Решение № 13965 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9045/2012 г.

Решение № 13965 от 7.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9045/2012 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Марияна Иванова Георгиева, от гр. Пловдив, чрез пълномощника й - адв. Маринов, против Решение № 987/02.05.2012 г. по адм. дело № 2844/2011 г. на Административен съд-Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Ответникът - началника на РДНСК - гр. Пловдив при Южен централен район, чрез пълномощника си - ст. юрисконсулт Манолова, оспорва касационната жалба, като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение, Административен съд-Пловдив е отхвърлил жалбата на Марияна Иванова Георгиева, против Заповед № ДК-02-ЮЦР-543/18.08.2011 г. на началника на РДНСК-Пловдив при Южен централен район, с която е наредено премахването на незаконен строеж: "Пристройка на топла връзка към съществуващ санитарен възел", находящ се в ПИ № 1272, който е част от УПИ I, кв. 42-нов по плана на ЦГЧ на гр. Пловдив, като неоснователна. Според съда оспорената заповед, издадена на основание чл. 225, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, е законосъобразен административен акт, тъй като е издаден от компетентен орган, при спазване на формата и на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и с целта му. За да постанови този правен резултат, съдът е анализирал данните по делото, при което е установил, че процесната пристройка е строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за който липсват строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, каквито се изискват, съгласно чл. 137, ал. 3 и чл. 148 от ЗУТ и е в несъответствие с предвижданията на действащия ПУП, поради което правилно е определен като незаконен, на основание чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗУТ. Съответно на това е приел, че премахването му е законосъобразно разпоредено. Решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът е постановил решението си въз основа на проверка за законосъобразност на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, вр. с чл. 146, т. 1 - 5 от АПК, но не и проверка за наличие на нищожен акт, за което е бил служебно задължен, съгласно чл. 168, ал. 2 от АПК, още повече, че и в самата жалба до съда, оспорващия е посочил като порок на акта нищожността му. Нарушението на чл. 168, ал. 2 от АПК е съществено, тъй като съдът не е извършил цялостна проверка за наличието на валиден акт, а е посочил само, че е издаден от компетентен орган, без каквито и да са правни изводи за наличие, или не, на други основания за нищожност. Известно е от съдебната практика, при липса на законови критерии за нищожност, че един административен акт е нищожен, когато е издаден от некомпетентен по материя, място и време орган, при неспазване на формата му, при особено съществени нарушения на процедурата по издаването му, граничещи с липса на такава или пълно неспазване на процедурата, установена в някои специални закони. Нищожност на акта е налице и при съществено нарушение на материалния закон, когато акт, с такова съдържание, не може да бъде издаден въз основа на който и да е закон и пр. Всички тези и други хипотези на нищожност на оспорения акт е следвало да бъдат проверени от решаващия съд, чрез излагане на съответни мотиви, каквито в случая липсват. Липсата на произнасяне по наведените в жалбата доводи за нищожност, а и служебно, от съда, обуславя неправилност на обжалваното решение, поради допуснато съществено процесуално нарушение. Нарушението не може да бъде отстранено от касационният съд, тъй като произнасянето за нищожност е от компетентност на решаващия съд, а и произнасянето от настоящия би накърнило правото на защита на оспорващия, тъй като го лишава от една съдебна инстанция. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение