Решение № 7022 от 29.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9927/2008 г.

Решение № 7022 от 29.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9927/2008 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Марийка Георгиева Кючукова от гр. Варна, чрез процесуалния й представител адв. Славов, против решение № 370 от 28.05.2008 г. на Варненския окръжен съд, постановено по адм. дело № 927/2004 г. Навеждат се доводи за незаконосъобразност и необоснованост, като и за съществени нарушения на процесуални норми. Ответникът - областният управител на област с административен център Варна не взема становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Брилянта Пешева Пеловска, чрез процесуален представител адв. Дойнова и Мара Христова Радева, чрез процесуален представител адв. Баргазова, оспорват касационната жалба и молят да бъде оставена без уважение. Останалите заинтересовани страни не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че с обжалваното решение правилно е прието, че одобряването на ПНИ, извършено с процесната заповед е съобразено с нормативните изисквания. Съдът бил изпълнил задълженията си по чл. 157, ал. 3 и чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.), взел е предвид неоспореното експертно заключение, сочещо липса на възможност за обособяване на нов парцел, съгласно изискванията на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ . Това се установявало от протокола на съдебното заседание от 8.05.2008 г., в който е отразено, че касационната жалбоподателка и пълномощникът й не са се явили в последното съдебно заседание при приемане на експертизата, не са я оспорили, нито са правили искания за събиране и на други доказателства. Процесуалното бездействие на страната и навеждането на допълнителни доводи в касационното производство не давало основание да се приеме, че окръжният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение не страдало от пороците на чл. 209, т. 3 от АПК и следвало да се остави в сила. Върховният административен съд в състав на четвърто отделение намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Варненският окръжен съд е отхвърлил жалбата на настоящата касаторка против заповед № РД-1-7706/410/25.11.2003 г. на заместник областния управител на област Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти - селищно образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ на местност "Ален мак", землище кв. Виница, община Варна, област Варненска, в частта относно имоти № 401 и 402. Прието е за неоснователно искането на жалбоподателката да се обособи самостоятелен парцел на границите между двата имота, който да бъде записан на нейно име в имотния регистър, тъй като според експертизата липсва възможност да се обособи нов парцел, отговарящ на изискванията за площ и лице. Касаторката оспорва тези изводи на съда за невъзможност да се обособи самостоятелен парцел от разликите над 600 кв. м., включени в площта на имоти № 401 и 402. Счита, че съдът се е позовал единствено и само на експертното заключение, което съобразно чл. 157, ал. 3 от ГПК (отм.) е могъл да не възприеме, а да направи извод за незаконосъобразност на административния акт въз основа на останалите доказателства по делото. Касационните доводи не могат да бъдат възприети. От данните по делото се установява, че касаторката като наследник на Георги Калев Къркаленджев се легитимира като възстановен собственик на нива от 15.769 дка, находящ се в терен по § 4 на Виница в местността Никола Кабалъ, представляваща имот пл. № 2642 по КП от 1956 г., включваща и части от пл. № 401 и 402. Тъй като имоти № 401 и 402 са съответно 893 кв. м. и 833 кв. м., жалбоподателката се е позовала на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ във връзка с ограничението по § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е поискала от разликите над 600 кв. м. да се образува нов имот, на границата между пл. № 401 и 402, който да бъде записан на наследниците на Георги Къркаленджев. Тези й претенции спрямо ПНИ биха нарушили съответствието му с разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ или евентуално възможността да бъде изменен в обжалваната му част. За изясняване на това обстоятелство безспорно са нужни специални знания, с каквито съдът не разполага. Ето защо доводите, че съдът е могъл да не се позовава на експертното заключение, а да обоснове изводите си с оглед останалите доказателства по делото са неубедителни и не могат да бъдат възприети. Спорният по делото въпрос, дали от разликите над 600 кв. м. може да се обособи самостоятелен парцел, който да отговаря на изискванията за размер на лице и площ, може да се установи единствено с помощта на вещо лице. Видно от протокола от съдебно заседание от 8.05.2008 г. съдебно-техническата експертиза е била приета от съда и не е оспорена от страните. Както се посочи, на това заседание жалбоподателката не се е явила и не се е представлявала от своя пълномощник, експертното заключение не е оспорено, нито е поискано назначаването на допълнителна техническа експертиза. Процесуалното бездействие на страната, както и на нейния процесуален представител не могат да бъдат санирани чрез твърдения за неправилност и немотивираност на обжалваното съдебно решение. В подкрепа на изложеното, според експертното заключение в границите на възстановения имот пл. № 2642 по КП от 1956 г. попадат само части от пл. № 401 и 402, а на границата между двата имота има изграден гараж, който изцяло попада в имота на жалбоподателката. Вещото лице е изчислило, че площта на имот пл. № 2642, попадаща в границите на имоти № 401 и 402 е около 600 - 630 кв. м., което означава, че практически е невъзможно от тази част да се обособи нов парцел, тъй като съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗУТ той следва да има площ от 500 кв. м. и лице 16 м. Следователно изводите на първоинстанционния съд, че не са налице основания за изменение на ПНИ, в обжалваната му част, са правилни и обосновани. В касационната жалба се поддържа също, че окръжният съд не е обсъдил възраженията на жалбоподателката за допуснати процесуални нарушения при издаването на оспорената заповед, които са подробно изброени, а именно: нарушение на чл. 28б, ал. 1, 3 и 4, както и на чл. 28, ал. 10 и 11 от ППЗСПЗЗ . При проверка на извършените процесуални действия по адм. дело № 927/2004 г. по описа на ВОС Върховният административен съд констатира, че подобни твърдения и оплаквания не са правени пред първоинстанционния съд. Процесуално недопустимо е да се правят за първи път пред касационната инстанция и то касаещи законосъобразността на оспорения административен акт. Що се отнася до твърдяното нарушение на чл. 28б, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, на което процесуалният представител на жалбоподателката изрично е акцентирал, следва да се отбележи, че дори и да е допуснато такова, то не е съществено. Целта на публичното разгласяване на ПНИ е да бъде доведен до знанието на всички засегнати лица. В случая е установено, че жалбоподателката е била надлежно информирана за изготвения план и го е обжалвала в законоустановения срок. По изложените съображения, както и на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият състав намира, че съдебното решение е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение