Решение № 9627 от 31.10.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на М. Риза с [ЕГН] със съдебен адрес: гр. Кърджали, [улица], подадена чрез пълномощника му адв. В. Милушева, против Решение 179/08.10.2021 г. на Административен съд (АС) - Кърджали, постановено по административно дело 105/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 09/06/1/0/02368/3/01/04/02 от 30.03.2021 г. с изх. 01-090-6500/536#4 от 30.03.2021 г., издаден от директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" Кърджали. С доводи за наличието на отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът претендира неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореният АУПДВ и да му се присъдят сторените разноски за двете съдебни производства. В открито съдебно заседание адв. Милушева поддържа касационната жалба и заявените с нея искания. Излага допълнителни съображения в писмена защита и представя списък на разноските по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК. Ответникът по касационната жалба директорът на ОД на ДФ "Земеделие" Кърджали оспорва същата чрез пълномощника си юрк. К. Милева по съображения, изложени в писмен отговор. Иска от съда да остави в сила решението на административния съд и да му присъди юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на противната страна на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС Кърджали е бил АУПДВ 09/06/1/0/02368/3/01/04/02 от 30.03.2021 г. с изх. 01-090-6500/536#4 от 30.03.2021 г., издаден от директора на ОД на ДФ "Земеделие" Кърджали, с който на основание чл. 27, ал. 3 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е установено на М. Риза с [ЕГН] публично държавно вземане в размер на 48 895 лв., представляващо подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, с лихва от датата, следваща изтичането на срока за доброволно плащане. Според мотивите на акта в изпълнение на договор 09/06/1/0/02368/20.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1. Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. 2020 г., съфинансирана от ЕЗФРСР, на М. Риза е изплатена помощта в размер на 48 895 лв. (първо плащане в размер на 24 447.50 лв. на 31.03.2016 г. и второ плащане в размер на 24 447.50 лв. на 13.12.2019 г.) Въз основа на извършени административен контрол и проверка на място след второто плащане административният орган е установил неспазване от страна на бенефициера на разпоредбите на чл. 14, ал. 1, т. 7 и т. 8 от договора и чл. 42, т. 8 и т. 9 от Наредба 14/28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1. Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6 Развитие на стопанства и предприятия от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 г. 2020 г. (Наредба 14/28.05.2015 г.), изразяващо се в неподдържане на икономическия размер на стопанството и неподдържане на съответствие с всеки от критериите за подбор, на който е отговарял проектът. Този свой извод той обосновава със следните факти: Във връзка с подадената заявка за второ плащане е установен икономически размер на стопанството, измерен в СПО, 18 147.20 евро. В бизнес плана е посочено отглеждане на сливи през стопанската 2019/2020 г. 6 дка, но въз основа на резултатите от проверката на място, извършена в периода 01.09.2020 г. 04.09.2020 г., е констатирано, че икономическият размер на стопанството, измерен в СПО след проверката през 2020 г., е 13 798.75 евро. АС Кърджали приема, че оспорването е допустимо и че АУПДВ е издаден от компетентен орган в съответствие с чл. 20а, ал. 6 във вр. с ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) с оглед представената Заповед 03-РД/2700/24.07.2019 г. За да потвърди акта като материално законосъобразен, съдът е обосновал извод, че от страна на жалбоподателя не е доказано изпълнението на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, а именно 70 % растенията в парцела, след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 10, да са живи (неизсъхнали). Обсъдил е приетата без възражения от страните съдебно-аграрна икономическа експертиза и е приел, че тя не доказва категорично, че установените сливови дръвчета са на възраст 4 5 години. Констатацията за наличието на 5 годишни сливови дръвчета съответства на представените договори и приемо-предавателни протоколи от 2016 г. за закупуването на 300 броя, но тези за 4-годишните не кореспондират с представените по делото договори за покупко-продажба от 2018 г. (преброяването е извършено от експерта та 21.06.2021 г.). Настоящият касационен състав намира за неправилно така постановеното решение, поради следното: Безвъзмездната финансова помощ видно от договора е предоставена по реда на Наредба 14/28.05.2015 г. при спазване на условията на Регламент (ЕС) 1305/2013 относно подпомагане развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) според чл. 3 от наредбата. В случая помощта е предоставена в съответствие с чл. 17 от Регламент (ЕС) 1305/2013 за инвестиции в материални активи и с нея е одобрен представеният от кандидата проект, включващ бизнес план според определението за проект в пар. 1, т. 22 от ДР на Наредба 14/28.05.2015 г. За да бъде приет проектът, същият е отговарял на критериите за подбор, регламентирани в чл. 13 от наредбата, в т.ч. на критерия по чл. 13, ал. 1, т. 2 проектът да е за дейности, които се изпълняват в сектор Животновъдство и/или Плодове и зеленчуци, както и на изискването на ал. 3 за преценката на този критерии, според която за увеличение на СПО на стопанството, изцяло свързано с отглеждане на животни и/или култури се счита такова увеличение на икономическия размер на стопанството, при което нарастването се формира изцяло от животни и/или култури. Според таблица 8 към бизнес плана, озаглавена Описание на планираните инвестиции и дейности, инвестицията е за увеличаване на икономическия размер на стопанството чрез създаване на овощна градина от 6 дка. В общата информация на бизнес плана е посочено, че в началото на периода на изпълнение на договора, който е 5 години, кандидатът отглежда 13 млечни крави, поради което е определен начален икономически размер на стопанството, измерен в СПО 26 988 лв. и икономически размер към крайната дата на периода за проверка 35 490 лв. От изложеното следва, че нарастването на икономическия размер на стопанството се формира от овощната градина от сливови дръвчета на площ от 6 дка. В таблица 1 към бизнес плана е посочена налична за стопанството земя 0.493 дка, от които обработваеми 0.096 дка по договор за наем. Не е спорно, че въз основа на резултатите от извършените проверки във връзка със заявката за второ плащане административният орган е приел, че са изпълнени от бенефициера всички изисквания, регламентирани в наредбата и в договора , и на 13.12.1019 г. му е изплатена сумата от 24 447.50 лв. При извършената проверка на място след второто плащане, според съдържащия се в административната преписка доклад (таблица 2) са преброени в трите земеделски парцела по-малко сливови дръвчета от тези, които трябва да бъдат, за да са изпълнени изискванията на бизнес плана, както следва: в парцел 07658-019-008 62 броя вместо 150; в парцел 07658-016-038 21 броя вместо 75 и в парцел 07658-014-042 28 броя вместо 75. Тъй като броят на жизнените овощни дръвчета е под 70 %, за 2019/2020 е прието, че няма площ, допустима за подпомагане и икономическият размер на стопанството, измерен в СПО, въз основа на допустимите за включване площи с култури и животните, е изчислен в размер на 13 796.75 евро вместо одобрения 18 147.20 евро. Според заключението на вещото лице, изготвено след посещение на трите имота на 21.06.2021 г. (10 месеца след проверките на инспекторите), в първия от тях са налични 156 броя овошки, от които изсъхнали пет (151 жизнени, а трябва да бъдат 150); във втория са налични 87 броя овошки, от които изсъхнали 7 (80 жизнени, а трябва да бъдат 75); в третия 79 броя, от които изсъхнали 5 (74 жизнени, а трябва да бъдат 75). Експертът е констатирал, че повече от 70 % от растенията са живи и облистени. В открито съдебно заседание той е уточнил, че в имот 07658-014-042 растенията са 5-годишни, а в другите два има 5-годишни и млади, вероятно 4 годишни, тъй като е извършвано пресаждане на изсъхналите. Така приетото заключение без възражения на страните неправилно е преценено от съда като недоказващо изпълнението на изискването на чл. 9, ал. 1, т. 1 от Наредба 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ (същият текст е имал и чл. 8, т. 1 от отменената Наредба 2/17.02.2015 г.), което е 70 % растенията в парцела, след изключване на неподходящите за подпомагане площи по чл. 10, да са живи (неизсъхнали). Напротив, същото установява изпълнение на задължението на жалбоподателя по чл. 42, т. 9 от Наредба 14/28.05.2015 г. да поддържа икономически размер на стопанството си, измерен в СПО, за който е получил второ плащане по договора, а съответно и това по т. 8 на чл. 42 да поддържа съответствие с критерия за подбор по чл. 13, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2 за увеличение на СПО на стопанството, изцяло свързано с отглеждане на култури, тъй като според него площите за подпомагане с оглед броя живи сливови дръвчета е такъв, какъвто трябва да бъде, за да бъде постигнат икономически размер на стопанството към крайната дата на периода за проверка 35 490 лв. съгласно бизнес плана и достигнат към момента на второто плащане. Експертът не дава категорично заключение, че всички дръвчета са 5 годишни или 4-годишни, а в съдебното заседание е заявил, че освен 5 годишните има и млади, вероятно 4 годишни, тъй като е извършвано пресаждане, когато са изсъхвали. При постановяване на решението си настоящият съдебен състав съобрази вече постановите решения на други състави от първо и осмо отделение, според които неизпълнението на посочените задължения от бенефициера, свързани с постигане и поддържане на икономически размер на стопанството, измерен в СПО, не представляват основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1- т. 9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (заглавието изменено ДВ, бр. 51 от 1 юли 2022 г.), поради което съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК (виж Решение 11317/9.11.2021 г. по адм. д. 4074/2021 г; Решение 4991/26.05.2022г. по адм.д. 11850/2021 г.; Решение 1007/05.10.2021 г. по адм.д. 1214/2021 г.; Решение 6658/03.06.2021 г. по адм.д. 11002/2020 г., както и Решение 15681/17.12.2020 г. по адм.д. 8347/2020 г. на четвърто отделение, в което преди изменението на ЗПЗП в ДВ, бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. е прието, че е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ). По изложените съображения решението на АС Кърджали като постановено при неправилно приложение на материалния закон следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени АУПДВ. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 228 АПК на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски, исканията за които са заявени в хода по същество. Същите са доказани в размер на 4 231.16 лв. Неоснователно е възражението на касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационното инстанция в размер на 1 500 лв. с оглед предоставената правна помощ и размера на задължението по АУПДВ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд в състав на първо отделение