Решение № 837 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 780/2008 г, I г. о., ГК

Решение № 837 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 780/2008 г, I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по чл. 218а и сл. ГПК (отм.) вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. С решение № 711 от 6.08.2007 г. по гр. д. № 1144/04 г. Окръжен съд гр. Б. е отменил решение № 149 от 21.07.2003 г., поправено с решение № 2* от 20.07.2004 г., по гр. д. № 192/00 г. на Районен съд гр. Б.. Постановил е ново решение с което е разпределил ползуването на парцел ****, имот № 2* в кв. 117 по плана на Б. по вариант трети от заключението на в. л. Георгиев неразделна част от решението, на жилищните етажи по вариант четвърти, на мазето по втори вариант, на тавана по първи вариант. Отхвърлил е иска по отношение на Ю. К. Д., С. К. Д., П. К. Д. и Б. К. Д. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от Б. К. Д.. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Ответниците по касация Ю. К. Д., Д. И. П., В. П. М., Е. З. К., П. Д. Ш., Н. А. Д., М. Н. Д., К. С. К., В. Д. Д., Д. Г. Д. и К. Д. П. оспорват жалбата. Ответниците по касация А. С. К., П. К. Д., Н. К. Д., С. К. Д., В. И. С., Е. З. К., К. К. П., П. С. П., В. С. П., Б. К. Д. и О. гр. Б. не вземат становище по жалбата. Касационната жалба е допустима. Подадена е в срок от легитимирано лице, насочена е срещу решение което подлежи на касационно обжалване и отговаря на изискванията по чл. 218в ГПК (отм.). Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в жалбата пороци на решението, счита, че въззивното решение е недопустимо. Видно е от данните по делото, че процесният имот е съсобствен при квоти на съсобственост към момента на предявяване на иска по 1/7 ид. ч. за А. Д., К. П., Е. Д. и К. Д., общо 1/7 ид. ч. за Д. П., В. М., С. П. и Г. Д. и 2/7 ид. ч. за О. гр. Б. По време на първоинстанционното разглеждане на спора, на 25.01.2002 г. починал Д. П. и оставил за наследници Д. които били конституирани като страни по делото. По време на разглеждане на спора във въззивния съд на 7.07.2004 г. е починал съделителя и оставил за наследници М. На 28.06.2004 г. починала Е. Д., и оставила за наследници К, А. К. и З. К. Крум Д. починал на 1.02.2005 г. и оставил за наследници Ю, С. Д., П. Д., Н. Д., Б. Д. и Б. Д. Наследниците са конституирани като страна в производството и при участие на тези страни, на 6.08.2007 г. въззивният съд е постановил решението си. В касационното производство е установено, че съсобственикът З. К. е починал на 4.09.2006 г., С. П. е починал на 28.12.2005 г., а Г. Д. починал на 1.12.2007 г. Техните наследници обаче не са били конституирани като страни във въззивното производство и не са взели участие в делото. Процесуалната правоспособност и дееспособност на страните е положителна процесуална предпоставка, за която съдът е задължен за следи и служебно. Тяхната липса води до недопустимост на постановеното решение. Затова, като е постановил решение по отношение на починали лица и е лишил техните наследници от право да участвуват в процеса, въззивният съд е постановил недопустимо решение. Това налага неговото обезсилване и връщане на делото на въззивния съд, за постановяване на решение по отношение на легитимираните страни. Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), ВКС