Решение № 10263 от 3.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7428/2017 г.

Решение № 10263 от 3.08.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7428/2017 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Център "Фонд за лечение на деца" гр. С. против решение № 2660/21.04.2017 г. по адм. дело № 11459/2016 г. на Административен съд С. - град. П. се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - А. И. П., от гр. В. е депозирала отговор, подписан само от законните ? представители, с който оспорва същата като неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключения при условията на евентуалност, че решението е постановено при съществени нарушения съдопроизводствени правила поради нарушение във формата на подадената жалба и сезирането, а ако тази теза не бъде възприета от съда обосновава правилност на първоинстанционното съдебно решение при отсъствие на пороците, наведени от касатора. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, но по съображения различни от изложените в нея. С решение № 2660/21.04.2017 г. по адм. дело № 11459/2016 г. Административен съд С. - град е отменил заповед № 1046/28.09.2016 г. на директора на Център "Фонд за лечение на деца" и е изпратил административната преписка на органа за издаване на нов акт в съответствие с указанията по тълкуване и прилагане на закона. Съдебното решение е недопустимо. Законосъобразно административният съд е конституирал като страна непълнолетната А. И. П., от гр. В., защото спорът касае защита на нейни права. Първоинстанционният съд обаче не е отчел факта, че жалбата е подадена от родителите на непълнолетното дете, в качеството му на негови законни представители. В хода на цялото съдебно производство включително и пред касационната инстанция непълнолетната жалбоподателка не е потвърдила извършените от родителите ? вместо нея процесуални действия. Осъществявалите процесуално представителство пред съдебните инстанции адвокати - Н. А. Г. и П. И. К. имат дадени пълномощия от родителите на детето но в тяхно лично качество, а не като законни представители. Липсва упълномощаване от надлежната страна по делото - непълнолетната А. И. П.. Дееспособността означава способността на правния субект чрез лични действия да придобива или загубва конкретни права и да поема конкретни задължения. Процесуалната дееспособност е уредена (призната и гарантирана) от закона (чл. 28 ГПК) възможност едно лице с лични свои действия да упражнява процесуални права и да изпълнява процесуални задължения като страна - да извършва процесуални действия, респ. лично срещу него да се извършват такива действия. Процесуална дееспособност на физическите лица е няколко вида: 1) Пълна процесуална дееспособност (чл. 28, ал. 1 ГПК) - всички навършили пълнолетие непоставени под запрещение физически лица. 2) Липса на процесуална дееспособност - малолетни и поставени под пълно запрещение (за тях действат родители и настойници) (чл. 28, ал. 4 ГПК). 3) Специална процесуална дееспособност - непълнолетни и ограничено запретени. Специалната процесуална дееспособност им дава възможност да извършват самостоятелно всякакви процесуални действия (без да е необходимо съдействие) - има същия резултат като при пълната процесуална дееспособност, но е нормативно ограничена до дела по трудови правоотношения и дела, свързани с дребни сделки (чл. 28, ал. 3 ГПК). 4) Ограничена процесуална дееспособност - за непълнолетни и ограничено запретени, които могат да извършват самостоятелно процесуални действия лично, но за да бъдат валидни, е необходимо да се потвърдят от техните родители (попечители) (чл. 28, ал. 2 ГПК). В случая е налице последната от посочените хипотези. Жалбата е следвало да бъде подадена от А. И. П. със съгласието на нейните родители. Процесуалното представителство на адвокатите е следвало да бъде учредено по същия процесуален ред - лично от А. И. П. със съгласието на нейните родители. Налице са пороци във формата на жалбата и упълномощаването на процесуалните представители на жалбоподателката, които сочат отсъствие на абсолютни положителни процесуални предпоставки по упражняване правото на съдебното оспорване. Същите обуславят недопустимост на първоинстанционното съдебно решение и като такова то следва да бъде обезсилено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд С. - град, при което визираните пороци следва да бъдат отстранени, а извършените процесуални действия без надлежното представляване на страната потвърдени от нея по указания процесуален ред. При проверка на съдебното решение Върховният административен съд констатира, че административният съд не е изпълнил своите задължения по чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила на детето, който пропуск също следва да бъде отстранен при новото разглеждане на делото. При този изход на спора разноски не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение