Решение № 16 от 8.02.2022 г. на ВКС по н. д. № 1075/2021 г.

ВКСI наказателно отделение08.02.2022 г.докладчик Румен Петров

Диспозитив

ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения Ю. З. Ю. за възобновяване на нохд № 400/2019 по описа на Районен съд - Търговище и отмяна на постановената присъда № 51/17.12.2019 г., потвърдена с решение № 31/01.06.2020 г. по внохд № 38/2020 г. на Окръжен съд - Търговище. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 16 от 8.02.2022 г. на ВКС по н. д. № 1075/2021 г., I н. о., НК, докладчик съдията Румен Петров Производството е по реда на чл. 423 и сл. от НПК. Образувано е по молба на осъдения Ю. З. Ю. за възобновяване на нохд № 400/2019 по описа на Районен съд - Търговище и отмяна на постановената присъда № 51/17.12.2019 г., потвърдена с решение № 31/01.06.2020 г. по внохд № 38/2020 г. на Окръжен съд - Търговище. В саморъчната молба - искане е посочено, че Ю. не е участвал в съдебното производство, като българската държава е предоставила гаранции за възобновяване на наказателното производство при предаването му от Кралство Белгия. Претендира делото да бъде възобновено като същото се върне за ново разглеждане. В съдебно заседание осъденият и назначеният му служебен защитник за нуждите на настоящото производство адв. Д. П. поддържат депозираното искане, тъй като е безспорно установено, че Ю. не е участвал лично в първоинстанционното и във възивното производство и не е могъл да упражни правото си на защита. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено лично от осъдения от Затвора - Плевен и е постъпило в първоинстанционния съд в един и същи ден, а именно на 30.11.2021 г., т. е. в законния шестмесечен срок, считано от 05.10.2021 г., когато Ю. е постъпил в затвора - Варна за изтърпяване на наказание в размер на 10 месеца лишаване от свобода по нохд № 924/2016 г. по описа на РС - Търговище, както и предстоящо за изтърпяване наказание по нохд № 400/2019 г. отново на РС – Търговище. Направено е от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, който подлежи на проверка по реда на чл. 423 от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. С присъда № 51/17.12.2019 г. по нохд № 400/2019 г. по описа на Районен съд - Търговище Ю. Ю. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 155, ал. 5, т. 2 във вр. с ал. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв. На основание чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наложеното с присъда № 47/10.10.2016 г. по нохд № 924/2016 г. по описа на Районен съд - Търговище на Ю. наказание от 10 месеца лишаване от свобода, като и двете наказания е постановено да се изтърпят при първоначален "строг" режим. По жалба на служебния защитник адв. Д. П. е образувано внохд № 38/2020 г. по описа на Окръжен съд - Търговище. С постановеното по делото решение № 31/01.06.2020 г. на основание чл. 334, т. 6 вр. с чл. 338 от НПК е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда. Видно от приложените на л. 247 - 250 от досъдебното производство постановление и протокол за разпит от 16.04.2019 г. Ю. е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по чл. 155, ал. 5 от НК, спрямо него е взета мярка за неотклонение подписка, непосредствено след което той е заявил, че не желае да ползва адвокатска защита, възползвал се е от правото си да не дава обяснение и изрично е посочил, че не желае да му бъдат предявени материалите по делото. По внесения от прокуратурата обвинителен акт с обвинение, идентично на повдигнатото на досъдебната фаза, е образувано нохд № 400/2019 г. по описа на РС - Търговище. За насроченото на 02.07.2019 г. разпоредително заседание Ю. не е намерен на посочения от него адрес за призоваване, както и на известните му по делото постоянен и настоящ адрес, а номерът на мобилния телефон, който е предоставил, е отговарял с "Телефонът на абоната е изключен", поради което не е даден ход на делото, изменена е взетата мярка за неотклонение от подписка в задържане под стража и той е обявен за общодържавно издирване. Видно от приложената справка на 20.04.2019 г. Ю. е напуснал пределите на Република България през КГПП "Калотина шосе" и тъй като до 13.08.2019 г. е нямало данни за завръщането му страната, след като му е назначен служебен защитник, производството е продължило при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "А" от НПК и съдът след още четири заседания е произнесъл посочената по-горе присъда, потвърдена изцяло с въззивното решение и влязла в сила на 01.06.2020 г. На 27.08.2021 г. Ю. е задържан при полицейска проверка в Брюксел, Кралство Белгия, въз основа на издадена на 28.07.2020 г. от Районна прокуратура - Търговище европейска заповед за арест, в която не са съдържа отбелязване да са предоставяни гаранции от българската държава за възобновяване на делото, както се твърди в искането, което да налага отмяна на влязлата в сила присъда, без да се преценява дали лицето е знаело за съдебното производство срещу него. По делото няма данни кога Ю. е предаден на българските власти. При тези обстоятелства настоящият състав счита, че Ю. Ю. безспорно е знаел за започналото срещу него наказателно преследване, в чието досъдебно производство той е взел лично участие. Действително присъдата и въззивното решение са постановени в негово отсъствие, но това се дължи на собственото му недобросъвестно поведение. По силата на взетата на 16.04.2019 г. мярка за неотклонение подписка, той е имал задължение да не напуска местоживеенето си без разрешението на съответния орган, с което не се съобразил и демонстративно - още на 20.04.2019 г. е напуснал пределите на страната, т. е. очевидно е било намерението му да се укрие, въпреки че спрямо него е имало висящ и неприключил наказателен процес. В случая не е могло да бъде изпълнена процедурата по чл. 247в, ал. 1 от НПК, тъй като местоживеенето на подсъдимия в чужбина не е било известно и той се е укрил, а съдът е разгледал и решил делото в негово отсъствие. Въз основа на изложеното настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство и искането за възобновяване следва да се остави без уважение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Цитирани разпоредби

2