Решение № 2766 от 2.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4706/2017 г.

Решение № 2766 от 2.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4706/2017 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Т. Д. Д. от гр. С., срещу решение № 1127 от 23.02.2017 г. на Административен съд С.-град по адм. д. № 12357/2016 г. Въвежда касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необоснованост. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени отказ рег. № 228р-13940/29.07.2016 г. на Началника на 04 РУ - СДВР за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо огнестрелно оръжие. Претендира разноски. Ответникът - Началникът на 04 РУ-СДВР, взема становище за неоснователност на касационната жалба. По отношение на твърдяния от жалбоподателя инцидент сочи, че същият е осъществен през 2014 г., докладван е два месеца след евентуалното му осъществяване на органите, като не може да бъде счетен като реална опасност към момента на подаване на заявлението от жалбоподателя през 2016 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес, срещу съдебен акт по чл. 208 АПК. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на Т. Д. Д. от гр. С. срещу отказ рег. № 228р-13940/29.07.2016 г. на Началника на 04 РУ - СДВР за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо огнестрелно оръжие. За да отхвърли жалбата срещу оспорения индивидуален административен акт, съдът е приел, че отказът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при правилно приложение на материалния и процесуалния закон, в съответствие с целта на закона. В хода на производството пред АС - С.-град не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да мотивират отмяна на обжалваното съдебно решение на това основание. По отношение на правилното приложение на закона: Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е отказ рег. № 228р-13940/29.07.2016 г. на Началника на 04 РУ - СДВР за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо огнестрелно оръжие, издаден от Началник на 04 РУ-СДВР, по заявление на Т. Д. Д., ЕГН **********, от гр. С. № УРИ 138600-147/22.01.2016 г. - л. 16 по адм. д. № 12357/2016 г. Като правно основание за отказа е посочена разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. От фактическа срана органът е направил извод, че въпреки дадената му възможност, Т. Д. не ангажира данни и доказателства за съществуваща реална и непосредствена заплаха за живота, здравето и имуществото, както на него, така и на неговото семейство, поради което и няма причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на разрешение за закупуване на късо огнестрелно оръжие; и това че работи в дружество "Б." ЕООД и пренася парични суми, не оправдава издаването на разрешение, предвид и разпоредбите на Наредба № I - 121/2004 г. на МВР, в която е предвиден реда за организиране охраната при транспортиране на ценни товари. Въз основа на установените факти, съдът правилно е приел от правна страна, че оспорваният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма. Приел, че в хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и решението е в съответствие с материалноправните разпоредби. Органът правилно приел, че по отношение на Дочев са налице основания по чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ - не са установени обстоятелства, които да обосноват нужда по този текст. Приел, че доказателствената тежест за установяване на тези факти и обстоятелства е негова и той не ги е доказал. Въз основа на това съдът е направил извод за законосъобразност на оспорения акт на началника на 04 РУ - СДВР, с който отказва на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ издаване на разрешение за придобиване, чрез закупуване на късо огнестрелно оръжие на заявителя Дочев. Върховният административен съд не споделя изводите на Административен съд С.-град от правна страна досежно направения извод за мотивиране на акта по всички пунктове: В действителност, както правилно е приел административния съд, дейностите, свързани с огнестрелно оръжие са такива с висока степен на обществена опасност, като законодателят е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански - чл. 6, ал. 1, 2 и 3 ЗОБВВПИ, като лимитативно е определил и видовете граждански цели - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. В действителност, физическите лица могат да придобиват огнестрелно оръжие и боеприпаси само за граждански цели, така, както са посочени в чл. 6, ал. 3, съответно в чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Те не могат да придобиват оръжие за служебни цели, тъй като такива цели имат само физическите и юридически лица, регистрирани като търговци и извършващи съответната търговска дейност или дейност, която изисква да бъде водена по търговски начин. В тази насока правилни са изводите на съда, че позоваването на мотива за самоотбрана, но във връзка с работата на лицето, не обосновава правото на ползване на огнестрелно оръжие за самозащита. С този мотив, лицето не може да получи исканото разрешително за граждански цели. Но г-н Дочев е посочил и друг мотив, свързан със заплаха за живота и здравето му. Изрично в обжалвания акт са изписани негови аргументи във връзка с възражение вх. № УРИ 138600 - 1022/28.04.2016 г. относно образувано ДП № ЗМ 174/16.04.2014 г. по описа на ГДНП за опит за убийство срещу Дочев, каквито аргументи се съдържат и в първоначалното заявление. На л. 36 по делото е представено и прието като доказателство по делото Удостоверение от СГП, видно от което ДП № 174/2014 г. по описа на ГДНП, пр. пр. № 4 - 1027/2014 г. е образувано на 16.07.2014 г. срещу неизвестен извършител за това, че на 16.04.2014 г. е направил опит да умъртви Т. Д. Д., като опитът е останал недовършен по независещи от него причини - престъпление по чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Органът в текста на оспорения акт е посочил възражението на Дочев в посока гореизложеното, но без да коментира преписката и образуваното досъдебно производство е направил извод за липса на основателна причина, която по несъмнен начин да обосновава издаването на поисканото разрешение. Касационната инстанция споделя възражението на касатора за бланкетност на израза, използван в обжалвания акт, без същият да бъде изведен въз основа на анализ на конкретните факти. От мотивите на органа не става ясно защо същият приема, че при образувано през 2014 г. и висящо към 2016 г. досъдебно производство за опит за убийство срещу Дочев, същият орган приема, че не е налице основателна причина, която да обоснове издаване на поисканото разрешение в хипотеза на реална и непосредствена заплаха за живота на Дочев. Касационната инстанция споделя извода на жалбоподателя, че липсата на съображения от страна на органа досежно направения извод за отказ по чл. 58, ал. 1, т. 10 по посочения аргумент, поставя съда в невъзможност да осъществи контрол за законосъобразност върху основанието за отказ. Това нарушение на закона, допуснато от органа е от категорията на съществените, водещо до незаконосъобразност на административния акт. В действителност, с оглед на твърдяното от касатора отменително основание, спорът по делото пред касационната инстанция е досежно извода на съда за липса на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ за издаване на исканото разрешително. Но за да се направи съда преценка за обоснованост на първо място административният орган е следвало да изложи съображения в акта си, които да го мотивират да откаже на посоченото основание. Релевантната правна норма - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, сочи, че абсолютна предпоставка за издаване на разрешението за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е наличието на основателна причина. Законодателят е посочил различни, допустими причини, които могат да обосноват необходимостта от издаване на исканото разрешение, сред които е самоотбрана. В действителност, доказателствената тежест за наличието на тази предпоставка законодателят поставя в тежест на молителя. Неправилен обаче е изводът на първоинстанционния съд, че органът е обсъдили наведените от Дочев доводи във връзка с наведената възможност животът и здравето му да бъдат застрашени. По скоро първоинстанционният съд е изложил съображения досежно липсата на тази предпоставка във връзка с фактите по спора, но не и органът. С оглед задължението на съда да осъществява контрол за законосъобразност върху актовете, които се оспорват пред него, и правораздавателната му функция, съдът не може вместо органа да излага съображения по наведен от молителя аргумент досежно наличието на опасност за живота и здравето му във връзка с образуваното ДП по повод опит за убийство върху лицето, което производство е висящо. Следователно, Административен съд С.-град неправилно е приложил закона като е направил извод за мотивираност на акта при липса на мотиви от страна на органа защо приема, че не е налице опасност за живота и здравето на молителя при образувана и висяща преписка по досъдебно производство с данни за опит за убийство срещу него. На посочените по-горе основания, обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което отказът на Началника на 04 РУ - СДВР следва да се отмени, като преписката се върне на същия орган за ново произнасяне при изпълнение на указанията на съда, дадени в настоящото решение за мотивиране на акта при анализ на възражението на г-н Дочев във връзка с изложените в него факти досежно образуваното досъдебно производство и приложимата правна квалификация. При необходимост, органът има правомощие да изисква и събира доказателства във връзка с изясняване на спора от фактическа страна. Изложените съображения от юрисконсулта на ответника след като е даден ход по същество на спора пред АССГ не представляват мотивиране на акта. Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, на ответника по касационната жалба се дължат разноски в размер на 615 лв. Дочев не представя списък с разноски за касационната инстанция. От представените доказателства е видно, че е заплатил 15 лв. държавни такси и 600 лв. адвокатско възнаграждение за един адвокат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд