Решение № 5585 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2671/2016 г.

Решение № 5585 от 11.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2671/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. П. против Решение № 134/21.01.2016 г., постановено по административно дело № 1078/2015 г. по описа на Административен съд - П. Решението се обжалва в частта, с която съдът е изменил Ревизионен акт № Р-24-1402796-091-01/12.01.2015 г., потвърден с Решение № 258/31.03.2015 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" гр. П., като е намалил размера на установените данъци по ЗДДС и ЗДДФЛ, в частта, с която съдът е отменил ревизионния акт относно допълнително определените на ревизираното лице задължителни осигурителни вноски и в частта, с която е осъдил Дирекция "ОДОП" гр. П. да заплати на ЕТ "Д. И. - И." сума в размер на 1111 лева разноски по делото. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е необосновано и постановено при неправилно тълкуване на събраните по делото доказателства. Оспорват се правните изводи, до които е достигнал първоинстанционния съд и по-конкретно се излагат доводи за това, че необосновано съдът е счел, че спорните фактури не обективират реални сделки. Излагат се доводи за неправилност на съдебното решение относно отменените осигурителни вноски на ревизираното лице, като се оспорва преценката на съда относно материално-правния характер на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК. Иска се отмяна на решението, след което да се постанови друго, с което изцяло да се потвърди процесния ревизионен акт. От страна на ответника по касационната жалба ЕТ "Д. И. - И." чрез процесуален представител - адвокат Н. А. се оспорва жалбата и в писмени бележки се развиват доводи за законосъобразност на оспореното решение, с молба да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на съдебно-деловодни разноски, сторени в хода на касационното производство по представен списък и приложени към него документи. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага решението на административния съд да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на ЕТ "Д. И. - И." допълнително са определени задължения по ЗДДС в размер на 6 843,08 лева и прилежащи лихви в размер на 2 939,38 лева и допълнително са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г. и 2010 г., задължения за ДЗПО - УПФ, за ДОО и за здравни осигуровки. Установено е, че основната дейност на ревизираното лице е стопанисване на питейно заведение - бар "И." в гр. С. З., ул. "Цар Иван Шишман" № 53. Задълженията са установени от приходната администрация по повод неосчетоводени от търговеца приходи от продажба на стоки по фактури, издадени от "С. Н." ООД, "К. О." ЕООД и "Л." ЕООД, имащи за предмет доставка на алкохолни и безалкохолни напитки, цигари, кафе, захар, хранителни и други стоки. Ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК и в хода й са събирани доказателства, целящи да се установи реалност на доставките на стоки по фактури, които не са били осчетоводени от ревизираното лице и съответно сумите по тях не са участвали във формиране на данъчната основа за облагане. В хода на ревизията от тримата доставчици са изискани документи и писмени обяснения относно фактурираните доставки с получател ЕТ "Д. И. - И.". Основният спор между страните, касаещ допълнително определените задължения на ревизираното лице по ЗДДС и за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е бил относно това действително ли са извършени доставките на стоки по фактурите, които не са били осчетоводени. За да отговори на спорния въпрос, съдът на първо място е акцентирал на обстоятелството кои от спорните фактури са били подписани за "получател" от страна на ревизираното лице, а именно това са фактурите, издадени от "С. Н." ООД и част от фактурите, издадени от "К. О." ЕООД. По отношение на същите и предвид обстоятелството, че не е оспорен положения подпис от страна на получателя, е направен изводът, че последният се е съгласил със сделката и е удостоверил съответната доставка на стоки. Освен това по отношение на доставките по тези фактури е установена материална обезпеченост на доставчиците, както и реално транспортиране, респективно предаване на стоките до търговския обект на ревизираното лице, като към всяка една от фактурите е представен относим пътен лист. По отношение на останалите фактури, издадени от "К. О." ЕООД и от "Л." ЕООД, съдът е възприел извод, противоположен на този, залегнал в ревизионния акт. Две от фактурите с доставчик "К. О." ЕООД не са представени по делото, а