Решение № 11423 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5776/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Стара Загора чрез неговия пълномощник срещу решение 118/10.04.2023 г. по адм. дело 655/2022 г. на Административен съд Стара Загора. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и да се присъдят в полза на община Стара Загора разноски за тази инстанция. Ответниците по касационната жалба Д. Атанасов и И. Атанасова, чрез процесуалния си представител в писмен отговор намират касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на постановения съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Д. Атанасов и И. Атанасова срещу заповед 10-00-2132/12.09.2022 г. на кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на оспорващите да премахнат незаконен строеж допълващо застрояване, представляващ фундаментна плоча, находящ се в поземлен имот с идентификатор 70202.501.220 по КККР на с. Сулица, в урегулиран поземлен имот (УПИ) ХV220, кв. 16 по плана на с. Сулица, община Стара Загора, като изграден без необходимите строителни книжа. С обжалваното решение, съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Административния акт е издаден от компетентен орган, но при съществени нарушения в предвидената от закона форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК и на административнопроизводствените правила по чл. 35 АПК, водещо до невъзможност на изследване на съответствието на заповедта с материалния закон и целите на закона. Съдът приема, че в административното производство не са описани и определени характеристиките на нареденото за премахване. Заключението на вещото лице е за положена стоманобетонна настилка, за която не се изискват строителни книжа. Излагат се мотиви, че нареденото за премахване със заповедта реално не съществува в този вид. Неточното описание на предмета на заповедта възпрепятства извършването на преценка дали същия подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, както и за определяне на адресатите на заповедта и приложението на разпоредбите за търпимост. Съдът приема, че освен нарушенията на формата на акта, в случая органът не е изпълни и служебното си задължение по чл. 35 АПК да установи всички факти и обстоятелства от значение за случая. Намира за съществено нарушение на процедурата съставянето на констативния акт в отсъствието на посочените в него като собственици на строежа, както и последвалото съобщаване само на единия собственик. Така постановеното решение е обосновано. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от събраните доказателствата. При извършена проверка на 24.06.2022 г. за незаконно строителство в УПИ ХV220 по отношение на обект Строеж допълващо застрояване е съставен констативен акт 20/28.06.2022 г. С него е установен строеж, изпълнен долепен до плътна ограда, изграден от фундаментна плоча, колони и 4 бр. ограждащи тухлени зидове, с подготвени кофражи за греди и колони и неизпълнен покрив. Строежът е определен като VI категория с приблизителни размери 10,20 м и 3,20 м и височина 3,10 м. При проверка на 21.07.2022 г. в констативен протокол от същата дата е констатирано премахване на 4 бр. ограждащи тухлени зидове и стоманобетонни колони на обекта, като е отбелязано, че не е премахната фундаментна плоча. Съгласно изготвената съдебно-техническа експертиза е установено, че нареденото за премахване всъщност представлява стоманобетонова настилка, а не фундаментна плоча. Същата е с площ 9,95 м на 3,75 м и долепена още една с размери в план 2,37 на 1,90 м. От изложеното следва извод, че решаващият съд законосъобразно е приел, че описаният в заповедта строеж не е индивидуализиран в достатъчна степен, което възпрепятства възможността за надлежен съдебен контрол на заповедта и за проверка на съответствието й с приложимите законови разпоредби. В разпоредителната част на процесната заповед е наредено премахването на незаконен строеж Строеж допълващо застрояване. Посочено по този начин, волеизявлението противоречи на констатациите на органа в съставения констативен протокол за премахване на колони и 4 бр. ограждащи тухлени зидове на описания в констативния акт строеж, като не става ясно какво точно следва да бъде премахнато като незаконно строителство. Отделно от изложеното, според доказателствата по делото, включително заключението по съдебно-техническата експертиза, се установява, че на място съществува стоманобетонова настилка, а не фундаментна плоча. Поради това, от издадената заповед за премахване на строеж на допълващо застрояване от една страна не става ясен предметът на административния акт, а от друга констатираното в съдебното производство не отговаря на установеното в административното. Издадената заповед не съдържа точно и ясно индивидуализиране на наредения за премахване обект, което обосновава извод за нейната незаконосъобразност. Тази неяснота на предмета на административния акт представлява нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. Като не изяснява всички относими за случая обстоятелства и разпорежда премахване на строеж допълващо застрояване без да събере необходимите доказателства и да извърши преценка какво точно е изградено в имота и явява ли се то незаконно, административният орган постановява акта си при съществено нарушение на правилата по чл. 35 и чл. 36 АПК. Правилни са изводите на решаващата инстанция, че касаторът не е изпълнил задължението си по чл. 225а ЗУТ да установи по вид, местоположение и точно да индивидуализира проверявания обект в заповедта, което е от съществено значение за последващото изпълнение след влизането й в сила. Допуснатото в протеклото административно производство съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 35 АПК е довело до порок във формата на административния акт липса на индивидуализация на предмета на заповедта, което прави невъзможно изследването на материалната законосъобразност на нареденото. Съгласно нормата на чл. 170, ал.1 АПК, в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материалните предпоставки на разпореденото с него. В случая твърденията в административния акт не се подкрепят от доказателствата по делото. Крайният извод на административния съд, че заповедта е незаконосъобразна и следва да се отмени, е правилен. Настоящата инстанция с цел пълнота на мотивите следва да добави, че не приема правните изводи на административния съд за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради съставянето на констативния акт при отсъствието на собствениците на строежа или последвалото му съобщаване само на единия от тях. Присъствието на жалбоподателите по време на проверката не представлява законово изискване за съставянето на акта. Евентуални допуснати нередности в процедурата по връчване на констативния акт също не съставляват нарушение на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, което да води до незаконосъобразност на заповедта само на това основание. С подаването до съда на жалбата срещу издадената заповед, адресатите са реализирали правото си на защита срещу тази заповед в протеклото съдебно производството. Въпреки това, при вече установена материална и процесуална незаконосъобразност на акта, това обстоятелство не влияе на крайния резултат на правния спор. С оглед на изложеното обжалваното решение е постановено при отсъствие на отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,