Решение № 761 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1557/2008 г.

Решение № 761 от 26.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1557/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК във вр.с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на В. С. В. против решение от 8.01.08 г. по в. гр. дело № 258/07 г. на Окръжен съд-Монтана, с което е оставено в сила решението от 20.04.07 г., постановено по гр. дело № 1148/06 г.на Районен съд- Монтана. С него е разпределено ползването на недвижим имот, представляващ дворно място, находящо се в с. П., обл. Монтана, цялото от 1320 кв. м., урегулирано в парцел ****, пл. № 283 кв.30 по плана на селото, ведно с намиращите се в него паянтова жилищна сграда и стопанска сграда - плевня между страните по вариант I от заключението към вещото лице Р. Изложени са касационните основания по чл. 218б, б. "в" от ГПК (отм.). Моли решението да бъде отменено и ползването на дворното място да бъде извършено съгласно вариант II от заключението на вещото лице. Ответниците по касационната жалба М. С. В. и Ц. С. В. не заявяват становище. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността й по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът установи следното: Прието е от фактическа страна от въззивния съд, че страните по делото са съсобственици на спорния имот УПИ *, пл. № 283 м кв.30 по плана на с. П., останала им в наследството от родителите - С. В. Д., починал през 1984 г. и П. Т. Д., починала през 1995 г. Ответникът М. С. се е отказал от наследството на баща си, поради което правата на страните са по 4/9 ид.ч.за В. В. и Ц. С. и 1/9 ид.ч.за М. С. В УПИ * В. В. и Ц. С. притежават в индивидуална собственост за всеки от тях свои жилищни сгради, летни кухни и други стопански сгради, за които не се иска разпределение на ползването. Въззивният съд е разпределил ползването по предложение първи вариант от заключението на вещото лице Р., като е изложил съображения, че той отговаря на фактическото ползване и в максимална степен съответства на правата на страните. Съдът е приел, че останалите варианти са неудобни, защото при втория вариант ответникът Ц. С. няма достъп до жилищната сграда и ще се наложи изграждане на дълга пътека, заобикаляща от три страни жилището му, а третият вариант, предвиждащ изграждането на успоредна на съществуващата пътека пред къщата накърнява правата на ищеца, тъй като тя ще трябва да мине през лятната му кухня. Касационната жалба е основателна. С оглед данните по делото за възможен достъп до жилищната сграда на ответника Ц. откъм улица с осово означение 35, до която опира процесния имот въззивният съд е следвало да упражни правомощията си по чл. 157 от ГПК (отм.) и да възложи допълнителна задача на вещото лице да даде отговор на въпроса възможно ли отварянето на друг вход откъм улица с осово означение 35 с оглед осигуряване на самостоятелен достъп до жилищната сграда на Ц. С., както и осигуряване на достъп на М. С. до предоставената му за ползване площ от дворното място и с оглед на това да изготви вариант за разпределение на дворното място. Влошените взаимоотношения между страните и изразеното от В. В. фактическо съгласие за участва в изграждането на отделна пътека до входа на жилището на ответника Ц. обосновава необходимостта да се изследва тази възможност. Допуснатото нарушение на съдопроизводствените правила е довело до необосновани изводи, поради което и неправилно е приложен материалния закон. На основание чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) решението следва да бъде отменено и делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да обсъди освен събраните по делото доказателства и да назначи и изслуша съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на поставените по-горе въпроси. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на IV г. о.