Решение № 15489 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9490/2020 г.

Решение № 15489 от 14.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9490/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ на АПК.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Г. Флора – Г. Гетева" срещу решение № 453/15.07.2020 г. на Административен съд Плевен по административно дело № 449/2020 г., с което е изменена заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 10746/10.03.2020 г. на началника на отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, като е намален срока на наложените със заповедта мерки на административна принуда от 14 дни на 10 дни. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Не отрича, че са доказани юридическите факти, представляващи материални предпоставки за налагане на ПАМ. Оспорва изводите на съда за съответстващ на целта на закона избор на срока на мерките. Иска отмяна на първоинстанционното решение и на ЗПАМ.

Ответникът по касация началника на отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП не изразява становище по жалбата.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

При обсъждане на доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното:

С оспорената пред АС Плевен заповед по отношение на ЕТ "Г. Флора – Г. Гетева" са наложени принудителни административни мерки запечатване на обект и забрана на достъпа до стопанисвания от него павилион 1 – втора група в гр. Плевен, ул. "Заменхоф". Фактическо основание за налагане на мерките е неизпълнението от търговеца на задължението му да издаде фискален бон от функциониращото в обекта ФУ при извършена на 7.03.2020 г. продажба стоки на стойност 6 лева. Според администрацията източник на задължението са разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ във вр. с чл. 118, ал. 4 ЗДДС, а неизпълнението му е установено при проверка в 16. 20 ч. на 7.03.2020 г. и удостоверено в протокол за извършена проверка от същата дата и отпечатани КЛЕН и дневен финансов отчет, в които не е отразена продажба на стойност 6 лева. Като факт с правно значение е посочено наличието на наличните парични средства отчетените с ФУ в размер 351 лева. Правно основание за издаване на заповедта са разпоредбите на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС.

С първоинстанционното решение е изменена ЗПАМ, като е намален срока на мерките от 14 дни на 10 дни.

Според първостепенният съд обжалваният акт е издаден от компетентен орган, тъй като издателят му е от кръга на органите по приходите, на които със заповед № 3 ЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП е възложено правомощието по чл. 186, ал. 3 ЗДДС за налагане на ПАМ. В мотивите на съдебния акт са дефинирани материалните предпоставки за налагане на ПАМ и е прието е, че са доказани. Като факт с правно значение е обсъден този за наличие на положителна касова разлика в размер 42. 30 лева.

Изменянето на ЗПАМ е обоснована с изводи за прекомерност на срока на ограничението в правната сфера на адресата на мерките за постигане на целите на превенцията и в контекста на обстоятелствата, посочени като основания за избора на срока – вида на извършваната дейност и тежестта на нарушението.

Първоинстанционният съдебен акт е неправилен.

При действието на чл. 170, ал. 1 АПК в тежест на издателя на акта е да докаже убедително фактическите основания за издаването му, които представляват материални предпоставки за разпоредената правна промяна. Юридически факт, пораждащ правомощието на органа по приходите да наложи принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС "запечатване на обект" е неспазването от задълженото лице на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. В съответствие с чл. 118, ал. 1 ЗДДС всяко регистрирано или нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство. За реда за отчитане и съхраняване на издадените от ФУ документи въз основа на законовата делегация от чл. 118, ал. 4 ЗДДС е приета Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. С арг. от чл. 25, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредбата задълженото лице издава касова бележка от ФУ за всяко плащане, с изключение на случаите на плащането чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.

От касационните оплаквания е относимо само това за опущения на съда оцени като порок на формата на ЗПАМ, засягаща преценката за съответствието на акта с целта на закона, отсъствието на мотиви в оспорения административен акт относно срока на мярката. Недължимо е обсъждане на останалите доводи, тъй като те визират части от съдържанието на решението, в които изводите на съда съвпадат с позицията на касатора.

Изложените от администрацията мотиви относно продължителността на срока са обвързани с вида и обема на осъществяваната в търговския обект дейност; целите на мерките за защита на интереса на държавния бюджет за законосъобразно регистриране и отчитане на продажбите чрез фискално устройство; превенцията срещу противоправното поведение и важният държавен интерес от преустановяването на противоправното поведение.

Неотносими към правната промяна и бланкетни са мотивите в ЗПАМ. В съответствие с чл. 25, ал. 3 от Наредбата моментът, в който лицето по чл. 3 следва да издаде фискалния бон е този на извършване на плащането и едновременно с получаването на плащането да го предаде на клиента. Доколкото едновременно със запечатването се забранява и достъпа да търговския обект /вж. чл. 187, ал. 1 във вр. с чл. 186, ал. 1 ЗДДС/, то очевидно с налагането на мерките не се цели преустановяване на нарушението по документиране на конкретната продажба или възстановяване на правомерното развитие на административното правоотношение, тъй като то предполага активно поведение на адресата на мерките в търговския обект – издаване на фискална бележка от регистрираното в обекта ФУ. Затова и от целите на ПАМ по чл. 22 ЗАНН за мерките по чл. 186, ал. 1 и чл. 187, ал. 1 ЗДДС е мислима само тази на превенцията – за предотвратяване на административни нарушения. Съответствието с тази цел не може да се изследва при неяснотата за избора на срок на ограничението в правната сфера на адресата на акта:

• Не е ясно как е дозиран интензитетът на въздействие върху правната сфера на адресата на ПАМ, та да се постигнат заявените цели на превенцията.

• Несъвместимо със заявеното цел за защита на фиска е констатираното нарушение проявено в пропуск да се регистрира продажба на стойност 6 лева, която представлява 1. 71 % от регистрирания в обекта оборот до момента на проверката. Тази цел е изключена и от еднократността на установената от администрацията противоправна проява на търговеца.

• Неясно е как видът и обемът на дейността са използвани като критерий за индивидуализиране на срока на ограничението. В търговският обект се предлагат за продажба на цветя. Не е изследван обемът на дейността, освен с посочване на регистрираните с ФУ касови продажби на стоки до момента на продажбите, като /както се отбеляза по-горе/ делът на нерегистрираните продажби е незначителен. Не съществува основание да се отнесат към тези продажби такива съответстващи на положителната касова разлика, тъй като в ЗПАМ този факт не е посочен нито като релевантен за налагане на мерките, нито като обстоятелство от значение за срока им.

• Наличието в търговския обект на регистрирано ФУ предполага да е създадена организация за отчитане на извършваните в този обект касови продажби на стоки и/или услуги. Запечатването му и забраната на достъпа до него не осигуряват, а осуетяват създаването на "организация".

В съответствие с чл. 6, ал. 5 АПК издателят на акта е следвало да се въздържи от издаването му.

Дължима е отмяна на обжалваното решение и на ЗПАМ.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение