Решение № 10012 от 13.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6390/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК.

Образувано е по две касационни жалби на „Вилерой & Бох България“ АД (с предишно наименование „Идеал стандарт - Видима“ АД).

С първата касационна жалба, подадена, чрез адв. Р. Александров от адвокатско дружество „Боянов и Ко“ е обжалвано Решение № 173/05.02.2026 г., постановено по адм. дело № 383/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт (РА) № Р-29002924004884-091-001 от 26.06.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – "Големи данъкоплатци и осигурители" - София, потвърден с Решение № 1121 от 16.09.2025 г. на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - София при ЦУ на НАП, в частите на извършените увеличения на декларираните от дружеството резултати по ЗКПО съответно за 2019 г. със сумата от 7 590 149,50 лева и за 2020 г. със сумата от 7 792 057,08 лева, представляващи непризнати за данъчни цели разходи за лихви по договор за заем от 31.10.2007 г., както и в частите на установен данък при източника върху дивиденти на чуждестранни юридически лица за 2019г. и 2020г.

В жалбата се твърди, че решението на административния съд е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209,т. 3 от АПК. Излагат се доводи по оспорените части на ревизионния акт, респективно на оспореното решение. При безспорна фактическа обстановка, основните доводи на касатора са за неправилно тълкуване и прилагане на чл.151 от ЗКПО и приложимост глава 19 от ЗКПО, която предвижда данъчна неутралност при вливанията и разходите „Вилерой & Бох България“ АД по заема за придобиване. Твърди се, че за да приемат приложимост на чл.151 от ЗКПО, органите по приходите и съдът неправилно са достигнали до извод за отклонение от данъчно облагане, без да съобразят наличието на конкретни бизнес, правно и икономически причини за реализираната структура – вливането на Холдинговото дружество в „Вилерой & Бох България“ АД. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания РА, в оспорените части. Заявява се искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) за тълкуване на чл. 4, чл. 5, чл. 6 и чл. 11 от Директива 90/434/ЕИО/, отменена с Директива 2009/133/ЕО/, с формулирани въпроси в писмена молба. В открито съдебно заседание касационната жалба и искането за преюдициално запитване се поддържат от адв. Попхлебарова.

С втората касационна жалба, подадена, чрез адв. Е. Попхлебарова от адвокатско дружество „Боянов и Ко“ е обжалвано Решение № 403/25.03.2026 г., постановено по адм. дело № 383/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е допълнено Решение № 173/05.02.2026 г., постановено по адм. дело № 383/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово, като е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-29002924004884-091-001 от 26.06.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – "Големи данъкоплатци и осигурители" - София, потвърден с Решение № 1121 от 16.09.2025 г. на Директор на Дирекция "ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, в частта на начислените лихви за неточно изчислени авансови вноски по реда на чл. 89 от ЗКПО.

В жалбата се твърди, че решението на административния съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209,т. 3 от АПК. Излагат се твърдения, че като е потвърдил РА, в частта на лихвите по чл.89 от ЗКПО, съдът имплицитно приел приложимост на чл.89 от ЗКПО, в редакцията му от 01.01.2021г. за данъчни периоди 201 9г. и 2020г. Отделно от това, твърди незаконосъобразност на начисляването на лихви върху превишението с повече от 25 % на корпоративния данък, установено с РА и направените от дружеството авансови вноски за 2019г. и 2020г. с доводи, че разширително е тълкувана санкционна разпоредба доколкото понятието „дължим корпоративен данък“ не обхваща установения такъв впоследствие с РА, а само декларирания от данъчно задълженото лице. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания РА, в оспорената му част.

Ответният по касационната жалба директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” -гр. София чрез своя процесуален представител юрисконсулт Волянова взема становище, че подадените касационни жалби и постъпилата молба за преюдициално запитване са неоснователни. Претендира заплащане на юрисконсулско възнаграждение за касационната инстанция.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211,ал.1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество, са неоснователни.

По касационната жалба против Решение № 173/05.02.2026 г., постановено по адм. дело № 383/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово (АС - Габрово):

С обжалваното решение, АС - Габрово е отхвърлил жалбата на "Вилерой & Бох България" АД – Севлиево /"Идеал Стандарт - Видима" АД – Севлиево/ против Ревизионен акт № Р-29002924004884-091-001 от 26.06.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – "Големи данъкоплатци и осигурители" - София, потвърден с Решение № 1121 от 16.09.2025 г. на Директор на Дирекция "ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, в частта на извършените увеличения на декларираните от дружеството резултати по ЗКПО съответно за 2019 г. със сумата от 7 590 149,50 лева и за 2020 г. със сумата от 7 792 057,08 лева, представляващи непризнати за данъчни цели разходи за лихви по договор за заем от 31.10.2007 г., както и в частта на установен данък при източника върху дивиденти на чуждестранни юридически лица за 2019г. и 2020г.

За да постанови този резултат, АС – Габрово е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопризводствените правила.

При преценка на неговата обоснованост и материална законосъобразност, съдът е обсъдил всички доводи и възражения на жалбоподателя и подробно е мотивирал становището си за тяхната неоснователност. Изложил е и подробни съображения за съответствието на акта с нормите на чл. 26, т. 1 и чл. 16, ал. 1 ЗКПО, посочени в решението на решаващия орган във връзка с непризнатите разходи за лихви, и чл. 194 ЗКПО, във вр. с § 1, т. 4 и т. 5 ДР ЗКПО относно данъка при източника.

Настоящият касационен състав преценява така постановеното решение като валидно, допустимо и правилно, поради следното:

Както е посочил съдът в своето решение, между страните не е налице спор по фактите и те са установени от него:

1. На 23.07.2007 г. между American Standard Companies Inc. (ASD), дружество учредено по законите на щата Делауер, и Ideal Standard International Holding Sarl, Люксембург (международен купувач) е сключен договор за закупуване на акции, дялове и активи на бизнеса „Бани и Кухни“ (B&K) на ASD.

2. Към 23.07.2007 г. дружествата „Идеал Стандарт България“ АД и „Идеал Стандарт Видима“ АД са част от бизнеса B&K, предмет на договора между ASD и Ideal Standard International Holding, тъй като собственици на 100 % от акциите на първото дружество са дъщерните дружества на ASD – Wabko Standard Trane B.V. и American Standard International Inc., а на 99.999 % от акциите на второто дружество - Wabko Standard Trane B.V., American Standard International Inc. и American Standard Inc.

3. Във връзка с осъществяването на сделката с ASD Ideal Standard International Holding Sarl учредява свое дъщерно дружество - Ideal Standard Holdings (BC) Netherlands B.V., което от своя страна учредява дъщерно дружество на територията на България – Идеал Стандарт БК България ЕАД.

4. Идеал Стандарт БК България ЕАД е регистрирано с Решение №1/11.10.2007 г. на Софийски градски съд по ф. д. №15312/2007 г. с едноличен собственик на капитала Ideal Standard Holdings (BC) Netherlands B.V.

5. През 2007 г. в изпълнение на договора от 23.07.2007 г. Wabko Standard Trane B.V., American Standard International Inc. и American Standard Inc. продават на Идеал Стандарт БК България ЕАД акциите си от „Идеал Стандарт България“ АД и „Идеал Стандарт Видима“ АД.

6. Закупуването на акциите на „Идеал Стандарт България“ АД и „Идеал Стандарт Видима“ АД от Идеал Стандарт БК България ЕАД е финансирано от Ideal Standard Holdings (BC) Netherlands B.V., като за целта на 31.10.2007 г. е сключен между двете дружества договор за заем за срок от осем години в размер на 145 880 000 щ. д. при лихва либор плюс 3.5. % за 2007 г. и ефективен лихвен процент от 8.13 %. Според договора начислената, но неизплатена в срок лихва се капитализира в стойността на заема.

7. С Решение от 27.11.2007 г. по партидата на Идеал Стандарт БК България ЕАД е вписан договор за залог върху търговското предприятие на Идеал Стандарт БК България ЕАД като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, сключен между BANC OF AMERIKA SECURITES LIMITED в качеството й на заложен кредитор и Идеал Стандарт БК България ЕАД в качеството му на залогодател.

8. Данните по делото сочат, че Ideal Standard International Holding Sarl, Люксембург е кредитополучател по договор за първи по ред кредит, който договор е във връзка с договор за главен кредит, сключен между Ideal Standard International Acquisition Sarl и BANC OF AMERIKA SECURITES LIMITED, CREDIT SUISSE и BANC OF AMERIKA N.A., а залогът върху търговското предприятие на Идеал Стандарт БК България ЕАД е обезпечение по този договор.

9. На 22.05.2008 г. е сключен договор за преобразуване между „Идеал Стандарт Видима“ АД като приемащо дружество и Идеал Стандарт БК България ЕАД като преобразуващо се дружество, по силата на който Идеал Стандарт БК България ЕАД се влива в „Идеал Стандарт Видима“ АД. На 28.08.2008 г. е вписано в търговския регистър преобразуването чрез вливане и заличаването на Идеал Стандарт БК България ЕАД.

10. Към момента според декларацията за свързани лица на л. 230 от делото Ideal Standard Holdings (BC) Netherlands B.V. е собственик на 21 922 380 броя акции от „Идеал Стандарт Видима“ АД или 99.999 % от същите.

11. По партидата на „Идеал Стандарт Видима“ АД през 2015 г. е вписана непаричната вноска на акционера Ideal Standard Holdings (BC) Netherlands B.V., представляваща негови вземания за главница от 60 650 000 лв. (равностойни на 31 009 852, 60 евро) по договор за заем от 31.10.2007 г. между „Идеал Стандарт Холдингс (БК) Холандия” Б.В. и "Идеал Стандарт-Видима" АД в качеството му на универсален правоприемник на „Идеал Стандарт БК България“ ЕАД.

С РА не са признати отчетените през 2019 г. и 2020 г. от "Идеал Стандарт-Видима" АД разходи за лихви по договора за междуфирмен кредит между Идеал Стандарт БК България ЕАД и Ideal Standard Holdings (BC) Netherlands B.V. от 31.10.2007 г. на основание чл. 26, т. 1 и т. 11 ЗКПО, тъй като не са разходи, свързани с дейността на дружеството и са начислени в полза в акционер. Наред с това приходните органи са приели, че е налице сделка, водеща до отклонение от данъчно облагане, поради което следва да намери приложение и чл. 16, ал. 1 ЗКПО, а това от своя страна на основание чл. 151 ЗКПО обуславя неприложимост на разпоредбите на раздел втори от глава деветнадесета ЗКПО, регламентиращи специален режим на облагане при преобразуване.

Защитната теза на жалбоподателя е следната:

В случая намира приложение глава 19 от ЗКПО „Преобразуване на дружества и кооперации и прехвърляне на предприятия“, която предвижда данъчна неутралност при вливанията и разходите „Вилерой & Бох България“ АД по заема за придобиване.:

Единственото изключение, при което може да не се приложи правилата на глава 19 от ЗКПО, е регламентирано в чл. 151 от същия закон, а именно когато преобразуването е насочено към отклонение или избягване на данъчното облагане. Смята се, че е налице отклонение от данъчно облагане и когато липсва икономическа обоснованост за предприетото преобразуване или то прикрива разпореждането с активи.

