Решение № 14486 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 539/2010 г.

Решение № 14486 от 29.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 539/2010 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно- процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", гр. София, при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) против решение № 91 от 13.11.2009 г. по адм. дело № 112 по описа за 2009 г. на Административен съд София - град, с което е изцяло отменен ревизионен акт № 290800114/25.08.2008 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", гр. София, потвърден с решение № 1761/01.12.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, в частта за определените задължения за допълнителни осигурителни вноски за периода 21.06.1999 г. - 31.12.2007 г. Посочените пороци се състоят в необоснованост, неправилно прилагане на чл. 258 от ЗЗД (Закон за задълженията и договорите) и чл. 270, ал. 2 от Кодекса на труда - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът "Доверие Брико" АД, гр. София, е оспорил касационната жалба в писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е ревизионен акт № 290800114/25.08.2008 г. на главен инспектор по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители", потвърден с решение № 1761/01.12.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София при ЦУ на НАП, в частта, с която на "Доверие Брико" АД, гр. София, са определени задължения за допълнителни осигурителни вноски за ДОО, фонд "ПКБ", ДЗПО и НЗОК за периода 21.06.1999 г. - 31.12.2007 г. с общ размер 36548.06 лв. и лихви 35301.39 лв. Обжалваното съдебно решение е постановено при правилно прилагане на чл. 168, т. 3 от ДОПК в частта, с която ревизионният акт е отменен за определените задължения за осигурителни вноски за периода 1999 г. - 2002 г., по отношение на които е направено възражение за изтекла погасителна давност. Становището на органа по приходите, че погасените по давност задължения подлежат на принудително изпълнение, е незаконо-съобразно, както също и становището, че само в рамките на изпълнителното производство длъжникът има право да направи възражение за давност. С ревизионния акт могат да се установяват само съществуващи и подлежащи на изпълнение публични задължения, но не и погасените на различни правни основания. В касационната жалба не са изложени съображения за неправилност на съдебното решение в горната част. Обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила в частта, с която ревизионният акт е отменен за определените задължения за периода 1999 - 2002 г. с общ размер 15 117.84 лв. (главница) и 20 988.23 лв. (лихви). Решението на Административен съд София - град е правилно и следва да бъде оставено в сила и в частта, с която ревизионният акт е отменен за определените задължения за осигурителни вноски в размер над 2000.38 лв. за 2003 г., над 2957.53 лв. за 2005 г., над 1322.44 лв. за 2006 г. и над 577.20 лв. за 2007 г., ведно със съответните лихви. Първоинстанционният съд е обосновал правилни изводи по отношение на договорите, които не са сключени за изпълнение на определени длъжности при договорени трудови възнаграждения с постоянен характер. Според заключението на назначената съдебно-трудова експертиза към тази група се отнасят договорите, които са сключени със срок на действие от един ден до един месец или за извършване на конкретна работа (например за озвучаване и водене откриването на Търговски център в гр. Добрич, монтаж и демонтаж на стелажи и гондоли за откриване на търговски център, за преустройство на търговска площ и др. подобни). Плащането на възнаграждението се е извършвало еднократно след приемане на възложената работа с приемо-предавателен протокол. В тези случаи дружеството не е наело физическите лица на работа на определени длъжности с изпълнение на трудови функции, а им е възложило изработването на конкретен продукт срещу възнаграждение. Решението на Административен съд София - град е неправилно и необосновано в частта, с която ревизионният акт е отменен за определените задължения за осигурителни вноски в размер от 2000.38 лв. за 2003 г., 2957.53 лв. за 2005 г., 1322.44 лв. за 2006 г. и 577.20 лв. за 2007 г., ведно със съответните лихви. Първоинстанционният съд е пренебрегнал заключението на назначената съдебно-трудова експертиза в частта, съгласно която някои договори са сключени за изпълнение на дейности, отнасящи се към функционалните задължения на определени длъжности (например дърводелец, ландшафтен архитект, администратор, анкетьор, статистик, отчетник и пр.). Преценката на клаузите на договорите води до извод за прикрити трудови правоотношения, при които физическите лица са назначени на работа за изпълнение на трудови функции, а не са поели задължение да престират конкретен продукт. Въз основа на т. 2 от заключението на съдебно-трудова експертиза и приложението към него е изготвено заключение от вещо лице счетоводител относно размерите на невнесените осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО, ЗО, фонд ГВРС и фонд ТЗПБ, чиито главници са изчислени в посочените по-горе размери (Приложения № 1, 2 и 3 към заключението на съдебно-счетоводната експертиза). С оглед на гореизложеното обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено в частта, с която оспореният ревизионен акт е отменен за определените задължения за осигурителни вноски в размер от 2000.38 лв. за 2003 г., 2957.53 лв. за 2005 г., 1322.44 лв. за 2006 г. и 577.20 лв. за 2007 г., заедно със съответните лихви за просрочие. Вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго по същество, с което подадената жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Следва да бъде уважено искането на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съразмерно на уважената част от жалбата за една инстанция съобразно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК. Присъдените разноски в полза на жалбоподателя в първоинстанционното производство се намаляват по съразмерност на отхвърлената част от жалбата. Ответникът по касация не е представил доказателства за направени деловодни разноски за тази инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,