Решение № 524 от 5.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2401/2011 г.

Решение № 524 от 5.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2401/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е образувано по искане съгласно чл. 420, ал. 2 НПК, вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК за възобновяване на внохд № 252/11 г. на Окръжен съд гр. Благоевград, по което с решение № 246/3.08.2011 г. е потвърдена присъда № 1194/10.05. 2011 г. по нохд № 497/2010 г. на Районен съд гр. Сандански, изготвено от адвокат А. А. - Т., упълномощен защитник на осъдената З. А. Д. Акцентира се на допуснато особено съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило правото на защита на осъдената, тъй като още в обвинителния акт не е конкретизирана стойността на предмета на престъплението. Липсва пълно описание на правнорелевантните факти по повдигнатото обвинение. Съдилищата са дали вяра на свидетелите В. и М. - служители на МВР, които не са от кръга на лицата по чл. 118, ал. 1, т. 3 НПК. Констатациите им са основани на противоречивите им показания, поради което обективната истина е неизяснена. Игнорирани са данните от протокола за оглед, от който е следвало да се установи, че не е имало никаква видимост от мястото, където тези двама свидетели са се намирали, за да възприемат фактите за които свидетелстват. Наркотичното вещество е предадено от съпруга на осъдената- свид. Д., въз основа на акт, който няма процесуална стойност. Сочи се, че осъждането не почива на надлежна доказателствена основа, както и това, че наказанието не е съобразено с чистото съдебно минало на дееца и положителните и професионални и характеристични данни. Иска се възобновяване на наказателното производство и отмяна на постановените съдебни актове за отстраняване съществените процесуални нарушения. Алтернативно се иска намаляване наложеното на осъдената наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция осъдената З. Д., редовно призована не се явява, за нея - упълномощеният защитник адвокат Н. Т. моли да бъде уважено искането по съображенията, развити в него. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Възраженията в искането са идентични с тези във въззивната жалба на които е отговорено аргументирано. Несъстоятелни са доводите за допуснати съществени процесуални нарушения довели до ограничаване правото на защита на осъдената. Липсват данни за намаляване наложените й наказания. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо, тъй като е направено от оправомощен процесуален субект в законоустановения шестмесечен срок и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. С първоинстанционната присъда по нохд № 497/2010 г. на Санданския районен съд подсъдимата З. А. Д. е призната за виновна в това, че на 13.01.2010 г., в дома й, в [населено място], общ. Струмяни, без надлежно разрешително по чл. 32, ал. 1 от ЗКНВП е държала високорисково наркотично вещество - коноп /марихуана/, разпределено както следва: в обект № 1 с нето тегло 500 гр., със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 5,29%; в обект № 2 с нето тегло 495 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 9,46%; в обект № 3 с нето тегло 495 гр., със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 6,68%,; в обект № 4 с нето тегло 490 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 6,49% и в обект № 5 с нето тегло 495 гр. със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол 7,42%, поради което и на основание чл. 354а, ал. З, пр. 2, т. 1, пр. 1 и чл. 54 от НК е осъдена да изтърпи наказание "лишаване от свобода" за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца и "глоба" в размер на 2 000 /две хиляди/ лева. На основание чл. 66, ал. 1 от НК ефективното изтърпяване на наложеното наказание "лишаване от свобода" е отложено за срок от 3 /три/ години. Постановено е и отнемане в полза на държавата на наркотичното вещество, предмет на престъплението, а в тежест на осъдената са възложени разноските от 165 /сто шестдесет и пет/ лева и 5 /пет/ лева държавна такса за служебното издаване на изпълнителен лист. По жалба от защитата на подсъдимата З. Д. срещу присъдата е образувано внохд № 252/11 г. на Окръжен съд гр. Благоевград, по което с решение № 246/3.08.2011 г. е потвърдена присъда № 1194/10.05.2011 г. по нохд № 497/2010 г. на Районен съд гр. Сандански. Проверката, извършена от настоящата инстанция установи, че не са допуснати основания за възобновяване на делото. Събраните доказателствени източници са анализирани в съответствие с изискванията на чл. 14 НПК и правилата на формалната логика. Осъждането на молителката почива на доказателствена основа, събрана и проверена по реда на НПК, поради което липсва съществено процесуално нарушение, което да обуслови необходимост от отмяна на въззивния акт. ВКС не намира повод да се разграничи от аргументите, развити в мотивите на решението на въззивната инстанция в отговор на идентичните оплаквания и доводи на защитата, развити и в настоящото производство. В обвинителния акт са посочени всички обстоятелства, изискуеми за съдържанието му, съгласно изискванията по чл. 246, ал. 2 и ал. 3 НПК, поради което осъдената е имала пълната възможност да се запознае с характера и причините на повдигнатото срещу нея наказателно обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. З, пр. 2, т. 1, пр. 1 НК. Наркотичното вещество, предмет на престъплението е описано в обвинителния акт по вид, количество и съдържание на активния наркотично действащ компонент - характеристики, които са строго индивидуализиращи предмета на престъплението и представляват признаци от обективната страна на състава. Следователно предметът на инкриминираното деяние като елемент от съставомерните обективни признаци на престъплението по повдигнатото обвинение е описан в обвинителния акт и подсъдимата се е запознала с него, поради което не е било ограничено правото й на защита. Липсата на описание на цената на наркотичното вещество не представлява съществено процесуално нарушение, защото стойността му е изводима от наличните индивидуализиращи го характеристики, каквито са очертаното количество и вид на наркотичното вещество. Съдилищата по фактите са се позовали на МПС № 23/29.01.98 г. относно издадените за нуждите на съдопроизводството нормативно фиксирани цени на наркотичните вещества, което обстоятелство налага определянето им по силата на закона, а не на базата на оценка въз основа на променливи икономически и пазарни фактори. В съдебното производство защитата е имала и възможността в рамките на публичния и състезателен процес да наведе доводите си и направи доказателствени искания като оспори вида, размера и стойността на инкриминирания предмет. Не са налице съществени процесуални нарушения и с допускането в качеството на свидетели полицаите М. и В.. На инкриминираната дата, освен тях, в дома на З. Д. са присъствали и полицейските служители И. Т. и С. М., които са извършили проверка въз основа на оперативен сигнал за държане на наркотични вещества. Установено е, че М. и В. са наблюдавали поведението на Д., когато са влезли в дома й за проверка. Видели са изкачването й на втората стълбищна площадка на къщата, носейки в ръцете си черен непрозрачен найлонов чувал, който Д. е изхвърлила през терасата на двора. Техните показания са обсъдени наред с данните от протокола за оглед, според който на двора е намерен разкъсан чувал, от който се подавали пет броя по-малки найлонови торби, пълни със суха растителна маса. Освен тези данни, съдилищата са разполагали и с данните от протокол за полеви наркотест, с индикация за химическа реакция на процесната намерена в чувала растителна маса, отговаряща положително на съдържание на канабис. Събраните гласни и писмени доказателствени източници са обсъдени и с данните от заключението на СФХЕ-за съгласно което изследваните представителни проби от петте броя по-малки найлонови торби са от марихуана, като наркотичното вещество в отделните пет броя обекти, съответно от: обект 1 от 500 гр. е 5,92%; от обект две от 495 гр. е 9,46%; от обект три от 495 гр. е 6,68%; от обект четири от 490 гр. е 6,49% и от обект пет от 495 гр. е 7,42%. Показанията на двамата полицаи М. и В. са ценени внимателно и наред с всички останали доказателствени източници, както изисква чл. 107, ал. 5 НПК, поради което голословно се твърди, че те са източник на противоречиви фактически данни и са недостоверни. Съдилищата са дали вяра на показанията на свидетелите М. и В., които са намерили подкрепа и в показанията на свидетелите Т. и М., които са установили падналия на двора, разкъсан черен чувал. В същата посока са били потвърдени и фактите, изнесени от показанията на поемните лица - С. и С., които са възприели и възпроизвели обстоятелствата при провеждане на огледа на местопроизшествието - мястото на намиране на разкъсания черен найлонов чувал - в двора на къщата и находящите се в него още пет бр. други торбички със суха растителна маса, която е реагирала положително на канабис от проведения тест. Съдилищата внимателно са анализирали и обясненията на подс. Д., които, заедно с показанията на свид. Д. - нейн съпруг, са останали изолирани напълно от всички останали доказателствени източници. Поради това, напълно голословно се твърди в искането, че констатациите на съдилищата по фактите от предмета на делото не отговаряли на обективната истина или били резултат от противоречиви и недостоверни доказателствени средства. Несъстоятелни са доводите, че полицейските служители не са могли да свидетелстват в процеса, тъй като, според защитата, те не попадат сред лицата по чл. 118, ал. 1, т. 3 НПК. Вярно е точно обратното. Тези служители на МВР не са участвали в разследването в каквото и да било процесуално качество. От друга страна, те са присъствали при извършването на процесуално-следствените действия без да бъдат участници в тях и са възприели информация от местоизвършване на деянието. Следователно допускането им в качеството на свидетели освен, че е процесуално издържано, е необходимо и наложително, при положение, че именно тези лица са възприели непосредствено фактите относно поведението на осъдената Д. и връзката им с инкриминирания предмет. Протоколите за оглед на местопроизшествие, придружен с фото-албум и протокола за доброволно предаване на веществени доказателства са съставени в съгласие с чл. 156 и чл. 159, ал. 1 НПК. Правното основание за доброволно предаване (спр. на л. 4-л. 5 от досъд. произв.) на веществени доказателства е налице. Извършването на действието няма принудителен характер. Протоколът е изготвен според чл. 128 и чл. 159, ал. 1 НПК и е надлежно приобщен в съдебната фаза по реда на чл. 281 НПК като писмено доказателство. Той е съставен и подписан от разследващият полицай и от свид. Д., което е отразено в протокола като лице, действащо доброволно по предаването на процесните пет броя торби с растителна маса. Наложеното наказание на осъдената е справедливо. Смекчаващите отговорността обстоятелства на осъдената не са многобройни, или пък някое от тях да е изключително. Наказанието е законосъобразно индивидуализирано като е даден приоритет на добрите характеристични данни и на останалите смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства. Определеното наказание "лишаване от свобода" от една година и шест месеца, отложено за изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години, по размер е към минимума на предвиденото в санкционната част от състава на престъплението. Същото е и с кумулативната санкция "глоба" от две хиляди лева, която е в минималния й размер, предвиден за деянието. ВКС споделя изцяло аргументираните изводи на съдилищата при оценката на фактическите данни за тежестта на извършеното и за степента на обществена опасност на осъдената Д.. Завишеното количество на предмета на престъплението определя неговата завишена степен на обществена опасност и не налага ревизия на наказанието на осъдената с проява на още по-голямо снизхождение, от стореното от инстанциите по същество. Предвид тези съображения, ВКС в настоящият състав