Решение № 2763 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11251/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кредирект ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, срещу Решение 3150 от 10.10.2024 г., постановено по административно дело 376/2024 г. от Административен съд /АС/ Велико Търново, с което по жалба на Р. Д. П. от гр. Долна Оряховица, е отменен мълчалив отказ на Кредирект ЕООД, гр. София, по заявление на П. от 22.03.2024 г. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Р. Д. П., чрез процесуален представител, в писмен отговор, писмени бележки и съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна, респективно иска да бъде отхвърлена, а обжалваното решение потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора юрисконсултско такова. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема че касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Велико Търново е мълчалив отказ на Кредирект ЕООД по подадено на 22.03.2024 г. от Р. П. заявление по чл. 15 и чл. 20 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Регламента; ОРЗД), за предоставяне от дружеството, в качеството му на администратор на лични данни, на обработваните от него такива на П., както и информация за целите за обработването, съответните категории лични данни, получателите или конкретните получатели, пред които са или ще бъдат разкрити личните данни, предвидения срок за съхранение и останалите предвидени реквизити, включително копие от личните данни, които са в процес на обработване. За да отмени оспорения пред него мълчалив отказ, първоинстанционният съд е приел, че действително не са налице доказателства на П. да е изпратена изисканата от него на осн. чл. 15 и чл. 20 от Регламента информация, като представените копия от изпратени електронни писма не съдържат исканата от касатора такава. Във връзка с последното, административният съд е назначил съдебна компютърно-техническа експертиза, която отново е установила липса на каквито и да било прикачени файлове в изпратените писма. С оглед горните съображения, административният съд е заключил, че органът не се е произнесъл по направеното искане в регламентирания в чл. 12, § 3 от Регламента срок /един месец от получаване на искането/, респективно е отменил така формирания мълчалив отказ и е върнал преписката на органа за произнасяне по заявлението на П.. Така постановеното решение е правилно. Административен съд Велико Търново правилно е отменил мълчаливия отказ като незаконосъобразен. Търговското дружество е било сезирано със заявление по чл. 15 от Регламента, отправено му в качеството на администратор на лични данни от субект на данни, а именно Р. П. чрез адв. Павлов, като изискванията за такива заявления са посочени в чл. 37в от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Съгласно чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. Съгласно чл. 37б, ал. 2 от ЗЗЛД, заявление може да се подаде и по електронен път при условията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, Закона за електронното управление и Закона за електронната идентификация. В случая липсва произнасяне от административният орган, като изпратените електронни писма с парола за отключване, но без прикачени каквито и да било файлове или линкове, които да бъдат достъпени с нея, не могат да се приемат нито като отказ по искането, нито като неговото удовлетворяване. Ако администраторът на лични данни е приел, че съществува неяснота относно подаденото искане от заявителя, неговата самоличност или обхвата на упълномощаването на адв. Павлов, е следвало да процедира по реда на чл. 12, § 2 от Регламента, респективно чл. 35-36 от АПК и да предприеме действия по изясняване на фактите и обстоятелствата във връзка с подаденото искане. Дружеството е следвало е да уведоми заявителя с изричен акт за причините да не разглежда заявлението му или за тези, поради които последното не следва да бъде удовлетворено, като посочи и мотивите за това, като безспорно такъв в конкретния случай липсва. Вместо това, Кредирект ЕООД е изпратило електронно писмо до заявителя, съдържащо единствено парола без други файлове, което се приравнява на липса на произнасяне, предвид невъзможността на заявителя да достъпи каквито и да било данни с тази парола. Във връзка с горното, следва да се посочи, че съгласно чл. 11, § 2, администраторът не отказва да предприеме действия по искане на субекта на данните за упражняване на правата му по членове 15-22, освен ако докаже, че не е в състояние да идентифицира субекта на данните, за което обаче също няма данни да е налице. Съгласно чл. 12, § 3 от ОРЗД, администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15 22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията, като администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. Последното отново липсва в процесния пред АС Велико Търново случай, като посочения срок е изтекъл без да са налице данни за удължаването му, за което заявителят да е изрично уведомен. От горните съображения, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно, като споделя изложените от административният съд мотиви. Последният правилно е заключил, че дружеството, като администратор на лични данни, не се е произнесло по същество по заявлението на П. от 22.03.2024 г., съдържащо конкретно формулирани искания и така същото е нарушило чл. 12, § 1, § 2, § 3 и § 4, във връзка с чл. 15 и чл. 20 от Регламента, а именно не е изпълнило разпоредбата на чл. 12, § 1 от Регламента, според която администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15-22, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. След като подаденото заявление за достъп до лични данни по чл. 15 от ЗЗЛД, отговаря на изискванията на чл. 37б и чл. 37в от ЗЗЛД - а именно писмено заявление, адресирано е до задължено лице - администратор на лични данни, то получаването на заявлението поражда задължение за администратора на данни, до когото е отправено по чл. 12, § 3 от Регламента да предостави на субекта на данните информация относно действията, предприети във връзка с искане по чл. 15-22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. Безспорно е в случая, че не са налице данни за изпълнение на горното изискване, като обстоятелството, че е изпратена парола от дружеството по електронен път на П., по никакъв начин не изпълнява описаните горе задължения на администратора на лични данни, предвид факта, че не са изпратени файлове или линкове, които да бъдат достъпени с нея. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че АС Велико Търново е постановил правилно, мотивирано и законосъобразно решение, постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят направените в производството пред ВАС разноски в размер на 900 лева - заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение