Решение № 144 от 20.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2287/2017 г.

Решение № 144 от 20.12.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2287/2017 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Пламен Стоев Производството е по чл. 290 – 293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. К. Д. и С. К. Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 46 от 05.01.2017 г., постановено по в. гр. д. № 1046/16 г. на Софийския градски съд, ІІІ-Б състав, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК. Ответникът по жалбата Б. К. Д. я счита за неоснователна, а ответникът Н. К. Д. не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното решение във връзка с навадените от касаторите основания, намира следното: С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 67-ІІ-1 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 23722/2006 г. на Софийския районен съд, 67 с-в, в частта, с която е допусната съдебна делба между Ю. К. Д., С. К. Д., Б. К. Д. и Н. К. Д. на източно мазе, с площ от 13, 69 кв. м., находящо се на първия етаж в построената в УПИ ІV-528 от кв. 58 по плана на [населено място], м. "И." жилищна сграда и по отношение квотите на тези съделители по отношение на находящо се в същата сграда западно мазе и вместо него е отхвърлил иска за делба, предявен от Ю. К. Д., С. К. Д. и Б. К. С. против Б. К. Д. и Н. К. Д. на източното мазе като неоснователен и е определил равни права на съделителите по отношение на допуснатото до делба западно мазе /по 1/4 ид. част/. Със същото решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен иска за делба на таванско жилище, състоящо се от една стая, сервизни помещения и таванско помещение, със застроена площ от 25 кв. м., както и на пет тавански помещения, находящи се в посочената жилищна сграда. Решението е допуснато до касационен контрол съгласно дадените с ТР № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1 задължителни разяснения в частта, с която е отменено първоинстанционното решение за допускане делбата на източното мазе, находящо се в построената в УПИ ІV-528 от кв. 58 по плана на [населено място], м. "И. " жилищна сграда и искът за делба на това мазе е отхвърлен. По делото е установено, че по силата на решение от 24.08.1964 г. по гр. д. № 762/64 г. на С. народен съд в дял на общия наследодател на страните К. Д. Д. са поставени идеални части от дворното място, в което е изградена процесната жилищна сграда; таванско жилище от една стая и сервизни помещения и таванско помещение, заедно с 32 % ид. части от общите части на сградата, а в дял на съпругата му Л. Г. Д. идеални части от дворното място; тристайно жилище със сервизни помещения, находящо се на партерния етаж на къщата, заедно с южното избено помещение, заедно с 66% ид. части от общите части на сградата. На 31.03.1965 г. между двамата е постигната съдебна спогодба по гр. д. № 1424/64 г., по силата на която Л. Д. се е съгласила съпругът й К. Д. да извърши надстройка над съществуващата сграда, а относно правата върху сервизните помещения, мазета и тавани е посочено, че те ще бъдат съответни на жилищата в сградата, като всеки етаж има съответното му полагащо се мазе и таванско помещение. Бракът между двамата е прекратен на 30.06.1968 г. С нот. акт за дарение от 08.12.1982 г. Л. Д. е дарила на синовете си Ю. К. Д. и С. К. Д. общо 1/2 ид. част от получения в дял първи етаж от жилищната сграда, ведно с южното избено помещение, а на 13.04.1990 г. е дарила на внучката си И. И. И. останалата 1/2 ид. част от имота. Със саморъчно завещание от 18.11.2004 г. К. Д. е завещал на дъщеря си Н. Д. и на сина си Б. Д. втория тавански етаж на сградата. Сградата се състои от сутерен, жилищен и тавански етаж, както и подпокривно пространство. В сутерена се намират двете избени помещения – източно и западно, а на таванския етаж има ателие с тоалетна и баня, складови помещения, стая – кабинет и полученото в дял от К. Д. таванско жилище. За да отхвърли иска за делба на таванските помещения въззивният съд е приел, че след прекратяването на брака между Л. Д. и К. Д. през 1968 г. последният е установил самостоятелна фактическа власт върху целия тавански етаж и го е владял непрекъснато и необезпокоявано в продължение на повече от десет години, демонстрирайки го спрямо другия съсобственик, респ. че е придобил неподелените тавански помещения по давност, за което не е имало пречки, тъй като той е сред лицата, притежаващи самостоятелни обекти на правото на собственост в същата сграда. По отношение на източното мазе е прието, че то не подлежи на делба, тъй като е било поделено от бившите съпрузи и е принадлежност към таванския етаж, по отношение на който липсва съсобственост. Независимо от обстоятелството, че първоинстанцонното решение е обжалвано само от ищците в първоинстанционното производство Ю. К. Д., С. К. Д. и Б. К. С. само в частта, с която е отхвърлен искът за делба на таванските помещения и относно определените права на съделителите върху допуснатите до делба две мазета, а жалба от ответниците Б. Д. и Н. Д. срещу първоинстанционното решение, с което е допусната делбата на източното мазе не е била подадена, въззивният съд е приел, че не съществуват пречки за неговата отмяна и в тази му част, тъй като въззивното производство е по реда на отменения ГПК и правилото на чл. 269 от сега действащия ГПК не намира приложение. Обжалваното решение, в допуснатата до касация част, е процесуално недопустимо. Независимо от обстоятелството, че въззивното производство се е развило по реда на отменения ГПК, в случая първоинстанционното решение не е било обжалвано в частта му, с която е допусната делбата на източното мазе и съгласно диспозитивното начало в гражданския процес въззивният съд не е имал правомощието да отменя като неправилно това решение в част, в която е влязло в сила. Като е приел противното въззивният съд е влошил правното положение на обжалващите страни, с което е нарушил визираната в чл. 208, ал. 2 ГПК (отм.); забрана. Това е довело и до непроизнасяне на съда по въззивната жалба относно определените от първоинстанционния съд права на съделителите върху това мазе, което налага връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 4, вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено в тази му част, а делото следва да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.