Решение № 3840 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7103/2017 г.

Решение № 3840 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7103/2017 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във вр. с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Б. П." ЕООД - гр. К., подадена чрез пълномощник адв. И. Т. срещу Решение № 619/11.04.2017 г., постановено по адм. дело № 1653/2016 г. по описа на Административен съд - Б., с което отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-02000215006011-091-001/25.04.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Б., потвърден с Решение № 182/18.07.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Б., с който на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС за данъчни периоди м. 01. и м. 02.2014 г. на "Б. П." ЕООД е начислен ДДС в общ размер на 19 754,42 лева и лихви в общ размер на 4 340,32 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. На първо место, касаторът твърди, че съдът не е обсъдил в пълнота възраженията му относно допуснати в хода на ревизията процесуални нарушения. На второ место, касаторът след като признава факта, че вътреобщностни доставки на стоки (ВОД) от 31.01.2014 г. и 20.02.2014 г. са симулативни, счита, че неправилно съдът приел за доказан факта на продажба на стоките на територията на страната, за да се установи задължения за ДДС по неосъществени доставки. По изложените съображения, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което се отмени РА, или алтернативно да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира направените по делото разноски. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП" - Б., не взема становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното съдебно решение. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд (АС) - Б. е бил Ревизионен акт (РА) № Р-02000215006011-091-001/25.04.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Б., потвърден с Решение № 182/18.07.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - Б., с който на основание чл. 86, ал. 1 от ЗДДС за данъчни периоди м. 01. и м. 02.2014 г. на "Б. П." ЕООД е начислен ДДС в общ размер на 19 754,42 лева и лихви в общ размер на 4 340,32 лева, в резултат от непризнаване на декларирани от ревизираното лице ВОД на стоки (хартиени кухненски рула) към "Рек бизнес" ООД и "Демиди къмпъни" ООД, регистрирани за целите на ДДС в Р Чехия. С обжалваното решение, АС - Б. е отхвърлил жалбата на "Б. П." ЕООД срещу РА и осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - Б. разноски за първоинстанционното производство в размер на 1253 лева. За да постанови този резултат, АС - Б. е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АС - Б. е анализирал събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства и обосновал краен извод, че ревизираното лице не е доказало декларираните от него ВОД, тъй като не е представило доказателства, че стоката е изпратена или транспортирана в друга държава - членка и че вследствие на това е напуснала физически територията на страната. Основно мотивите за отхвърляне на жалбата са: некредитиране на ЧМР, приложени към инвойс фактурите, поради липсата на задължителни реквизити и поради представянето на различни по съдържание ЧМР към една и съща фактура относно превозвача; установеното при извършена насрещна проверка на сочения в ЧМР превозвач "Посейдон" ЕООД, че същият не е извършвал транспортни услуги на РЛ или превози, по които изпращач е РЛ; липсата на доказателства, че стоката реално е напуснала територията на РБ; доказателствата, събрани по линия на международното сътрудничество въз основа на поискан обмен на информация по отношение на чешките дружества и липсата на плащане по декларираните ВОД, като косвено доказателство, че не са извършени. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Неоснователно е твърдението на касатора за неотчитане от страна на първоинстанционния съд за наличието на допуснати процесуални нарушения в хода на ревизията. Както правилно е приел АС - Б., в хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосноват извод за отмяна на РА на това основание. В допълнение следва да се посочи, че дори и да са налице процесуални нарушения, допуснати в хода на ревизията, а такива в случая липсват, то съдът в производството по съдебно обжалване на РА, е съд по съществото на спора. Той няма правомощия да отмени акта, поради допуснати съществени процесуални нарушения при издаването му и да върне делото на компетентния орган /чл. 160, ал. 1, 2, 3 и 4 от ДОПК/. Изводът на АС - Б. за материална законосъобразност на РА, кореспондира с доказателствата по делото. По делото не е било спорно, че през м. 01. и м. 02.2014 г. "Б. П." ЕООД декларира ВОД на стоки (хартиени кухненски рула) към "Рек бизнес" ООД и "Демиди къмпъни" ООД, регистрирани за целите на ДДС в Р Чехия с нулева ставка на ДДС. Спорен е бил въпроса налице ли са предпоставките за освобождаване от ДДС на декларираните ВОД. Съгласно