шест от фактурите не са подписани от ЕТ "Д. И. - И.". Към част от фактурите, издадени от този доставчик не са представени съпътстващи ги документи, а представените такива не съдържат конкретна информация и не са подписани от едноличния търговец, поради което съдът е приел, че не доказват реалност на доставките. Представени са талони за регистрация на превозните средства, налични при "К. О." ЕООД и пътни листи, които единствено установяват, че дружеството е извършвало транспорт на стоки, но не съдържат конкретни данни за това, че на посочените в пътните листи дати е извършен транспорт и доставка на фактурираните стоки до ревизираното лице. Що се отнася до пътния лист, представен към фактурата, издадена от "Л." ЕООД, то същият правилно не е ценен от съда, тъй като не съдържа подпис на водача, а видно от образеца на бланката, върху която е съставен се налага изводът, че е антидатиран. При тези факти, правилна е преценката на съда, за това, че неподписаните от получателя фактури, издадени от "К. О." ЕООД и от "Л." ЕООД, не обективират реални доставки, респективно правилно не се осчетоводени от ревизираното лице, което изключва последващата реализация на стоките и възникване на допълнителни задължения за ДДС и за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Правните изводи, до които е достигнал Административен съд - Пловдив са обосновани и правилни. В касационната жалба се цитира Тълкувателно решение № 5/14.07.2004 г. по тълкувателно дело № 7/2004 г. на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд, с което е прието, че за целите на данъчното облагане по ЗДДС при преценка на съдържащите се във фактурата реквизити, трябва да се изхожда от обстоятелството има ли достатъчно данни за осъществена стопанска операция, тоест реквизитите на фактурата не следва да се възприемат изолирано от останалите предпоставки. Това решение не е загубило действието си, още повече, че липсата на подпис във фактурите за получател не е съществено за формата им, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСч и чл. 114 от ЗДДС. Но в конкретния случай липсата на подпис на една от страните по сделката не е преценено изолирано от останалите факти, а напротив. При липсата на безспорни документи, установяващи действителното транспортиране, получаване и съхраняване на процесните стоки от страна на получателя по фактурите, то същите правилно са преценени от съда още повече, че не съдържат подпис на получателя. В този смисъл тези фактури не могат да служат като доказателство за постигнато съгласие между страните по доставката, както и за предаване и получаване на стоките в полза на ревизираното лице в търговския му обект. Тъй като предмет на доставките са родово-определени стоки, следва да се анализират предпоставките, разписани в разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която собствеността върху вещите се прехвърля при постигане на съгласие за това между страните по сделката, а при липса на такова, когато вещите бъдат отделени от рода и предадени на купувача. Респективно при липса на подпис на една от страните по доставката върху единствения документ, обективиращ тази доставка, следва да се приеме, че липсва постигнато съгласие за прехвърляне на стоките, тоест не е налице хипотезата на посочената законова норма. Други доказателства за фактическото отделяне на вещите и тяхното предаване във владение на получателя не са представени, поради което не може да се обоснове реалност на спорните доставки. Изложените по-горе изводи, до които е достигнал съдът са наложили формиране на нови данъчни основи за облагане с ДДС и с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г., 2010 г. и 2011 г., което е довело до намаляване на определените от приходната администрация данъци. Относно допълнително определените задължения за вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване, вноски за държавно обществено осигуряване и вноски за здравно осигуряване, ревизионният акт е отменен изцяло като незаконосъобразен. Съдът правилно е приел, че нормата на чл. 124а от ДОПК, която е в сила от 15.02.2011 г. е материалноправна и след като на същата не е придадено обратно действие, то не може да служи като основание за определяне на задължителни осигурителни вноски по реда на чл. 122 от ДОПК за осигурителни периоди преди влизането й в сила. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебно-деловодни разноски, на който следва да бъдат присъдени сторените такива в хода на настоящото съдебно производство, които са в размер на 600 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение