗУТ, респ. че е налице остъкляване на съществуваща тераса по чл. 147, ал. 1, т. 12 от ЗУТ, за които не се изисква разрешение за строеж и одобрен инвестиционен проект. Обсъдил е липсата на предпоставките за приложение на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ, определящи строежа като "търпим". Решението е правилно. Незаконният строеж, съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, се определя като строеж, който се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж. В случая правилно, с оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът е направил извод, че изградената през 1993 г. от касатора тераса към ап. № 24, на първи етаж от жил. блок № 403, вх. 15, в ж. к."Владислав Варненчик", гр. Варна, представлява незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. От данните по делото е установено, че извършеното строителство на тераса, представлява строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, тъй като е пристройка към ап. № 24, ползуваща се за кухня, с изградени: две стоманобетонови плочи на пода и тавана, с ограждащи стени от тухли, две тухлени колони под нея, опиращи на земята, с отвор за врата на фасадния панел от запад и остъкляване. За това строителство, както по чл. 55 от ЗТСУ (отм.), но в сила към датата на извършването му, така и по чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, се изисква разрешение за строеж, каквото в случая липсва, което потвърждава правилността на направените от съда изводи за незаконност на строежа. Поради това неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че извършеното представлява "текущ ремонт", по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ, за който не се изисква разрешение за строеж. В случая не е налице текущ ремонт на тераса, защото последната не е съществувала като част от жилището на касатора, за да бъде ремонтирана, а се касае за новопостроен обект-тераса, пристроена към хола на ап. № 24, чрез изграждане на нови конструктивни елементи - стоманобетонови плочи и стени, направа на отвор по фасадна стена за връзка с тази тераса, с предназначение за кухня. Този нов строеж опровергава доводите на касатора за наличието на "текущ ремонт" . С оглед на изложеното и липсата на доказателства за узаконяването му, на основание § 184, ал. 1 и сл. от ПЗР на ЗИДЗУТ /Д. в. бр. 65/2003 г./, както и отсъствие на предпоставките на § 16, ал. 2 от ПР на ЗУТ за търпимост на строежа, обуславят краен извод за законосъобразност на премахването му, като незаконен. Ето защо, като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение