Решение № 1311 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13839/2014 г.
ВАСVIII отделение08.02.2016 г.докладчик Аглика Адамова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 718 от 21.07.2014 г., по адм. дело № 523/2014 г. по описа на Административен съд - София-област. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1311 от 8.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13839/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ЕТ "НИК-Илинка Георгиева" - Илинка Петрова Георгиева срещу Решение № 718 от 21.07.2014 г., по адм. дело № 523/2014 г. по описа на Административен съд - София-област, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № ЗМ-5800-157/2.04.2014 г. на началника на Митница Столична. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил допуснатите грешки в административния акт, във връзка с мястото на нарушението. Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване на делото по същество, като се отмени заповедта. Ответникът по касационната жалба - Началникът на Митница Столична не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, а по същество за неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд заповед за налагане на ПАМ на основание чл. 124б, ал. 2 и ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС), във връзка с чл. 124а, ал. 1 ЗАДС на касатора е наложена принудителна административна мярка - "запечатване на обект" -бистро в с. Скравена, ул. "Христо Ботев" № 111, за срок от един месец и е забранен достъпът до обекта, считано от датата на запечатване. За да отхвърли жалбата първоинстанционният съд е приел, че оспорената пред него заповед е законосъобразно издадена. Съдът се е обосновал, че актът е валидно издаден, като административният орган, действайки в условията на обвързана компетентност, е бил длъжен да издаде оспорената заповед, при наличие на издадено наказателно постановление /НП/ за нарушение на чл. 123, ал. 2 ЗАДС. С НП е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв и на основание чл. 124а, ал. 1 от ЗАДС търговецът е лишен от правото да упражнява търговска дейност в търговски обект - административно наказание за това, че търговецът е държал в обекта 10 броя кутии цигари без бандерол. Имуществената санкция е била заплатена от касатора. Съдът е счел, че заповедта за налагане на ПАМ е своевременно издадена, след издаване на наказателното постановление. Приел е, че са налице материалноправните предпоставки по чл. 124б, ал. 1 ЗАДС, тъй като в случаите на налагане на административно наказание по чл. 124а, ал. 1 ЗАДС кумулативно се прилага и ПАМ, при условията на обвързана компетентност. Решението е правилно. Касационните оплаквания са неоснователни. Същите преповтарят основните възражения на жалбоподателя пред първоинстанционния съд, на които възражения съдът е отговорил обосновано, при правилно приложение и тълкуване на материалния закон. Налагането на ПАМ на основание чл. 124б, ал. 1 и чл. 124в, ал. 1 ЗАДС се извършва от административния орган в случаите на реализиране на административната отговорност по чл. 124а ЗАДС. В случая тази отговорност е ангажирана за нарушение на чл. 123, ал. 2 ЗАДС. Именно наложеното с наказателното постановление лишаване от право да се упражнява определена дейност се явява предпоставка и условие за налагане на процесната принудителна административна мярка. Заповедта е своевременно издадена, един ден след издаване на наказателното постановление. Обосновано съдът е приел, че принудителната административна мярка е насочена именно към обекта по чл. 124б, ал. 1 ЗАДС - "където е установено нарушението". Видно е от доказателствата - акт за установяване на административно нарушение (АУАН), протокол за осъществени контролни действия на лица, извършващи дейности с акцизни стоки и наказателно постановление, че нарушението - държане на акцизни стоки - тютюневи изделия (цигари) без български акцизен бандерол, са били открити в търговски обект - бистро в с. Скравена, ул. "Христо Ботев" № 111, стопанисван от касатора, за който е постановена ПАМ. Именно това е и адресът, изписан на приложения към преписката фискален бон, издаден в обекта. Следва да се отбележи, че действително вярното посочване на мястото на нарушението има съществено /но не и абсолютно/ значение за надлежното ангажиране на административно-наказателната отговорност на лицето, доколкото посочване на мястото на нарушението е реквизит както на АУАН, така и на наказателното постановление. Това съществено значение се обуславя от санкционния характер на административно-наказателното производство, което води и до по-високи формални изисквания към дейността на актосъставителя и на административно-наказващия орган. В случая обаче предмет на съдебен контрол е било не наказателното постановление, издадено в административно-наказателно производство, а заповед, издадена в административно производство. Налице са съществени разлики в двете производства и в правилата за тяхното провеждане, както и разлики относно изискванията за формата на актовете, с които тези производства приключват. Ето защо само съществени пропуски и нарушения на административно-производствените правила са от естество да се отразят на законосъобразността на оспорената в това съдебно производство заповед. Евентуално допусната грешка в мястото на обекта /каквато обаче не се доказва в случая/ в случая не представлява нарушение на изискванията за формата на заповедта, по смисъла на чл. 59 АПК, нито съществено нарушение на административно-производствените правила. Следва да се отбележи, че принудителната административна мярка по чл. 124б ЗАДС, която обезпечава изпълнението на административното наказание "лишаване от право да се упражнява търговска дейност", действително има превантивен и преустановителен характер, а именно целта и в случая е да се преустанови продажбата на акцизни стоки без бандерол и да се препятства по-нататъшната такава. Законодателят е предвидил предварително изпълнение на мярката по силата на закона, като няма данни същото да е било обжалвано в случая. Отделен е въпросът доколко предварителното изпълнение на ПАМ, преди да е влязло в сила наказателното постановление, с което се налага наказание "лишаване от право да се упражнява определена дейност" би било съобразено с изискванията за целенасоченост по закон и съразмерност. Този въпрос обаче би подлежал на обсъждане при евентуално обжалване на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, а не в настоящия процес. Неотносими в настоящия процес са и доводите, свързани със законодателното решение изпълнението на ПАМ да се преустанови, по искане на административно-наказаното лице и при заплащане от негова страна на имуществената санкция, наложена с наказателното постановление, преди то да е влязло в сила - чл. 124б, ал. 5 ЗАДС. От една страна, събирането на глобата или имуществената санкция по реда на чл. 124б, ал. 5 ЗАДС не представлява изпълнение на ПАМ по чл. 124б, ал. 1 ЗАДС, а на самото наказателно постановление. В настоящия процес съдът следва да разгледа основанията за законосъобразност на самата ПАМ, а не тези за изпълнение на наказателното постановление. От друга страна, последните могат да бъдат предмет на отделно оспорване, като независимо от законодателното разрешение на чл. 124б, ал. 5 ЗАДС, касаторът разполага с процесуален път за защита, включително ако смята, че предварителното събиране на имуществената санкция нарушава негови основни права. Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,