Позовавайки се на установената икономическа обоснованост за предприетото преобразуване, жалбоподателят твърди, че сделката по придобиването на акциите му от Идеал Стандарт БК България ЕАД и преобразуването на последното чрез вливане не са привидни и не са сключени с цел получаване на данъчно предимство, тъй като са съобразени с изискванията на финансиращите банки за учредяване на залог върху активите на Видима и поемането на дълга от дъщерното дружество, за да не се наруши забраната на чл. 187е, ал. 3 от Търговския закон (ТЗ) акционерно дружество да обезпечава придобиването на собствените си акции от трето лице. Поемането на дълга и изплащането на лихви от страна на Видима вместо изплащането на дивиденти към собственика на акциите е по-сигурно за кредитните институции, тъй като изплащането на дивиденти зависи от определени условия, регламентирани в чл. 247а ТЗ, и се прави веднъж годишно, а не регулярно, както плащането на лихви.

С това ревизираното дружество обосновава доводите си, че сделките от подобен тип са обичайни за придобиванията с дългово финансиране и са сключени с оглед значими финансови, правни и бизнес интереси, но не и с цел избягване на данъчно облагане.

Относно доводите на касатора за приложимост на глава 19 „Преобразуване на дружества и кооперации и прехвърляне на предприятия“:

Чл. 138, регламентиращ правоприемство между получаващите и преобразуващите се дружества, се намира в раздел втори на глава деветнадесета ЗКПО, озаглавен „Специфичен режим на облагане при преобразуване“. Нормите на този раздел транспонират тези на Директива 90/434/ЕИО/ относно общата система за данъчно облагане, приложима спрямо сливанията, разделянията, отделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции по отношение на дружества от различни държави-членки, както и при прехвърлянето на седалище на SE или SCE в друга държава-членка (Директива 90/434), отменена с Директива 2009/133/ЕО/ от 19.10.2009 г. и в сила от 15.12.2009 г. (Директива 2009/133).

Съгласно първо, второто и третото съображения от Директива 90/434 с нея се цели да се гарантира, че действията по преструктуриране на дружества от различни държави членки, каквито са сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции, няма да бъдат възпрепятствани от ограничения, неблагоприятно третиране или несъответствия, които произтичат в частност от данъчните разпоредби в държавите членки. От четвъртото съображение на тази директива произтича, че единната система за данъчно облагане следва да избегне облагането с данъци във връзка със сливания, разделяния, прехвърляния на активи и замени на акции, като в същото време защитава финансовите интереси на държавата на прехвърлящото или на придобитото дружество.

Особените правила при сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции се съдържат в дял втори от директивата и те са следните: Чл. 4 регламентира необлагане с данъци на капиталовите печалби, изчислени по отношение на разликата между реалната стойност на прехвърлените активи и пасиви и тяхната стойност за данъчни цели. Чл. 5 регламентира данъчен режим, който се прилага към определени провизии и резерви. Чл. 6 регламентира пренасянето на загуби. Чл. 7 регламентира хипотеза, при която приемащото дружество притежава дял от капитала на прехвърлящото дружество, и разпорежда, че печалбите, натрупани в полза на приемащото дружество при прекратяването на този дял, няма да се считат за облагаеми. Чл. 8 регламентира облагането на доходите, печалбата или капиталовите печалби на съответния акционер.

Според чл. 11, пар. 1, б. а) от Заключителните разпоредби една държава-членка може да откаже да приложи или да оттегли привилегиите на всички или на част от разпоредбите на дялове II, III, IV и IVб, когато изглежда, че сливането, разделянето, отделянето, прехвърлянето на активи, замяната на акции или прехвърлянето на седалището на SE или SCE има за своя основна цел или като една от основните си цели избягване плащането на данъци или отклонение от данъчно облагане; фактът, че една от операциите в член 1 не е извършена поради реални търговски причини, като преструктуриране или рационализация на дейностите на дружествата, участващи в нея, може да представлява презумпция, че тя има данъчно заобикаляне или избягване за своя основна цел или като една от главните си цели.

Безспорно определението на понятието „сливане“ за целите на директивата в чл. 2, б. а), според което то означава сделка, при която при прекратяване без ликвидация едно или повече дружества прехвърля(т) всички свои активи и пасиви на друго съществуващо дружество, не представлява и не е част от особените правила при сливанията, разделянията, прехвърлянията на активи и замените на акции, съдържащи се в дял втори от директивата.

Според т. 49 и т. 50 от Решението на СЕС от 20 май 2010 г. по дело С-352/08, Zwijnenburg регламентираните в преамбюла на директивата цели, коментирани по-горе, налагат извод, че въвеждайки специални данъчни правила, които да бъдат неутрални от гледна точка на конкуренцията, тази директива се ограничава само с това да премахне данъчните неудобства, свързани с презграничното преобразуване на предприятия. От това следва, че единствено изрично посочените в Директива 90/434 данъци могат да бъдат предмет на въведеното с последната по-благоприятно данъчно облагане и поради това могат да попаднат в приложното поле на предвиденото в член 11, параграф 1, буква а) от посочената директива изключение. Това тълкуване съответства на текста на чл. 11, пар. 1, б. а), изключващ изрично разпоредбите само на дялове II, III, IV и IVб.

Нормите на приложимата към датата на РА Директива 2009/133 не регламентиран спорните въпроси по различен начин.

Правоприемството при сливане/вливане не представлява специално данъчно правило, а принципно положение, характеризиращо същността на този вид преобразуване на дружествата, поради което приложението на чл. 138 ЗКПО, на който касаторът се позовава, не зависи от това дали то има за своя основна цел или като една от основните си цели избягване плащането на данъци или отклонение от данъчно облагане, т. е. не попада в хипотезата на чл. 151 ЗКПО.

Независимо от това, че според чл. 151 ЗКПО разпоредбите на този раздел (раздел втори от глава деветнадесета) не се прилагат, когато преобразуването е насочено към отклонение или избягване на данъчно облагане, то според решенията на СЕС, задължителни за националните съдилища, когато прилагат националното право, всички органи на държава-членка са длъжни, доколкото е възможно, да го тълкуват с оглед на текста и на целите на общностните директиви, за да се постигнат резултатите, които последните целят. Макар и да е вярно, че изискването за тълкуване в съответствие с общностното право не позволява една директива сама по себе си и независимо от вътрешния закон за транспониране да създава задължения за частноправните субекти или да определя или утежнява наказателната отговорност за тези, които нарушават нейните разпоредби, то все пак е прието, че по принцип държавата може да противопостави на частноправните субекти тълкуване на националното право в съответствие с общностното право (вж. в този смисъл Решение на СЕС от 5 юли 2007 г. по дело С-321/05, Hans Markus Kofoed, т. 45 и цитираните в него други решения).

Изводът от всичко, изложено по-горе, е че прилагането на общия принцип за правоприемство между преобразуващото се и приемащото дружество, при което всички активи и пасиви на първото дружество преминават към второ, не изключва преценката за това дали разходите на приемащото дружество, възникнали с оглед правоприемството, следва да бъдат признати за данъчни цели с оглед правилата за тяхното признаване или непризнаване, регламентирани в ЗКПО, след като по отношение на тях не е налице специално данъчно правило, разпореждащо признаването им.

Правилен с оглед на това е изводът на първостепенния съд, че в резултат на сделките, описани по -горе, холандското дружество придобива акциите на „Идеал Стандарт - Видима“ АД с банков кредит, който се изплаща от придобитото дружество, а процесните лихви по заема от 31.10.2007 г. в полза на Ideal Standard Holdings (BC) Netherlands B.V. не са разход, свързан с дейността на ревизираното дружество, поради което законосъобразно не са признати за данъчни цели от приходните органи на основание чл. 26, т. 1 ЗКПО.

Тъй като сумите за лихви, несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност, са изплатени в полза на акционер, то е налице скрито разпределение на печалбата по определението в § 1, т. 5, б. „а“ ДР ЗКПО, обуславящо непризнаването на разходите за тях и на основание чл. 26, т. 11 от същия закон.

Наличието на посочените две правни основания е достатъчно, за да обоснове извод за материална законосъобразност на РА и за съответствието на първоинстанционното решение с приложимия материален закон в частта му, потвърждаващо акта относно установените с него допълнителни задължения за корпоративен данък.

Независимо от изложените по-горе съображения настоящият съдебен състав споделя изводите, направени в предходни съдебни решения на Върховния административен съд, постановени по сходни правни спорове между същите страни, според които процесното преобразуване не е икономически обосновано по смисъла на чл. 151 ЗКПО и не е извършено поради действителни търговски съображения по смисъла на член 11, параграф 1, буква а) от Директива 90/434/ЕИО. Това е така, защото към датата на сделката по сливане придобитото дружество не извършва никаква дейност, не притежава никакви финансови участия и прехвърля на придобиващото дружество само данъчни загуби в голям размер. В този смисъл е и т. 52 от Решение на СЕС от 10 ноември 2011 година по дело C-126/10, Foggia – SGPS.

Решението на Административен съд – Габрово е правилно и съответно на материалноправните разпоредби на ЗКПО и в частта му, потвърждаваща РА относно установените с него задължения за данък при източника на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, предложение първо във вр. с ал. 3, т. 3 ЗКПО, тъй като с него са обложени доходи на чуждестранно юридическо лице от участието му в местно юридическо лице, които са с източник в страната, имащи характер на дивиденти по определението в § 1, т. 4, б. „в“ ДР ЗКПО.

Неоснователен е доводът на касатора, че като не е отправил преюдициално запитване до СЕС, първостепенният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Настоящият касационен състав също преценява за неоснователно заявеното от касатора с допълнителната му писмена молба искане за отправяне на преюдициално запитване до СЕС за тълкуване на чл. 4, чл. 5, чл. 6 и чл. 11 от Директива 90/434/ЕИО/, отменена с Директива 2009/133/ЕО/, с формулирани въпроси в писмена молба.

На първо място, както беше посочено по-горе, касаторът не се позовава на прякото приложение на чл. 4, чл. 5, чл. 6 от Директива 90/434, поради което тълкуването им от СЕС не е необходимо за разрешаването на правния спор. Що се отнася до чл. 11, пар. 1, б. а) от същата директива, то решението на СЕС от 20 май 2010 г. по дело С-352/08, Zwijnenburg дава отговор на поставените в искането въпроси, поради което не е необходимо отправянето на ново искане за тълкуването му от СЕС с оглед фактите по настоящото дело.

В решението си по делото CILFIT от 6 октомври 1982 г. (283/81) СЕС дава тълкуване на разпоредбата на чл. 267, ал. 3 ДФЕС и приема, че задължението за отправяне на преюдициално запитване от национална юрисдикция, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, не е абсолютно. Според мотивите на цитираното решение, тази юрисдикция има право на преценка дали да отправи преюдициално запитване и ако прецени, че поставеният въпрос е ирелевантен за решаването на спора, може да не отправи такова запитване.

По тези съображения, Решение № 173/05.02.2026 г., постановено по адм. дело № 383/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово следва да бъде оставено в сила, а искането на „Вилерой & Бох България“ АД за отправяне на преюдициално запитване до СЕС – отхвърлено като неоснователно.

По касационната жалба против Решение № 403/25.03.2026 г., постановено по адм. дело № 383/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово:

С обжалваното решение е допълнено Решение № 173/05.02.2026 г., постановено по адм. дело № 383/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово, като е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-29002924004884-091-001 от 26.06.2025 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – "Големи данъкоплатци и осигурители" - София, потвърден с Решение № 1121 от 16.09.2025 г. на Директор на Дирекция "ОДОП“ - София при ЦУ на НАП, в частта на начислените лихви за неточно изчислени авансови вноски по реда на чл. 89 от ЗКПО.

Анализирайки относимите правни разпоредби на ЗКПО с фактите по делото административният съд е приел, че органът по приходите законосъобразно е определил задължения за лихви по чл. 89, ал. 1 ЗКПО за невнесени в срок авансови вноски, като ревизионният акт е правилен и в тази си част.

Обжалваното решение, е правилно.

Неоснователни са доводите на касатора, че като е потвърдил РА, в частта на лихвите по чл.89 от ЗКПО, съдът имплицитно приел приложимост на чл.89 от ЗКПО, в редакцията му от 01.01.2021г. за данъчни периоди 201 9г. и 2020г.

Действително в оспореното решение АС – Габрово е цитирал погрешно чл.89, ал.1 от ЗКПО, в редакцията му от ДВ бр. 104 от 2020 г., в сила от 1.01.2021 г., вместо предходната редакция на нормата, приложима за ревизираните периоди 2019г. и 2020г.

В случая обаче тази неточност, допусната от административния съд не обосновава различни правни изводи, тъй като както в хода на ревизията, така и при административното обжалване на РА, органите по приходите са се позовали на приложимата за ревизираните периоди разпоредба на чл.89, ал.1 от ЗКПО (Изм. - ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), която гласи следното: „ Когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата от определените месечни авансови вноски за съответната година или когато 75 на сто от дължимия годишен корпоративен данък надвиши с над 20 на сто сумата от определените тримесечни авансови вноски за съответната година, върху превишението над 20 на сто се дължи лихва. Именно това е нормата, приложена от органите при изчисление на дължимите лихви за неточно изчислени авансови вноски по реда на чл. 89 от ЗКПО, затова и в случая е приложен действаща материалноправна разпоредба.

Неоснователни са и доводите на касатора за допуснато разширително тълкуване на санкционна разпоредба, с твърдения, че понятието „дължим корпоративен данък“ не обхваща установения такъв впоследствие с РА, а само декларирания от данъчно задълженото лице.

За възникване задълженото по чл.89, ал.1 от ЗКПО релевантен е размера на дължимия годишен корпоративен данък и размера на определените месечни авансовите вноски. По отношение на термина „определените месечни авансовите вноски“, законодателя е дал определение в чл.89, ал.4 от ЗКПО, като препраща към чл.86, чл.87 и чл.88 от ЗКПО, от което следва, че тези, които лицето е декларирало преди подаване на декларацията за промени на авансовите вноски по реда на чл. 88 или след подаване на декларацията за коригиране на размера на авансовите вноски по реда на чл.88 от ЗКПО. Що се касае до дължимия годишен корпоративен данък в ЗКПО липсва определение дали това е декларирания от лицето данък или установения с РА. Като се изходи от това, че определянето на данъчните задължения съгласно ДОПК се извършва по два начина – предварително установяване чрез самоначисляване по реда на чл.105 ДОПК и установяване чрез РА, съгласно чл.108 от ДОПК, настоящата инстанция споделя правните изводи на органите по приходите, че използвайки израза „дължим годишен корпоративен данък“, законодателят в разпоредбата на чл.89, ал.1 от ЗКПО е вложил смисъл на определения такъв с РА, в случаите, когато последния се разминава с декларирания от данъчно задълженото лице.

По тези съображения, Решение № 403/25.03.2026 г., постановено по адм. дело № 383/2025 г. по описа на Административен съд – Габрово е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на директора на дирекция „ОДОП“ – София за присъждане на разноски за касационната инстанция за всяка жалба. „Вилерой & Бох България“ АД следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция за приходите – гр. София, в качеството ѝ на юридическо лице, в състава на което влиза административният орган, издател на акта и ответник по касация, разноски за касационната инстанция в размер на 204,52 евро, от които по 102,26 евро (200,00 лева) за юрисконсултско възнаграждение по двете касационни жалби, определено съгласно чл. 161, ал. 1, изр. трето и четвърто от ДОПК (в ред. ДВ, бр. 94 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г., бр. 17 от 2026 г.) във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ, към която препраща посочената разпоредба, и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение