Решение № 144 от 28.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 236/2013 г.

Решение № 144 от 28.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 236/2013 г., I н. о., НК, докладчик Мина Топузова Производството е образувано по касационна жалба на подсъдимия Р. В. Р. срещу въззивно решение № 468 от 10.12.2012 г., постановено по внохд № 1026/12 г. на Апелативен съд гр. София, НО - 6 с-в. С посоченото решение е изменена присъдата на Окръжен съд гр. Перник, по нохд № 151/12 г., като наложеното наказание на подсъдимия е намалено.

В жалбата се сочат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, като се настоява за постановяването на оправдателна присъда поради липса на извършено престъпление. В допълнително изложение към жалбата се поддържа оплакването за нарушение на закона, като се твърди, че наличните финансови документи подкрепят версията на подсъдимия за извършено реално плащане, а гласните доказателства са били неправилно кредитирани от въззивния съд.

Пред касационния съд жалбата се поддържа от подсъдимия Р. със същите аргументи и искане.

Представителят на ВКП дава становище за неоснователност на подадената жалба предвид отсъствието на отменителни основания.

Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 24 от 20.08.2012 г., постановена по нохд № 151/12 г. по описа на Окръжен съд гр. Перник, подсъдимият Р. В. Р. бил признат за виновен в това, че на 16.11.2010 г. в гр. Перник, в качеството му на лице, което управлява и представлява юридическо лице - фондация "....", представил пред Р. И. М. - главен счетоводител на Регионална дирекция "Социално подпомагане" гр.... - неверни сведения, обективирани във:

1. Финансов отчет - т. 4.4.1 "Служба трудова медицина", в който изложил твърдения за направени реално разходи от Фондация "....." в размер на 1615 лв., като в действителност същите не са извършени и

1. Фискален бон от 18.08.2010 г., издаден на основание чл. 25, ал. 3 от Наредба № H-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства от "А..." ЕООД за сумата от 1615 лв., за да удостовери, че Фондация ".........." е извършила плащане в брой по Договор № 03/10.06.2010 г. и по Фактура № [ЕГН ]/16.07.2010 г., като в действителност сумата в размер на 1615 лв. не е реално платена в брой на.... ..." ЕООД - за да получи фондация "........" средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз - от Европейския социален фонд - по Договор за безвъзмездна финансова помощ № BG 051 РО 001-5-204-0208-С 0001 от 02.07.2009 г., със страни Фондация "...." и програма "Развитие на човешките ресурси" по проект "Партньорство за развитие на алтернативните социални услуги, предоставени в семейна среда в [община]", поради което и на основание чл.248а, ал. 3, пр.1, вр. ал. 2, пр.1 от НК му било наложено наказание "лишаване от свобода" за срок от една година и глоба в размер на 2000 лв.

На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът отложил изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

По жалба на защитника на подсъдимия било образувано внохд № 1026/12 г. на Апелативен съд гр. София, НО - 6 с-в. С решение № 468 от 10.12.2012 г., постановено по същото дело, въззивният съд изменил присъдата, като на основание чл. 55, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НК намалил наложеното наказание "лишаване от свобода" на шест месеца и отменил наложеното наказание "глоба" в размер на 2000 лв. В останалата част потвърдил присъдата.

Оплакването на подсъдимия за нарушение на материалния закон е неоснователно. Тезата му, че са налице извършени реални плащания към [фирма] е била предмет на въззивната жалба и на тези възражения е бил даден отговор във въззивното решение. Апелативният съд е направил преценка, че инкриминираните счетоводни документи са надлежно оформени, но не отразяват вярно действителността, като е изложил съответните аргументи. За да кредитира показанията на свидетелите Л., С. и С., въззивният съд е преценил наличието на корелация на тези гласни доказателствени средства с показанията на св. Х. - регионален координатор на АСП в [населено място], а показанията на св. Й. М. е приел за недостоверни предвид противоречието им с останалия доказателствен материал. Суверенно право на решаващия делото съд е след като обсъди събрания доказателствен материал в неговата цялост, да прецени на кои от доказателствата да даде вяра, като изложи и доводи за това. В случая това е изпълнено от въззивния съд, който е изложил съображения поради които е приел, че въпреки наличието на съответни документи, реално плащане от страна на подсъдимия не е било извършено. Преценката на правилността на вътрешното убеждение на съда е извън предмета на касационната проверка, тъй като необосноваността не представлява касационно основание.

Документите, удостоверяващи несъстояло се реално плащане по договор с [фирма] са били представени от подсъдимия пред съответните контролни органи, за да бъдат получени без реално основание пари на стойност 1615 лв., които средства са от фондове принадлежащи към ЕС - "Европейски социален фонд", с което е бил реализиран състава на престъплението по чл. 248а, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 2, пр. 1 от НК.

Явната несправедливост на наложеното наказание е посочена декларативно в жалбата и не се подкрепя с конкретни аргументи. С въззивното решение била приложена разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като наложеното от първоинстанционния съд наказание "лишаване от свобода" е било намалено под законово установения минимум. В случая касационният съд не счита, че налице основания за допълнително смекчаване на наказанието.

С оглед изложеното касационният съд намери подадената от подсъдимия Р. Р. жалба за неоснователна.

Предвид изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, I НО,