Решение № 4222 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7955/2019 г.

Решение № 4222 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7955/2019 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационни жалби на кмета на община П. и на М. В. и Л. П. срещу решение № 49/28.02.2019 г. по адм. д. № 712/2017 г. на Административен съд П.. Считат обжалваното решение за неподустимо поради липса на правен интерес и алтернативно за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-В. Т., Н. С., В. Н. и К. А. чрез своите пълномощници намират касационните жалби за неоснователни. Ответниците П. И., В. П., Д. С., В. С., Й. Д., Д. П., Б. С., К. С., И. С., А. Д., С. И., П. И., Б. Б., Е. Б., М. Б., Б. Т., Р. Г., П. Соградиева и Т. Соградиева, не вземат становище по касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби са подадени в срок и са процесуално допустими. За да се произнесе по съществото на касационните жалби, разгледани съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от В. Т., Н. С. и В. Н. срещу заповед № 995/12.06.2017 г. на кмета на община П., с която е одобрено изменението на плана за регулация и плана за застрояване на УПИ VI-5063 и ПИ 005066 по КВС, кв. 136 на с. Р., община П.. Заповедта е издадена на основание чл. 129, ал. 2, чл. 125, ал. 1 и чл. 124 а, ал. 1 и ал. 5 от ЗУТ, чл. 21, ал. 1 от ЗОЗЗ, във вр. с чл. 44, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА. Със заповедта с плана за регулация двата имота се обединяват в един общ УПИ VI-5063, 5066, който се отрежда за "обслужващи дейности", а с плана за застрояване се определя зона за свободно застрояване в новообразувания имот за "обслужващи дейности" с показатели за нискоетажно жилищнозастрояване и устройствена зона Жм. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи за наличие на правен от оспорването интерес и за незаконосъобразност на админстративния акт. Според съда заповедта е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон-нарушена е разпоредбата на чл. 20 а ЗОЗЗ. Съдът е приел обжалваната заповед за незаконосъобразна и като лишена от фактически и правни основания. Така постановеното решение е допустимо като постановено при наличие на депозирана жалба от лица с правен интерес по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Касае се за промяна предназначението на съседен на собствениците жалбоподатели имот, което обосновава правният им интерес. В тази насока решаващият съд е изложил подробни мотиви, които настоящата инстанция няма да преповтаря и към които на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящата инстанция препраща. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Законосъобразен е изводът на решаващия съд, че че обявлението за започналата процедура по изменение на ПУП на имотите, предмет на атакувана заповед, не е сведено до знанието на всички заинтересовани лица. Липсата на редовно уведомяване е довело до невъзможност за тези лица да упражнят правото си по чл. 128, ал. 5 от ЗУТ да направят писмени възражения, предложения и искания по проекта за подробен устройствен план до общинската администрация. Настоящата инстанция споделя и заключението на първоинстанционния съд, че е налице и друго самостоятелно основание за отмяна на процесния административен акт, а именно неговата немотивираност. Посочените в обжалваната заповед правни разпоредби не съдържат нито едно от основанията по чл. 134 ЗУТ за промяната на регулационния и застроителния план. Заповедта е лишена и от фактически основания. Законосъобразността на административния акт се преценява в рамките на фактическите основания за издаването му. От тях произтича правото на органа да постанови съответния акт. Съдът не може в административния процес да ги изменя, допълва или замества както защото не е орган на управление, така и защото законосъобразността на акта се преценява към момента на издаването му. В тази насока правилно решаващият съд е отбелязъл, че в случая не става ясно кое точно основание е имал предвид административният орган и няма как да бъде това установено в административното съдебно производство. Тези съображения, изтъкнати от решаващия съд за незаконосъобразност на обжалваната заповед, са достатъчни за нейната отмяна. Настоящата инстанция намира за законосъобразен и изводът на съда за материална незаконосъобразност на обжалваната заповед. От представеното с административната преписка решение № 3/20.05.2015 г. е видно, че комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ е утвърдила площадка за проектиране на обект: "Сграда за търговска дейност", но не е дала съгласие за промяна на предназначението на земята и за включването й в границите на урбанизираната територия. Процедурата е регламентирана в чл. 20 а ЗОЗЗ и е детайлизирана в Правилника за прилагането на Закона за опазване на земеделските земи. След утвърждаването на необходимата площадка за проектиране на обект на основание чл. 32, ал. 1 ППОЗЗ следва да се извърши промяна на предназначението на земята. В този случай собственикът на земята при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план внася в комисията предложение за промяна на предназначението на земята, когато обектът се изгражда за собствени нужди. В случая тази процедура не е извършена, а представеното решение № 838 по протокол № 10/23.07.2014 г. на Общинския съвет П., с което се одобрява представеното техническо задание за промяна предназначението на ПИ 005066 по КВС, кв. 136 на с. Р., не може да замести необходимото изрично решение на комисията по чл. 17 от ЗОЗЗ. Предвид изложеното, като е приел, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и е отменил същата, решаващият съд правилно е приложил материалния закон. При постановяване на обжалваното решение съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационните жалби основания за отмяна и същото като обосновано и материално и процесуално законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответниците по касационната жалба В. Т., Н. С. и В. Н. следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски пред касационната инстанция, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 500 /пестотин/ лв. по приложен списък на разноските. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,