Решение № 14866 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9217/2017 г.

Решение № 14866 от 5.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9217/2017 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. К. Н. 8"ЕООД моли да бъде отменено решение № 1112/22.06.2017 г. по адм. д. № 881/2017 г. на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 70-ОП/28.03.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост и нарушения на материалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли жалбата против заповедта да бъде уважена и да му бъдат присъдени разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП- В., редовно призован, не изпраща представител. По съображения в писмени бележки моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против заповед за налагане на принудителна административна мярка № 70-ОП/28.03.2017 г. на директора на Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - В., с която е наложена принудителна административна мярка запечатване на обект - китайски ресторант "Пинко", находящ се в гр. Р. и забрана достъпа до него за срок от 7 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, чл. 3, ал. 1 и чл. 25, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно налагане на принудителната административна мярка с оспорената пред съда заповед. На 24.03.2017 г. е извършена проверка на обекта на дружеството от органите по приходите, при която е констатирано, че за извършена покупка на храна на стойност 8,95 лв е издаден служебен бон и не е издадена фискална касова бележка от намиращия се в обекта касов апарат с фискална памет. Установена е касова наличност от 355,50 лв при касова наличност по дневния фискален отчет в размер 318,48 лв. Съставен е протокол за извършената проверка от същата дата, подписан от служители на дружеството без възражения. При тези факти обосновано съдът е приел, че недокументирането на продажбата на стойност 8,95 лв с издаване на фискална касова бележка не е единичен случай. Налице са предпоставките на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС за налагане на принудителна административна мярка запечатване на обекта и забрана на достъпа до него като за определяне продължителността на мярката и забраната са изложени достатъчни мотиви в заповедта, както обосновано е приел съдът. След като е констатирано нарушение на реда за отчитане на продажбите в търговския обект органът по приходите по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност на преценка дали да наложи предвидената в закона принудителна административна мярка и забрана на достъпа до обекта, а определя само тяхната продължителност. Правилно са определени от съда целите на наложената принудителна административна мярка по чл. 22 от ЗАНН - да предотврати и преустанови административните нарушения от този вид. Обосновано съдът е отхвърлил възражението за несъразмерност на наложената мярка с тежестта на нарушението. Правилен е изводът на съда, че представената справка за приходи и разходи на дружеството за м. 2 и 3.2017 г. предвид чл. 51 от ДОПК не съставлява годно доказателство за отразените в нея данни без доказателства за редовност на воденото от дружеството счетоводство. Правилно съдът е приел, че при изпълнение на забраната за достъп до обекта, ако последват вреди за оборудването на дружеството, биха се дължали на неположена грижа на добър стопанин от дружеството като собственик на оборудването. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,