разпоредбата на чл. 7 от ЗДДС, вътреобщностната доставка /ВОД/ на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя, от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. А съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗДДС, документите, удостоверяващи извършването на ВОД се определят с правилника за прилагане на закона. Тези документи са определени с разпоредбата на чл. 45 от ППЗДДС, като в настоящия случай, освен фактура, трябва да е представен транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка, тъй като ревизираното лице първоначално е твърдяло, че транспорта е извършен за сметка на получателите (чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС). Правилно съдът е установил, че първоначално управителя на ревизираното дружество дава обяснения, че не разполага с транспортни документи или потвърждение за получаване на стоките от чешките дружества, необходими за доказване на декларираните от дружеството ВОД, а след това за доказване на ВОД към "Рек бизнес" ООД представя различни по съдържание относно превозвача международни товарителници (ЧМР) - едната с посочен превозвач "Посейдон" ЕООД, а другата - с превозвач "Е. Д. У. Извоз" - Македония, а за доказване ВОД към "Демиди къмпъни" ООД представя ЧМР с превозвач "Е. Д. У. Извоз" - Македония. Правилно съдът е приел, че доказателствената стойност на представените транспортни документи е компрометирана с оглед събраните доказателства при извършената насрещна проверка на посочения превозвач "Посейдон" ЕООД, тъй като управителят му декларира, че не са извършвани транспортни услуги към ревизираното дружество и не са издавани фактури, ЧМР, пътни листи и др. документи, касаещи превози на това дружество. Поради изразените още в хода на ревизията различни защитни позиции на ревизираното дружество и представените взаимно изключващите се превозни документи за доказване на ВОД, обоснован е извода на съда, че дружеството не е доказало с предвидените по чл. 45 от ППЗДДС документи извършването на декларираните ВОД. Обоснован е извода на съда, че като косвени доказателства за липсата на извършени ВОД следва да се отчетат и фактите, че плащане по доставките не е извършено, както и данните, изпратени от чешката данъчна администрация, че контрагентите на ревизираното дружество са недостъпни, нямат регистрирани търговски обекти, не са декларирали придобивания през данъчни периоди м. 01. и м. 02.2014 г. и не може да се установи нито получаването на стоките, нито тяхното придобиване, нито мястото на доставянето им, нито декларирането на ВОП от тях. С оглед изложеното, правилно АС - Б. е обосновал правни изводи, че не са налице основания за признаване на декларираните ВОД и прилагане на нулева ставка на данъка, поради което с процесният РА законосъобразно е доначислен ДДС. Неоснователни са доводите на касатора, че след като с жалбата до административния съд и с касационната жалба вече се признава симулативността на извършените ВОД, то незаконосъобразно с РА се установяват задължения за ДДС при липса на каквито и да е доказателства, че стоките са реализирани на територията на страната. Ревизиращите органи са установили задължение за ДДС в резултат на непризнаване на декларирани от ревизираното лице ВОД на стоки (хартиени кухненски рула) към "Рек бизнес" ООД и "Демиди къмпъни" ООД, регистрирани за целите на ДДС в Р Чехия с нулева ставка на ДДС. К. се посочи по-горе спорни по делото са били въпросите за освобождаване от ДДС на декларираните ВОД. Константна е практиката на съдилищата, че освобождаването от ДДС на ВОД е приложимо, само когато правото на разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя и доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или превозена в друга държава - членка и вследствие на това изпращане стоката е напуснала физически територията на държавата-членка. Доказателствената тежест за тези обстоятелства е за ревизираното лице по правилата на националното право (т. 38 от решение на СЕС от 6.09.2012 г. по дело С-273/11 M. -G. K.). Настоящата инстанция счита, че задължението на доставчика по доказване на ВОД не е изпълнено надлежно с представените от това дружество различни по съдържание международни товарителници, доколкото доказателствената им стойност е опровергана от останалите събрани по делото доказателства, като безспорно ревизираното лице не разполага с потвърждения за получаване, а и след като признава факта, че декларираните от него ВОД са симулативни, то издадения РА, с който са му установени задължения за ДДС в резултат на непризнатите ВОД е законосъобразен. По изложените съображения, настоящата инстанция счита, че касационната жалба на "Б. П." ЕООД е неоснователна, а оспореното решение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за разноски от страна на касатора е неоснователна, а поради липса на претенция от страна на ответника по касация, такива не следва да се присъждат и на тази страна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,