Решение № 15792 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7111/2019 г.

Решение № 15792 от 20.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7111/2019 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на Глава дванадесета от АПК. Образувано е по жалба на директора на Регионалната здравноосигурителна каса /РЗОК/- Видин, чрез юриск. Ц. Димитрова, против Решение № 50 от 15.04.2019 г. по адм. д. № 92/2019 г. на Административен съд- Видин. С него е отменена по жалба на "Диализен център Омега" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Видин, представляван от управителя В. Христов, Заповед № РД-09-87/14.02.2019 г. на директора на РЗОК-Видин, с която е постановен отказ за сключване на договор за оказване на медицинска помощ за извършване на амбулаторни процедури от Приложение № 18а от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. и преписката е изпратена на директора на РЗОК- Видин за произнасяне по подаденото заявление, вх. № 29-04-168/30.01.2019 г. на дружеството, съобразно изложените мотиви в решението. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът- "Диализен център Омега" ЕООД, се представлява от адвокат Антонов, който оспорва жалбата и поддържа депозирания писмен отговор. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил Заповед № РД-09-87/14.02.2019 г. на директора на РЗОК-Видин, с която е постановен отказ за сключване на договор за оказване на медицинска помощ за извършване на амбулаторни процедури от Приложение № 18а от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2018 г. и преписката е изпратена на директора на РЗОК- Видин за произнасяне по подаденото заявление, вх. № 29-04-168/30.01.2019 г. на "Диализен център Омега" ЕООД в постановения от Закона за лечебните заведения срок. За да постанови своя съдебен акт, първоинстанционният съд е приел за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало по заявление с вх. № 29-04-168/30.01.2019 г. за сключване на договор за оказване на медицинска помощ за извършване на амбулаторна процедура № 1 "Хрониохемодиализа" от Приложение № 18а от НДР за медицинските дейности за 2018. Към него е приложено и Разрешение за осъществяване на лечебна дейност № ДЦ – 423/29.01.2019 г., договор за управление с управителя д-р В. Христов, както и трудов договор със същия. За да постанови отказ, административният орган се е позовал на разпоредбата на § 107, ал. 1 от ПЗР на Договор № РД – НС -01 – 1 – 2/27.12.2018 Г. за изменение и допълнение на НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2018 г. и § 10, ал. 1 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2019 г. според която "Лечебните заведения, които от 1.01.2019 г. са регистрирани за първи път или са получили за първи път разрешение за дейност по реда на ЗЛЗ, не може през 2019 г. да сключват договори с НЗОК за оказване на болнична помощ". Административният орган е приел, че жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл. 26, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НРД за 2018 г. за медицински дейности. Отказът е бил оспорен по административен ред пред горестоящия административен орган – управителят на НЗОК, но в предвидения от закона срок същият не се е произнесъл с решение, поради което и жалбата е подадена до съда. При разглеждане на делото пред първата инстанция е представена и приета като доказателство Заповед № РД-09-307/21.03.2017 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса, с която е потвърдена Заповед № РД-09-87/14.02.2019 г. на директора на РЗОК- Видин. С оглед обстоятелството, че на обжалване по реда на АПК пред съответния административен съд подлежи, на основание чл. 145, ал. 2 от АПК, първоначалната заповед, то и необсъждането на първоинстанционния съд на акта на горестоящия административен орган не влече след себе си отмяна на решението, тъй като съдът е изложил мотиви по незаконосъобразността на първоначалната заповед. Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, явява се фактически и правно необоснован и издаден в нарушение на материалния закон. Решението е правилно. Първоинстанционният съд се е съсредоточил върху изясняване на правнорелевантните факти- дали дружеството представлява лечебно заведение за болнична помощ или неговият статут не е такъв. Съгласно чл. 46, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.04.2019 г.) "на разрешение подлежи осъществяването на дейността на лечебните заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, домовете за медико-социални грижи, диализните центрове и тъканните банки". Разрешение за осъществяване на лечебна дейност на лечебни заведения по ал. 1 се издава от министъра на здравеопазването. Разрешението на "Диализен център Омега" ЕООД е издадено по този ред, като в него е описана лечебна дейност, отговаряща на дейността на диализните центрове по смисъла на чл. 28а от Закона за лечебните заведения, намерил своето систематично място в Глава пета от закона, озаглавена "Други лечебни заведения". Тълкувана по този начин разпоредбата не тангира по никакъв начин с правния статут на лечебните заведения, изброени изчерпателно в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗЛЗ като по този начин не попада в хипотезата на § 107 от ПЗР на НДР за 2018 г., която въвежда забрана за сключване на договори за оказване на болнична помощ през 2019 От приетите доказателства по делото безспорно се установява, че дейността на диализния център се определя с предмета на дейност на същия, обективиран в заявлението и вписан при регистрацията, от които става ясно, че той следва да извършва амбулаторни процедури. Легалното определение на "амбулаторна процедура" се съдържа в § 3 от ДР на Наредба № 3 от 20 март 2018 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК. Те могат да се извършват както от лечебни заведения за болнична помощ, така и от лечебни заведения за извънболнична помощ с легла, съответно с диализни постове /диализни места/ по отношение на пациенти, чието състояние не налага непрекъснат престой в лечебно заведение. Възражението на дружеството, че е налице противоречие и неправилна преценка на органа с оглед анализа на разпоредбите, отнасящи се до статута на лечебните заведения, в това число на диализния център, станало формално основание за отказ, е основателно, както правилно е посочил и административният съд. Предвид посоченото, не намира правна опора в разпоредбата на § 107, ал. 1 от ПЗР на Договор № РД – НС -01 – 1 – 2/27.12.2018 г. за изменение и допълнение на НРД за МД между НЗОК и БЛС за 2018 и § 10, ал. 1 от ПЗР на ЗБНЗОК за 2019 г., изводът на административния орган, при така изяснените обстоятелства по делото, че са налице основанията за постановяване на отказ. Правнорелевантен е и мотивът на административния орган за липса на отбелязване в договора за управление на задължението на управителя/д-р Христов/ да осъществява болнична помощ по Апр № 1 "Хрониохемодиализа". При договора за управление е от значение правната същност на субектите, участващи в такова правоотношение. Д- р Христов се явява управител и изразител на волята на дружеството, което е субект (в случая юридическо лице), различен от самия него, което не го препятства да осъществява трудова дейност в това дружество като специалист- служител в него. Предвид развитите съображения, настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдените касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение на административния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на ответника за присъждане на направените по делото разноски пред касационната инстанция, която предвид договор за правна защита и съдействие от 14.05.2019 г. и пълномощно, както и представен списък на разноските по чл. 80 ГПК, която възлиза на 840 лева разноски за адвокатско възнаграждение. Воден от горното, на осн. чл. 221, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение