Решение № 1950 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4368/2012 г.

Решение № 1950 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4368/2012 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 8 от 16.02.2012 г. по адм. дело № 211/2011 г. по описа на Административния съд - Сливен. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - "Еко Асорти 05" ЕООД, с. Мечкарево, община Сливен, област Сливен, в депозиран по делото писмен отговор по жалбата и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на "Еко Асорти 05" ЕООД, с. Мечкарево, община Сливен, област Сливен, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-2600/3335 от 10.04.2011 г. на зам.-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 4548,85 лв., във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 20/090609/38110. Мотивите са свързани с констатирана в последствие чрез кръстосани проверки официална информация в ИСАК, въз основа на която е намалена помощта за подпомаганата площи, заявени с подадената молба-заявление. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният орган не е изложил мотиви към издадения административен акт. Освен това е нарушен чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т.е. да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", не са изложени. Административният орган е посочил, че издава акта въз основа на кръстосани проверки на данните в заявлението, от които ставало ясно, че част от заявените за подпомагане от бенефициента площи са допустими за подпомагане, без да посочи каква е тази част и въз основа на какви проверки. От мотивите към акта не става ясно нито за какви площи са отпуснати парични средства, нито колко е надплатената част и въз основа на какви обстоятелства е направен извод за недължимо плащане. Обосновано съдът приема, че правно релевантни за спора мотиви не са изложени и в предходно съставени документи във връзка с предстоящо издаване на административен акт, а при липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и събиране на доказателства. Последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Ето защо настоящата инстанция приема, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма доказано неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Последното плащане за 2009 г. е извършено на 16.12.2009 г., а административният акт е издаден на 10.04.2011 г., т.е. повече от една година след плащането и след преклудиране на възможността за принудително възстановяване на сумата. Обстоятелството, че административният орган и съдът, са се позовали на отменения Регламент (ЕО) № 796/2004 г. не е основание за отмяната, защото съгласно чл. 86 от ЗР на Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. позоваванията на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. се считат за позовавания на настоящия регламент и следва да се четат, съгласно таблицата на съответствието, а чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. съответства на чл. 73 от Регламент ЕО) № 796/2004 г. Предвид гореизложеното и защото изплатената сума, която е получило лицето, не е в резултат на недобросъвестното му поведение, решението на съда е законосъобразно. При този изход на делото настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят "..." ЕООД, с. Мечкарево, община Сливен, област Сливен, сумата от 1400 лв., представляваща адвокатско възнаграждение. Тази сума, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие от 14.01.2013 г., е реално заплатена. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,