Решение № 10415 от 14.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6006/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Централна експертна лекарска комисия към Медицинския институт на МВР, гр.София, бул. "Ген.М.Скобелев"79,подадена чрез пълномощника гл.юрисконсулт М. Тотева против решение 37 от 25.03.2021г. по адм.дело 183/2020 г. на Административен съд-Габрово. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост-касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. По подробно изложеното се иска отмяна на решението и потвърждаване на медицинско удостоверение 59/4 от 28.04.2020 г. на ЦЕЛК. Алтернативно се иска отмяна на първоинстанционното решение в частта му за разноските. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът Х. Христов, чрез пълномощника адвокат М. Димитров изразява становище по касационната жалба като моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени сторените пред двете инстанции разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд Габрово е отменено медицинско удостоверение 59/4 от 28.04.2020 г., издадено от Медицински институт МВР Централна експертна лекарска комисия по жалба от Х. Христов и са присъдени разноски. Съдът е приел въпреки, че индивидуалния административен акт не отговаря на изискванията на материалния закон. Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства е прието, че полученото увреждане на Х. Христов е погрешно квалифицирано и следва да бъде отчетено като средна телесна повреда по смисъла на чл. 129 от Наказателния кодекс (НК). Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че на 22.01.2020 г. около 08.05 часа, по време на работа при качване в асансьор, Х. Христов е [нараняване]. Същия ден около 17.30 часа след посещение при лекар е установена диагноза [диагноза] с анамнеза [анамнеза]. След вторичен преглед на лицето, извършен на 03.02.2020 г. от ортопед-травматолог е отразено в амбулаторен лист 5166 [нараняване], въз основа на което са издадени два болнични листа за временна нетрудоспособност за общо 40 дни при постановен домашен режим на лечение. В оспореното медицинско удостоверение на ЦЕЛК при МВР е прието, че увреждането което е наложило имобилизация не е довело до трайно затруднение на [състояние] и е прието като лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК. Случилото се с Христов е прието от НОИ като трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) което не е оспорено. Правният интерес на Х. Христов от оспорване на издаденото медицинско удостоверение се базира на разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ЗМВР, според която служителите на МВР, претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, се изплаща обезщетение в размер на 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда, като се поддържа тезата, че трябва да бъде квалифицирана като средна телесна повреда по чл. 129 от НК. За изясняване на спорните въпроси по делото са събрани гласни доказателства.- разпитани са свидетелите Дянкова, която към момента на злополуката е работила като медицинско лице в здравната служба в ОД на МВР Габрово и Иванов, който е съсед на пострадалото лице. Свидетелските показания правилно са кредитирани от съда, и същите са във връзка с отразеното в Амбулаторна книга, водена в Медицинската служба при ОД на МВР Габрово. Изслушано е и заключение на съдебно-медицинска експертиза (СМЕ). Вещото лице е установило, че увреждането е довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота с временно нарушение на двигателната функция, поради самата травма и допълнителната имобилизация на [наименование]. Имало е усложнение в оздравителния процес. [наименование] е бил обездвижен за продължителен период от време, което е затруднило [наименование]. Въз основа на събраните доказателства първоинстанционният съд е направил правилен извод, че в случая Христов е получил средна телесна повреда. Съгласно чл. 129, ал. 2 от НК телесната повреда е средна, ако е причинено: трайно затрудняване на движението на крайниците, снагата или врата; постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота. Касае се за един продължителен период от време на трайно затруднение движението на [наименование], повече от 30 дни. От представените доказателства по делото е безспорно, че възстановителния период включващ лечение и рехабилитация е повече от 30 дни. По изложените съображения оспореното решение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Поради липса на касационни основания, същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция следва да бъде уважено искането на ответника - Х. Христов, за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 480,00/четиристотин и осемдесет/ лева, съобразно представяния договор за правна защита и съдействие, и списък на разноски по чл. 80 от ГПК. Разноските следва да се присъдят само за настоящата инстанция. За първоинстанционното производство разноски на Х. Христов са присъдени. Неоснователна е претенцията на жалбоподателя за отмяна на първоинстанционното решение в частта за разноските. Страната разполага с друга възможност за защита. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,