Решение № 1985 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9285/2010 г.

Решение № 1985 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9285/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Изгрев" ООД със седалище и адрес на управление гр. Варна, ж. к. "Владислав Варненчик", бл. 301, вх. 3, ап. 69, представлявано от управителя Янка Стоянова Великова, чрез адв. Ваня Колева, против Решение № 99 от 12.04.2010 г. на Варненски окръжен съд по адм. д. № 32 по описа за 2009 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против данъчен ревизионен акт № 552 от 26.05.2005 г., издаден от данъчния орган при ТДД - гр. Варна, потвърден с решение № 700 от 17.08.2005 г. на директора на РДД - гр. Варна, в частта, относно непризнат на ревизираното лице данъчен кредит, както следва 8 339 лв. за данъчни периоди м. 02 и 03.2001 г. по фактури, издадени от ЕТ "Ара Тома Томов" - два броя; 76 183 лв. за данъчни периоди м. 09, и 12.2002; м. 02,03,04,07,08 и 10. 2003 г. и м. 01.2004 г. по фактури, издадени от "Лесотех" ООД - 35 броя, и 4 166 лв. за данъчен период м. 12.2004 г. по една фактура, издаден от "Делта прим" ЕООД и по частна жалба на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП, чрез юрк. М. Колева, против Определение № 54 от 03.05.2010 г. на същия съд по същото дело, в частта му, с която не е присъдено юрисконсултско възнаграждение за разликата до 2 712,32 лв. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи относно недоказана реалност на фактурираните доставки на услуги и отказ на данъчен кредит в противоречие с приложимите за случая материално-правни разпоредби. Иска се отмяна на решението и на РА, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Варна при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. С молба-уточнение на частната жалба от юрк. М. Колева е посочено, че дирекция"ОУИ"Варна няма интерес от поддържането на частната жалба поради удовлетворяване на претенцията й за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в пълен размер със съдебното решение и посоченото определение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и недопустимост на частната жалба в подробно становище по съществото на делото Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, намира за установено следното: 1.По касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна. За яснота и избягване на повторения, следва да се има предвид, че навсякъде в мотивите на решението са цитирани разпоредбите на ЗДДС - обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г., с последващи изменения и допълнения, отм., ДВ, бр. 63 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., който е бил приложим към ревизираните периоди. С обжалваното решение съставът на Варненския окръжен съд е отхвърлил жалбата на "Изгрев-2000" ООД против данъчен ревизионен акт № 552 от 26.05.2005 г., издаден от данъчния орган при ТДД - гр. Варна, потвърден с Решение № 700 от 17.08.2005 г. на директора на РДД - гр. Варна, в посочената по-горе част. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, относно фактурите, издадени от ЕТ "Ара-Тома Томов", "Лесотех" ООД и "Делта прим" ЕООД, че правилно не е признат данъчен кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 2 и 3 и чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС за периода 17.01.2001-31.12.2004 г.. Така постановеното решение е неправилно. Съдът е посочил в мотивите на решението, че правото на данъчен кредит не е признато на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС поради това, че не са представени доказателства от доставчиците в указания от данъчните органи срок във връзка с извършването на доставката, счетоводната отчетност, свързана с нея и с предходни доставки, като за това са били уведомени по реда на ДПК. Необоснован е фактическият извод, че не са събрани доказателства относно реалното извършване на процесните доставки. Предметът на доставките са кораборемонтни услуги по типови договори между ревизираното лице и наетите от него подизпълнители, с предмет "смяна на метал" и "кораборемонтни услуги" на посочени във всеки договор кораби. Пред първоинстанционния съд, при първоначалното разглеждане на делото, са представяни доказателства относно кадровата и техническата обезпеченост на самия жалбоподател за извършване на кораборемонтните дейности /ведомости за заплати и трудови договори с физически лица/ и никакви относно тази на ангажираните от него подизпълнители, но в ревизионното производство са представени трудови договори и уведомления за тях по Кодекса на труда за наети работници от "Лесотех" ООД, както и декларации на управителите на "Лесотех" ЕООД на "Делта Прим" ЕООД, и списък на наетите от последната фирма физически лица. Техническата експертиза при първоначалното разглеждане на делото е дала заключение, че предметът на процесните доставки не изисква квалифициран персонал. Още в ревизионното производство са представени писмени доказателства от всеки от процесните преки доставчици на връчените им искания за представяне на доказателства-копия от дневници за продажби, справки-декларации, оборотни ведомости и др. Представени са трудови договори на физически лица, наети от подизпълнителя "Лесотех" ООД и списък на наети физически лица от доставчика "Делта Прим" ЕООД, за които с отменителното решение на ВАС са дадени указания, че следва да се изследва въпросът дали наетите работници са достатъчни за извършването на фактурираните услуги. Указания са дадени и относно начина и доказването на плащането по процесните фактури като косвено доказателство за реалното осъществяване на доставките. При новото разглеждане на делото, в изпълнение на тези указания, са приети без оспорване заключения на съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи. Съгласно първата, фирма "Лесотех" ООД разполага с кадрови ресурс за изпълняване на неквалифицирани дейности по сключените договори с РЛ, същото се отнася и за доставчика "Делта Прим" ООД, а за ЕТ "Ара-Тома Томов" вещото лице не може да даде заключение поради липса на представени договори за наети физически лица. Съгласно съдебно-икономическата експертиза, изготвена след проверка в счетоводството на доставчиците, данъчната основа по процесните фактури е платена на доставчиците, а ДДС им е преведено чрез ДДС-сметката на ревизираното лице. Както е посочил и първоинстанционният съд, наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит в разпоредбата на чл. 63 ЗДДС, съдържаща легалното определение, според което данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Според чл. 32 ЗДДС, облагаеми доставки са всички доставки на стоки и услуги, когато са извършени от данъчнозадължено лице и с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги. Следователно, наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. В конкретния случай е доказано извършването на ремонтните услуги от страна на подизпълнителите. В договорите между "Изгрев-2000" ООД и възложителя "Кораборемонтен завод Одесос" АД са посочени различни кораборемонтни услуги, които са превъзложени от ревизираното лице на преките доставчици. Приетата без оспорване съдебно-техническа експертиза при първоначалното разглеждане на делото подробно е мотивирала, че дейността на ревизираното лице е била извършвана съгласно установената в бранша практика на превъзлагане на кораборемонтни услуги, за изпълнението на които не се изисква квалифициран персонал. Доказаното наличие на кадрови ресурс от такъв персонал както при ревизираното лице, така и при две от фирмите преки-доставчици прави необоснован извода на съда, че персоналният капацитет за осъществяване на услугите не е доказан. Отделно, доказаното със съдебно-счетоводната експертиза при новото разглеждане на делото плащане на данъчните основи и на ДДС по ДДС-сметки на доставчиците е косвено доказателство за реалността на фактурираните услуги, съгласно задължителните указания на отменителното решение на ВАС. Решението като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което по жалбата на ревизираното лице РА в посочената част бъде отменен като незаконосъобразен. 2.По частната жалба. Частната жалба е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес от оспорване на обжалваното определение, съгласно молбата на юрк. М. Колева и следва да се остави без разглеждане. При този изход на процеса дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП следва да заплати на ревизираното лице всички направени разноски, съобразно процесния материален интерес при двете разглеждания на делото в размер на 3 625 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо "а" отделение,