Решение № 2839 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6977/2013 г.

Решение № 2839 от 26.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6977/2013 г., II о., докладчик председателят Славка Найденова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационни жалби на н-к РДНСК, Югозападен район, срещу решение № 714/29.04.2013 г. постановено по адм. дело № 87/2013 г. на Административен съд - гр. Благоевград, като в нея се развиват оплаквания за неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на Ангел Крумов Павлов от гр. Гоце Делчев, срещу Заповед № ДК-02-ЮЗР-563/2.12.2011 г., издадена от н-к РДНСК, Югозападен район. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Ангел Крумов Павлов в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура е на становище, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Благоевград, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отменил по жалба на Ангел Крумов Павлов от гр. Гоце Делчев, Заповед № ДК-02-ЮЗР-563/2.12.2011 г., издадена от н-к РДНСК, Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ е наредено да се премахне незаконен строеж "двуетажна масивна сграда и част от павилион с навес" намиращ се в отдел 285-Ш2, м. "Попови ливади", землище на с. Делчево, община гр. Гоце Делчев, извършен от жалбоподателя. За да постанови решението си, съдът приел, че в производството по издаването на заповедта, не са изяснени фактите и обстоятелствата имащи значение за конкретния случай, като не е установен по категоричен начин извършителят на строежа, както и че е налице неизясняване на строежа, подлежащ на премахване, който не е конкретизиран, като се позовал на заключението на вещото лице. С оглед на това приел, че заповедта е издадена в нарушение на административно производствените правила и на материалноправни норми. Решението е правилно. Същото е постановено след връщане на делото за ново разглеждане, с дадени указания на касационната инстанция, които са изпълнени. Събрани са допълнителни писмени доказатества, поискани от страните, както и е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, н3еоспорена от страните и приета от съда. Съгласно заключението на вещо лице е установено безспорно, че на място са установени две самостоятелни сгради - едноетажна и двуетажна, допрени една до друга и метален навес по югозападната фасада. В процесната заповед е посочено, че следва да се премахне "двуетажна масивна сграда и част от навес", като установената от вещото лице двуетажна сграда е с различни параметри от посочените в заповедта. С оглед на това при правилно прилагане на закона съдът е приел, че не е индивидуализиран предмета на заповедта, т.е. сградата, предмет на премахване, което би довело и до затрудняване на изпълнението й. Освен това адресатът на заповедта Ангел Павлов е правил възражение срещу съставения констативен акт, че не той е извършителят на посочения в заповедта строеж, което възражение не е прието от административния орган, както и не са събрани допълнителни доказателства относно извършителя му. По делото са представени доказателства за одобрен застроителен и регулационен план през 2001 г., съгласно който в имота е нанесена сградата, както и списък на собствениците на сгради в същата местност, което сочи на друг извършител на строежа и в друго време. Правилно не е прието, че преписката по констатиране на нарушение и издаване на наказателно постановление спрямо Павлов не е достатъчно, за да обоснове, че той извършва строително на сградата, тъй като в същото се посочва сграда с други размери, както и не от това, че той не е обжалвал постановлението, също не сочи на извършител на строежа. Освен това в наказателното постановление се посочва, че сградата е 24 кв. м., а с таква площ е установената от вещото лице едноетажна сграда. Като е обсъдил всички тези факти и обстоятелства поотделно и съвкупно и във връзка със заключението на вещото лице, обосновано първоинстанционният съд е приел, че е налице неидентифициран строеж на премахване, както и правилно е приложил на материалния закон и обосновано е приел, че при издаването й са нарушени съществено административно производствените правила - чл. 36 и чл. 59, ал. 2, т. 5 АПК, поради което е незаконосъобразна. Не са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, поради което решението следва да се остави в сила. Ответникът по жалбата претендира разноски за касационната инстанция, но такива не му се следват, тъй като не е представил доказателства, че е направил разноски за настоящата инстанция. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение в настоящия съдебен състав, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК