Решение № 320 от 19.08.2011 г. на ВКС по н. д. № 1640/2011 г.

Решение № 320 от 19.08.2011 г. на ВКС по н. д. № 1640/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството е образувано по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения П. Т. В. възобновяване на ВНОХД № 320/2010 г. на Окръжен съд - Благоевград, по което с решение № 426/21.12.2010 г. е потвърдена присъда № 2303/18.05.2010 г. по нохд № 190/10 г. на РС гр. Разлог. В искането не се посочва конкретно касационно основание, но от съдържанието му се извежда основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК - допуснато съществено процесуално нарушение - ограничаване правото на подсъдимия да ползва адвокатска защита. Иска се възобновяване и отмяна на постановените съдебни актове с връщане делото за ново разглеждане. Изтъква се че е ограничено правото на подсъдимия от компетентна адвокатка помощ както в досъдебното производство, така и до приключване на делото пред инстанциионните съдилища. В хода на въззивното производство на В. е отказана адвокатска защита под предлог, че АК гр. Благоевград не е изпратила поискания от съда с писмо служебен защитник на подсъдимия и поради това той не е получил адекватна правна помощ и "не е могъл да обжалва решението на Бл. ОС пред ВКС". Пред ВКС осъденият лично и със защитата си - упълномощената от него на 09.06.2011 г. да го представлява в производството по възобновяване адвокат С. от САК, поддържат искането. Според защитата, неосигуряването на служебен защитник на подсъдимия на основание чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК е в нарушение на правилата на справедливия процес. Защитата акцентира върху фактите, че като се е защитавал сам по обвинението за тежко престъпление, подсъдимият не е могъл без адвокатска помощ да организира качествено защитата си. Прокурорът от ВКП. намира за основателно искането досежно неосигуряването на задължителна защита на подсъдимия, още от досъдебното производство. В последната си дума осъденият заявява: "...още от началото, по време на следствието, бях лишен от адвокатска защита". ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ, ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА ЗА НАЛИЧИЕТО НА ОСНОВАНИЯТА ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ И НАМЕРИ СЛЕДНОТО: С присъда № 2303 от 18.05.2010 г. по нохд. № 190/10 г. на PC- гр. Разлог подсъдимият П. Т. В. с признат за виновен в това, че на 16.10.2008 г. в 17.30 часа в гр. Банско противозаконно е присвоил чужда движима вещ - лек автомобил "Тойота РЛ В4" с регистрационен номер СА 09-99ВА, на стойност 29 000 лева, собственост на "Уникредит лизинг България" НАД - гр. София, ползвана от "Интерспорт Б." НООД гр. Банско, която владеел на основание договор за наем с "Интерспорт Б." НООД - гр. Банско, като обсебването е в големи размери и представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "а" и "б" НК, вр. чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от 4 (четири) години, което наказание да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип при първоначален "строг" режим за изтърпяване на наказанието, както и с лишаване от правоуправление на МПС за срок от 1 (една) година. С въззивно решение № 426/21.12.2010 г. по ВНОХД № 320/2010 г. на Окръжен съд, гр. Благоевград, образувано по жалба от подсъдимия с доводи за необоснованост и незаконосъобразност на постановената от PC присъда, тъй като събраните по делото доказателства не сочат на извършено престъпление, а алтернативно с твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, жалбата е оставена без уважение и е потвърдена присъда № 2303/18.05.2010 г. по нохд№ 190/10 г. на РС гр. Разлог. Поради липсата на процесуална възможност за касационно обжалване присъдата е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение, като искането за възобновяване е подадено в предвидения шестмесечен срок по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО. Проверката на данните по делото не потвърди изтъкнатите оплаквания за неосигуряване правото на подсъдимия на адвокатска защита при разглеждането на делото във всички фази на процеса. Не е допуснато процесуално нарушение, с което да са били ограничени процесуалните права на осъдения. Невярно се твърди, че на В. в качеството му на обвиняем и подсъдим му е отказана адвокатска защита от решаващите органи в съответния процесуален стадий (разследващите органи и съда). Обратното е вярно. Във всички протоколи за привличане и за разпит на обвиняем от досъд. произв. № 254/08 г. на РУ на МВР -гр. Б. е отразено разясняването на правата му в процеса като обвиняем, включително и с правото му на договорна или служебна адвокатска защита, в случай че обвиняемият не е в състояние за заплати адвокатско възнаграждение, желае да има защитник и интересите на правосъдието налагат това. Навсякъде в тези писмени доказателствени средства е протоколирана неговата информирана воля, че не желае да ползва защитник (спр. л. 40-41,л. 153-158) на "този етап" в процеса. Данните са видни както от постановление от 09.03.08 г. по досъд. произв. № 254/08 г. на РУ на МВР -гр. Банско. за привличането му като обвиняем по чл. 206, ал. 1 НК и протокол за разпит от същата дата, така и от постановление за привличане от 04.03.2010 г. за престъпление по 206, ал. 3, вр. ал. 1, вр. с чл. 29, б. "а" и "б" НК и от протокол за разпит от с. д., също и от протокол за предявяване на материалите от досъдебното производство от 04.03.2010 г. (спр. л. 159 от досъд. произв. № 254/08 г. на РУ на МВР гр. Банско). Във всички тях е протоколирано изричното му волеизявление: "ще се защитавам сам на този етап от процеса". Същото процесуално поведение В. е обективирал и в съдебната фаза. На съдебното заседание на 29.04.2010 г. по нохд № 190/10 г. на РС гр. Разлог подсъдимият се е явил лично, без упълномощен защитник. След като е заявил, че се е запознал с обвинителния акт, не е ангажирал договорен адвокат, нито е поискал служебен защитник по чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК, подсъдимият е поискал даване ход на съдебното следствие, с което е упражнил правото си на лична защита по чл. 55, ал. 1 НПК. Същата позиция е имал и в с. з. на 18.05.10 г., когато отново се е явил сам, без процесуален представител и е поискал даване ход на делото. Видно от протоколираните изявления на подсъдимия В. в съдебните протоколи в хода на съдебното следствие подсъдимият е имал и е използвал възможността да участва лично при събирането и проверката на доказателства и да сочи доказателства, както и да се позовава на тях, участвал е в съдебните прения и е присъствал на произнасянето на присъдата. При тези данни няма ограничаване на правото му на защита и на принципите на състезателността и равенството на страните в наказателния процес. Фактическите данни са, че за първи път във въззивната инстанция подсъдимият е изявил първоначално желание да бъде защитаван от адвокат, но впоследствие се е отказал от адвокатска защита. Тези изводи са въз основа на следното: С определение № 615/в з. з. на 06.07.2010 г. по внохд № 320/10 г. на ОС гр. Благоевград е уважено искането му с въззивната жалба срещу присъдата на РС гр. Разлог за назначаване на служебен защитник, поради изтъкната от него финансова невъзможност да упълномощи договорен защитник (спр. представена саморъчна декларация от молителя че е безработен) и желание да бъде защитаван от адвокат. Съдът е реагирал незабавно на искането на подсъдимото лице и с протоколно определение от 01.10.10 г. формално "е назначил адвокат" на подсъдимия - разпоредил е изпращането на искане до местната адвокатска колегия за определяне на адвокат на подсъдимия от кръга на адвокатите от Националния регистър за правна помощ. В с. з. на 19.11.2010 не се е явил служебен защитник на подс. Велчовски пред въззивната инстанция. Съдът е отразил в съдебния протокол наличието на получено писмо от 02.11.10 г. от АК. гр. Б., ведно с извлечение от протокол от 25.09.20 г. на ОС на АК - гр. Благоевград, съгласно които с решение от същата дата е било спряно определянето на адвокати до заплащане на всички дължими суми по оказана правна помощ от адвокати в този съдебен район. Съдът е дал възможност на подсъдимия да заяви дали държи на участието на служебен защитник. Подсъдимият е заел позиция за упражняване правото си на отказ от участието на служебен защитник и че ще се упражни правото си на лична защита. При това развитие на процеса, съдът не е нарушил правото на защита на подсъдимия като е дал ход на делото и е изслушал съдебните прения без участието на назначен служебен защитник на В.. Известно е от правната теория и съдебната практика, че не всички форми на задължителна адвокатска защита по чл. 94, ал. 1 НПК са абсолютни. Правото на подсъдимото лице да поиска служебна защита по чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК поражда задължение за осигуряването й от страна на органа по ръководство и решаване на делото в съответния процесуален стадий само при кумулативното присъствие на три предпоставки: подсъдимото лице да желае да има защитник, да не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение и интересите на правосъдието да изискват това. Отсъствието на която и да е от трите предпоставки не поражда правните последици за задължителна защита. Още повече, подс. В. е изразил ясно и недвусмислено в с. з. на 19.11.2010 г. по внохд № 320/10 г. на Бл. ОС волята си, че ще се защитава сам във въззивното производство, без участието на неявилия се служебен защитник. При тези данни е отпаднало и едното от кумулативно изискуемите се основания по т. 9 -подсъдимото лице да желае служебна защита. Вън от това, във всяко положение на делото, по аргумента на изключването, съгласно чл. 96, ал. 1 НПК, подсъдимото лице може да се откаже от служебна защита на посоченото правно основание по чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК. Явно е от вида и характера на повдигнатото срещу искателя обвинение и от останалите обстоятелства, обуславящи процесуалното му положение, за подс. В. не са били относими останалите предвидени в закона форми на задължителна адвокатска защита. Следователно, манифестирайки волята си да се защитава сам във въззивната инстанция, последваща първоначалното му желание да има назначен служебен защитник в производството пред Бл. ОС, той е упражнил правото си на отказ от служебна защита по чл. 96, ал. 1 НПК . Не е поискал отлагане на делото, например за назначаване адвокат от АК от друг съдебен район. Ето защо, за съда не е имало задължение да осигури служебен защитник на подсъдимия, поради което неоснователни са направените доводи от защитата, че съдът е следвало да потърси адвокат за служебен защитник от друга адвокатска колеги в страната. Макар и да не е имал процесуален представител подсъдимият е упражнил гарантираното му от чл. 55 от НПК, в реализацията на принципа на чл. 12 от НПК и чл. 6 от ЕКПЧ право на лична защита като във всички фази на процеса е заявил, че ще се защитава сам, а пред въззивната инстанция е оттеглил изрично първоначално заявеното пред Бл. ОС искане за назначаване на служебен защитник. Тезата на подсъдимия по фактите на обвинението е внимателно анализирана от съдилищата. Поддържал е в обясненията си, че процесният нает от него джип м. "Тойота РЛВ4" с рег. номер СА 09-99 В А не е предмет на противозаконно разпореждане от него, а е бил откраднат от две неизвестни лица, което е причината да не бъде върнат на наемодателя "Интерспорт Банско" ЕООД гр. Банско. Както първата, така и въззивната инстанция са подложили на обстоен анализ и проверка обясненията на подсъдимия с всички събрани по делото доказателствени източници. Те са изложили аргументирани мотиви по реда на чл. 305, ал. 3, съответно по чл. 339, ал. 2 НПК защо не кредитират като недостоверни обясненията, а ги приемат единствено като средство за защита. Установено е, че подс. В. не само че не е изпълнил задължението си да върне наетият автомобил на следващия ден, след наемането му, в уговорения в договора за наем час, но не е отговарял на периодичните обаждания на свидетеля Д. и през следващите два дни, както и не е върнал вещта на наемодателя въобще. Изводите за противозаконното присвояване на чуждата движима вещ - лекия автомобил на стойност 29 000 лева, собственост на "Уникредит лизинг България" НАД - гр. София, ползвана от "Интерспорт Банско." НООД гр. Банско се основават на кредитираните показания на свидетелите Д. К. и на писмените доказателствени средства. Те са оценени като последователни, непротиворечиви и кореспондиращи си. Обясненията на подс. В. са обсъдени не само като изолирани от всички останали доказателствени източници, но и в противоречие с житейската и правна логика на тезата му, че невръщането на вещта се дължало на грабеж, извършен от лица - представили се за служители на фирмата - наемодател. При истинност на тези данни той не се е явил във фирмата и не е сигнализирал не само собствениците на фирмата за случилото се, но и органите на реда, а в замяна се е укрил от наемодателя. При установените факти, изводите за престъпно разпореждане с владяната на правно основание от подсъдимия вещ са правилни, защото обсебване има и в случите на противозаконен отказ вещта да бъде върната, каквото поведение е обективирано от действията на подсъдимия. Не са налице основания за възобновяване производството по делото, поради което ВКС в настоящият състав