Решение № 12897 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8191/2018 г.

Решение № 12897 от 24.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8191/2018 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е по реда на чл. 208 - чл. 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от А. С. чрез пълномощник адв. А. Долапчиев - САК, срещу решение постановено по а. х. дело № 11657/2017 г. на АССГ (Административен съд София - град), 12 състав, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 16541 / 04.10.2017 г. на председателя на ДАБ при МС. В жалбата се поддържат твърдения, че съдебното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. По подробно изложени съображения прави искане за отмяна на оспорваното решение, със законните последици от това. В открито съдебно заседание пред ВАС пълномощникът поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена. Ответникът - Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, гр. София, чрез юрисконсулт Илиева оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Заявява, че мотивите на жалбоподателя да живее в България го определят преди всичко като мигрант по смисъла на Глава втора, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на ВКБООН, което автоматично го изключва от разпоредбата на чл. 9, ал. 8 от ЗУБ. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура (ВАП) дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и счита, че решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от съобщаване на решението и като подписана от надлежно упълномощен процесуален представител на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение № 2222 от 02.04.2018 г. по адм. дело № 11657/2017 г., в производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), Административен съд София - град, Първо отделение, 12 състав ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. С., гражданин на Пакистан, [дата на раждане] в [населено място], с ЛНЧ..., против Решение № 16541 / 04.10.2017 г., издадено от председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ). След анализ на установената фактическа обстановка АССГ приема, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е, че отказът е постановен по молба за предоставяне на статут, след като интервюиращият орган е обсъдил всички събрани и относими към искането доказателства. Съдът е приел за обосновано, че чужденецът е пълнолетно лице, гражданин на Пакистан, по отношение на който липсват твърдения и данни за заплаха за живота и сигурността му в страната по произход, относими към признаване на качеството му на бежанец и предоставянето на закрила като такъв по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. За правилно е прието, че заявените от чужденеца данни за личното му положение са такива от семеен и криминален характер, а по отношение на последното, лично е предоставил данни, че официалната власт е предприела действия с цел санкциониране на тези прояви. На следващо място административният съд е посочил, че административният орган правилно е приел, че не са налице предпоставките по чл. 9 от ЗУБ, тъй като заявените от кандидата причини не са относими и не попадат в приложното поле на ЗУБ, в това число и към предоставянето на хуманитарен статут. Съдът е приел за правилно, че сочените факти са от семеен характер и това го определя като мигрант, а не като бежанец. Приел е, че представените факти от страна на чужденеца не съдържат твърдения за наличие на конкретна заплаха за живота, сигурността и свободата му поради насилие, възникващо от ситуации като въоръжен конфликт, нито за опасност от наказание, изтезание или други форми на нечовешко или унизително отношение, като изводите на административния орган се подкрепят изцяло от данните по справка от Дирекция "Международна дейност", представляваща официален документ, фактите по която не са оспорени или опровергани. Предвид изложеното съдът е достигнал до извода, че не е допуснато нарушение на процесуалните изисквания при събиране на доказателствата, касаещи тежестта на доказване и осъществяването на правата на чужденеца, както и задълженията на административния орган да събере и обсъди относима информация за страната му по произход. На следващо място за правилна е приета и преценката на органа, че съобразно данните от справката е формиран извода, че спрямо чужденеца няма реална опасност от тежки посегателства. Въз основа на тези данни е установено, че не са налице основания да се приеме, че при връщането на чужденеца в Пакистан, ще бъде подложен на трите вида тежки посегателства, дефинирани в чл. 15, буква в) от Квалификационната директива (Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидирана закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила – преработен текст). Съдът е приел, че по отношение на чужденеца не са налице данни за съществуването на първите две категории тежки посегателства, тъй като чужденецът изрично е посочил, че не е имал проблеми с властите. Прието е, че няма основание да се приеме, че го грози опасност от лични тежки посегателства, доколкото след завръщането му от Норвегия до второто напускане на Пакистан, не е бил подложен на лични заплахи и преследване. Съдът е приел, че не са налице и основанията, чужденецът да бъде изложен и на третия вид тежко посегателство, т. е. тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт и това е така, защото обстановката в Пакистан не може да се определи като въоръжен конфликт по правото на Европейския съюз и в контекста на дадено тълкуване с Решение от 30 януари 2014 година по дело С-285/12. Настоящият касационен състав счита, че обжалваното решение е правилно, като подадената срещу него касационна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Не се отразява на законосъобразността на решението факта, че съдът е посочвал погрешно фамилното име на жалбоподателя С., вместо С., защото това е очевидна фактическа грешка, която може да бъде поправена без ограничение във времето на основание чл. 175 от АПК. Решаващият първоинстанционен съд е събрал и анализирал относимите доказателства и е преценил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно критериите на чл. 146 от АПК. При изяснена фактическа обстановка, съдът е достигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи. Мотивите в съдебното решение са формирани на база възприетите факти и дават ясни и обосновани отговори на развитите оплаквания на жалбоподателя. Неоснователни са изложените от касационния жалбоподател доводи, че първоинстанционният съдебен акт е неправилен, поради нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства, като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. Обоснован е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и в съответствие с целта на ЗУБ, като при постановяването на оспорения административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи неговата отмяна. В хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на бежански или хуманитарен статут на А. С.. От доказателствата по делото, каквато е и преценката на съда, също не се установяват изискуемите по чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ предпоставки за предоставяне на лицето на бежански или хуманитарен статут. Установено е по безспорен начин, че събитията, заради които касационният жалбоподател е заявил предоставяне на хуманитарен статут касаят вражда между два противникови клана и имат изцяло криминален характер. Установено е също, предвид от представената от самия касационен жалбоподател информация, че са налице действия от страна на официалните власти в Пакистан срещу извършителите на описаните криминални събития с цел санкциониране на извършителите. Данните, съдържащи се в справката на дирекция "Международна дейност" на ДАБ - МС, не налагат извод за наличието на заплаха за търсещия закрила, поради ситуация на безогледно насилие. Доказателствата по делото не обуславят по никакъв начин извод за наличието на реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ, които да застрашават живота и здравето на лицето, ако същото се завърне в родината си. В конкретния случай законовите предпоставки за предоставянето на бежански или хуманитарен статут на лицето липсват. В настоящото съдебно производство е представена Справка с дата 29.08.2018 година, в която се съдържат позитивни данни за подобряване на общата ситуация със сигурността в Пакистан, ведно с ускоряване на икономическия растеж, съпътстван обаче от задълбочаване на макроикономическото неравновесие. Отделно от това отразените данни сочат липса на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсене на субсидиарна закрила. Посочено е в нея, че прогнозираната степен на бедност продължава да намалява. Липсват основания да се приеме, че е налице състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в чл. 9 от ЗУБ. Според нормите на международното право, Пакистан не е нито окупирана държава, нито е страна, в която продължава действието на чуждестранно нахлуване, в които два случая би могло да е налице преследване на лица по една или повече от причините, изброени в Женевската конвенция от 1951 година. Макар и актуална по дата, отразеното в тази справка не се различава от фактическата обстановка в страната Пакистан, относима към момента на издаване на административния акт. Затова съобразявайки реалните факти и приложимия материален закон, Административен съд - София град е достигнал до законосъобразни изводи. С оглед изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд – Четвърто отделение,