Решение № 15787 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9703/2013 г.

Решение № 15787 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9703/2013 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" /СП/ гр. Карлово, чрез пълномощника юрисконсулт Мария Стоянова-Гарабедян, против решение № 1158/20.05.2013 г., постановено по адм. дело № 677/2013 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с което е отменена заповед № 5526/28.01.2013 г. на директора на Дирекция "СП" - гр. Карлово и преписката е върната за ново произнасяне. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, представляващо касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде отхвърлена жалбата против административния акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - Елена Иванова Дренчева от гр. Карлово, област Пловдивска, оспорва жалбата. В писмен отговор, изготвен от пълномощника адв. Нанка Борисова се излагат съображения за правилност на съдебното решение. Претендира се присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд гр. Пловдив е отменена заповед № 5526/28.01.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. Карлово, потвърдена с решение № РД-01/036/14.02.2013 г. на директора на Регионална Дирекция за социално подпомагане /РДСП/ гр. Пловдив, с която на Елена Иванова Дренчева е отказано отпускане на еднократна парична помощ по чл. 8в, ал. 1 от Закона за семейните помощи за деца /ЗСПД/; преписката е върната на директора на Дирекция "СП" за ново произнасяне в съответствие с указанията, дадени в мотивите на решението. За да постанови това решение съдът е приел, че неправилно с административния акт е отказано отпускането на еднократната помощ по съображения, че е пропуснат шестмесечният срок, предвиден в чл. 12, т. 7 ЗСПД. В тази връзка съдът е изложил, че срокът по чл. 12, т. 7 ЗСПД следва да се тълкува във връзка с разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца /ППЗСПД/, която предвижда, че правото на получаване на еднократна помощ по ал. 2 възниква от датата на раждане на детето и/или от датата на записване в редовна форма на обучение на лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 ЗСПД. Според съда с чл. 12, т. 7 ЗСПД е уреден погасителният давностен срок за вземанията по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД, възникнали от раждането на детето, а за вземанията, възникнали в хипотезата на чл. 16а, ал. 6 ППЗСПД от записване на майката в редовна форма на обучение, не е предвиден изричен давностен срок. Затова за тези случаи следва по аналогия на основание чл. 46, ал. 2, изр. първо от Закона за нормативните актове да се приложи разпоредбата на чл. 12, т. 7 ЗСПД. Когато правото е възникнало от раждането на детето, срокът ще започне да тече от края на месеца, през който е родено детето, а когато това право е възникнало от записване на майката за студентка в редовна форма на обучение, срокът ще започне да тече от края на месеца, през който е извършено записването в съответното учебно заведение. Предвид това тълкуване съдът е направил извода, че в конкретния случай искането на жалбоподателката е подадено в срок. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. От фактическа страна по делото е безспорно установено, че Елена Иванова Дренчева е родила дете - Анджелина Георгиева Манолова, на х.хх.хххх г.; същата е записана за студентка в редовна форма на обучение в магистърска степен във ВСУ "Черноризец Храбър" - гр. Варна със заповед № 2525 от 12.11.2012 г.; на 14.11.2012 г. е подала молба-декларация, заведена с вх. № 5526 от същата дата, за отпускане на еднократна помощ за отглеждане на дете на основание чл. 8в ЗСПД. Предвид тази безспорна фактическа обстановка, правните изводите на първоинстанционния съд са правилни. В разпоредбата на чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е предвидено, че майка /осиновителка/ студентка, учаща в редовна форма на обучение, има право на еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, независимо от доходите на семейството, когато детето не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Редът за упражняване на това право е регламентиран в чл. 16а, ал. 2 ППЗСПД - чрез подаване на молба-декларация по образец, утвърден от министъра на труда и социалната политика, към която следва да бъдат приложени съответните документи, посочени в ал. 3. В чл. 12, т. 7 ЗСПД е предвидено, че вземанията за еднократна помощ за отглеждане на дете до навършване на една година от майка студентка, учаща в редовна форма на обучение, се погасяват в срок от шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено /осиновено/ детето. Съгласно приложимата за случая редакция на чл. 16а, ал. 6 ППЗСПД /ДВ, бр. 34 от 2009 г., в сила от 08.05.2009 г./, правото за получаване на еднократната помощ по ал. 2 /има се предвид правото по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД/ възниква от датата на раждане на детето и/или от датата на записване в редовна форма на обучение на лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 ЗСПД. По силата на тази разпоредба, в конкретния случай за Елена Иванова Дренчева правото на еднократна помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД е възникнало от датата на записването й като студентка, учаща в редовна форма на обучение, или от 12.11.2012 г. Твърдението в касационната жалба, че по делото не е изяснено на коя дата майката е записана като студентка, е неоснователно. В представеното по делото уверение № У47-00190/20.02.2013 г., издадено от ВСУ "Черноризец Храбър" ясно е посочено, че Елена Иванова Дренчева е записана като студентка със заповед № 2525 от 12.11.2011 г. в редовна форма на обучение, магистърска степен. Правилно първоинстанционният съд е приел, че погасителният срок по чл. 12, т. 7 ЗСПД се отнася само до хипотезата на възникване на правото при раждане на детето. Въпросът за погасяване на правото по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД в хипотезата, при която това право възниква от записването на майката като студентка, учаща в редовна форма на обучение, т. е. след раждането на детето, не е нормативно уреден. На основание чл. 46, ал. 2, изр. първо от Закона за нормативните актове при непълнота на нормативния акт за неуредените от него случаи да се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи. Предвид това, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 12, т. 7 ЗСПД, която предвижда шестмесечен погасителен срок за вземането за еднократна помощ по чл. 8а, ал. 1 ЗСПД. Когато правото е възникнало от записването на майката за студентка в редовна форма на обучение, срокът ще започне да тече от края на месеца, през който е извършено записването, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Неоснователно е възражението в касационната жалба за неправилно тълкуване и приложение на разпоредбата на чл. 16а, ал. 6 ППЗСПД, в резултат на което се създавала нова категория правоимащи лица. Съдържанието на тази разпоредба в приложимата за случая редакция несъмнено регламентира възможност правото на еднократната помощ по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД да възникне или от датата на раждане на детето, или от датата на записването на майката като студентка в редовна форма на обучение /предвид използването на съюзите "и/или"/. Първата от посочените хипотези се отнася за случаите, при които към датата на раждане на детето майката вече е била студентка в редовна форма на обучение, затова в този случай правото на получаване на помощта възниква от раждане на детето. Втората от посочените хипотези се отнася за случаите, при които майката не е била записана за студентка в редовна форма на обучение към датата на раждането на детето, а това се е случило след раждането и затова в този случай, правото на получаване на еднократната помощ възниква от датата на записването. Поради това че за втората от хипотезите не е посочен давностен срок в разпоредбите на чл. 12 ЗСПД, то съдът правилно е приложил аналогия на закона и е приел за приложим шестмесечния давностен срок по чл. 12, т. 7 ЗСПД, предвиден за сходни случаи, а именно - за случаите, при които правото възниква от датата на раждане на детето. Неоснователно е също възражението в касационната жалба, че съдът неправилно е приложил отменена правна норма. Правилно първоинстанционният съдът е посочил, че в случая не намира приложение изменената разпоредба на чл. 16а, ал. 6 ППЗСПД, която е приета с ДВ, бр. 95/2012 г., в сила от 4.12.2012 г., тъй като не й е придадено обратно действие. Разпоредбата няма действие по отношение на фактически състави, възникнали преди влизането й в сила, какъвто е настоящият случай. По изложените съображения, обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Следва да се има предвид, че решението на първоинстанционния съд е постановено в съответствие с установената практика на Върховния административен съд, шесто отделение по сходни казуси, изразена освен в цитираните от първоинстанционния съд решения, така също и в решение № 15658 от 26.11.2013 г. на ВАС по адм. дело № 9133/2013 г., решение № 349 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. дело № 11521/2012 г., както и в цитираните в последното съдебни решения, всички на ВАС, шесто отделение. При този изход на спора искането на ответната страна за присъждане на разноски е основателно. По делото са представени доказателства за направени разноски в размер на 200 лв. - за изплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 20.06.2013 г., поради което следва да бъдат присъдени разноски в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,