Решение № 5114 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7431/2018 г.

Решение № 5114 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7431/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по постъпила касационна жалба от Комисия за разкриване на документи и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на БНА (КРДОПБГДСРСБНА/ Комисията), насочена срещу Решение № 222/12.04.2018 г. по адм. дело № 10/2018 г. на Административен съд– П. (АС П.) в ЧАСТТА, с която е уважен предявения иск и същата е осъдена да заплати сумата от 7 000 (седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и са присъдени съответните разноски. Касационният жалбоподател поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила– касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В подкрепа на това са посочени разпоредбите на чл. 32 и чл. 41 от Конституцията и чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС). Намира, че задължителното тълкуване на тези разпоредби не е отчетено от първостепенния съд. Счита, че по начало не е възможна причинно следствена връзка между установяването и оповестяването на принадлежност, от една страна и произтичането на неимуществени вреди за накърненото морално благо от друга. Счита, че са нарушени съществено съдопроизводствените правила, като не са обсъдени задълбочено и съпоставени събраните доказателства, свързани с установяване на причинно- следствена връзка между твърденото противоправно действие и вредата. Счита, че не са обсъдени показанията на изслушаните свидетели, като това нарушение е съществено, тъй като по подробното обсъждане и оценка на свидетелските показания би довело до краен резултат, различен от настоящия. Намира, че не е възможно да се отделят, с оглед събраните доказателства, твърдените последици от установяване на принадлежност към ДС през 2015 г. от последните десетки години репресия и тормоз от страна на тоталитарния режим. Моли да се отмени обжалваното решение и да се отхвърли предявения иск, ведно с претенцията за разноски. Ответникът И. Траханаров в писмен отговор по касационната жалба, подаден чрез адв. В. Пейчев от АК Пазарджик, счита подадената касационна жалба за неоснователна. Твърди, че решението на АС П. е правилно, като съответства на материалния закон и при неговото постановяване не е допуснато съществено процесуално нарушение, и е обосновано. Моли да се потвърди решението на АС П.. Касационният жалбоподател- Комисията в съдебно заседание чрез адв. Кашъмов моли за отмяна на решението на административния съд и да се отхвърли заведения иск за неимуществени вреди. Счита, че по отношение на размера, който е бил присъден, изобщо не е отчетена практиката нито по ЗОДОВ, нито на гражданския съд по случаи, свързани с обида и клевета, където по начало и вмешателството е много по-сериозно и вредите са много по- сериозни. Претендира разноски, съобразно представения списък. Процесуалният представител юрисконсулт Табакова счита за завишен размера на присъденото обезщетение, като несъобразено с принципа на справедливост и при несъобразяване, че отмененият на Комисията акт, е на база на решение, по прилагане на специалния закон. Ответникът И. Траханаров в съдебно заседание чрез адв. В. Пейчев намира, че определеното обезщетение абсолютно отговаря на справедливостта. Счита, че се заслужава тази справедливост на база на съдебното решение. Моли да се присъдят разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична- основателност на касационната жалба в частта относно размера на присъденото обезщетение. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Административният съд е бил сезиран с иск на И. Траханаров против Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, с искане ответникът да му заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и мораторна лихва върху сумата от 50 000 лева от датата на предприемане на незаконосъобразното решение – 28.04.2015 г. до датата на подаване на исковата молба, ведно със законната лихва от датата следваща подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. С обжалваното решение адм. съд е ОСЪДИЛ Комисията да заплати на И. Траханаров, сумата от 7 000 (седем хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на отменен незаконосъобразен административен акт, а именно Решение № 2-498 от 28.04.2015 г. на КРДОПБГДСРСБНА, отменено с влязло в сила Решение № 5172/18.07.2016 г., постановено по адм. дeло № 5218/2015 г. по описа на Административен съд С. град, ведно със законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата и е ОТХВЪРЛИЛ иска за сумата над 7 000 /седем хиляди/ лева до претендирания размер от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, като неоснователен. Наред с това е ОСЪДИЛ Комисията да заплати на И. Траханаров, направените по делото разноски в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева. Решението в частта, с която съдът е отхвърлил искът за сумата над 7 000 /седем хиляди/ лева до претендирания размер от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, не е обжалвано, влязло е в сила и съответно не е предмет на настоящото касационно производство. Адм. съд за да приеме този резултат е установил, че Решение № 2-498 от 28.04.2015 г. на КРДОПБГДСРСБНА, с което е установява и обявява принадлежност на И. Траханаров към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, е било отменено с влязло в сила Решение № 5172/18.07.2016 г., постановено по адм. дело № 5218/2015 г. по описа на Административен съд С. град, което е оставено в сила с Решение № 7109/07.06.2017 г., постановено по адм. дело № 10148/2016 г. по описа на ВАС – Трето отделение. Приел е, че е налице издаден незаконосъобразен административен акт, който е оспорен и отменен от съда, с влязло в сила решение. Намерил е за безспорно доказано, че именно в резултат на този административен акт, ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания– силно безпокойство, стрес, смут, негодувание и унижение на човешкото му достойнство. Преценил е, че с издадения административен акт на ищеца е била нанесена тежка емоционална травма, предвид на политическото му минало. С оповестяване на принадлежността му към бившата Държавна сигурност, за което е налице и отзвук в политическите и обществени среди, е засегната неговата чест и достойнство, което е равносилно на опозоряване. Адм. съд е счел, че справедливият размер за обезщетяване на негативните емоционални последици от незаконосъобразния акт е в по- нисък размер от претендираните от ищеца. Взел е предвид, че действително същият е изживял негативни емоции, за които обаче не е доказано, че са причина за влошеното му здравословно състояние. Поради това е намерил, че предявеният иск следва да се уважи частично, като Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е била осъдена да заплати на ищеца обезщетение за причинените му неимуществени вреди, които съдът оценил по справедливост на 7 000 лева, а до размера съответно от 50 000 лева искът е бил отхвърлен като неоснователен. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира касационната жалба за частично основателна. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател за необоснованост и неправилно прилагане на материалния закон при постановяване на съдебния акт, предвид установяването на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на отменен като незаконосъобразен административен акт. С оглед данните по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доказателствата по делото установяват наличието на кумулативно- необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на Комисията: 1. Незаконосъобразен адм. акт; 2. неговата съдебна отмяна; 3. реално настъпили неимуществени вреди и 4. причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и вредоносния резултат. Безспорно по делото се доказва незаконосъобразен административен акт- Решение № 2-498/28.04.2015 г. на Комисията по досиетата, отменено по предвидения в закона съдебен ред с влязло в сила съдебно решение. В исковото производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, когато се преценяват настъпилите вреди, трябва да се отчетат кумулативните им последици за ищеца, във връзка с неговите специфични твърдения, като се проведе едно пълно и главно доказване на твърдените факти. Субективното право на обезщетение възниква само ако вредите са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното волеизявление на административен орган– чл. 4 от ЗОДОВ. Преки са вредите, които са нормално настъпваща и обусловена последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно, обусловено следствие от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат. Такива са вредите, които следват пряко и директно, без опосредяване от други правопроменящи факти. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че не са доказани твърдените от лицето неимуществени вреди и причинно- следствената връзка между тях и отмененото решение. След анализ на доказателствата по делото, съдът е направил правилен извод за установеност на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. При тяхното установяване първоинстанционният съд е уважил частично исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Претърпените неимуществени вреди от И. Траханаров, са в резултат на незаконосъобразното решение на Комисията по досиетата. Съответно, поради обявената му принадлежност към органите на ДС, като секретен сътрудник- агент по линия на ДС, отдел "Затвори", е претърпял негативни преживявания – безпокойство, стрес, смут, негодувание и унижение на човешкото му достойнство. Негативните преживявания са установени чрез разпитаните по делото свидетели (лист 106-109 и лист 144-149 от делото). Действително кръгът на свидетели, ангажирани от ищеца е стеснен до близки лица, но несъмнено същите имат преки и всеобхватни впечатления от това как събитията, в процесния период са се отразили върху психичното състояние на лицето. Възприетите от свидетелите емоционални реакции и психофизични състояния на лицето несъмнено са израз на тези негативни преживявания и дисхармония в душевния мир. Според настоящият съдебен състав- категорично са налице негативни психични преживявания и отрицателни емоционални състояния, свързани с отменения адм. акт. От друга страна ОСНОВАТЕЛНИ са доводите развити в касационната жалба на Комисията по отношение на размера на присъденото обезщетение, което обуславя намаляването му до неговия справедлив размер. Съобразно чл. 52 от ЗЗД, приложим по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ при търсенето на справедливост следва да се отчете, процеса на увреждането, както и естеството и степента на претърпените морални страдания и тяхната времева продължителност. Преценката относно размера на обезвредата следва да се съобрази и с размера на обезщетенията, които ЕСПЧ и ВАС присъждат в своите решения по казуси, близки на процесния. Констативното производство, проведено от Комисията не е оценъчно и категоризиращо, като липсват и предвидени в закона негативни материални последици. Не е налице трайност на увреждането. Настоящият съдебен състав като отчита данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин счита, че предвид характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания следва да се определи обезщетение в по- малък размер от така посочения от АСП. Обезщетението за вредите в случая следва да е в размер на 4000 лв. за целия период. Тази фиксирана сума, дава разрешение в пълен обем на възникналата отговорност на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. С нея се отчита интензитета на вредите, тяхната продължителност и ефекта им върху лицето. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на Комисията срещу решението в частта за неимуществените вреди от отменения адм. акт е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 7000 лв. на 4000 лв. За разликата над 4 000 лв. до 7000 лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата осъдителна част, с която е присъдено обезщетение в размер на 4000 лева решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски в размер на 400 (четиристотин) лева. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,