Решение № 3512 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14322/2008 г.

Решение № 3512 от 17.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14322/2008 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 211к от Закона за митниците, във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална митническа дирекция - Бургас чрез процесуалния му представител юрк. Кета Керенска-Гелова срещу решение на Административен съд-Бургас № 912/16.10.2008 г., постановено по адм. д. № 878/2008 г. по описа на същия съд, с което е отменено Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания № 28/2008 г., издадено от Началника на Митница - Бургас, потвърдено мълчаливо от Директора на Регионална митническа дирекция - Бургас. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, тъй като при постановяването му са допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради факта, че е немотивирано. Съществените процесуални нарушения, според касатора, се изразяват в безрезервното позоваване на заключението на СТЕ, което е на база предположения, без да се подкрепя от други доказателства по делото. Материалната незаконосъобразност на решението се свежда до неправилно приложение на чл. 12, ал. 2 ЗДДС (отм.), изискващ "доказателства за друго", а не предположения. Твърди, че Наредба № 13а-10403 за пределните размери на естествените фири, брака и липсите на стоково-материалните ценности при съхраняването и транспортирането им е неприложим в процесния случай. Претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъде потвърдено ППСПДВ, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Пристанище Бургас" - ЕАД - гр. Бургас не изразява становище. Началникът на Митница Бургас и Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП - гр. Бургас не изразяват становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Бургаския административен съд е било Постановление за принудително събиране на публични държавни вземания (ППСПДВ) № № 28/21.04.2008 г., издадено от Началника на Митница-Бургас, мълчаливо потвърдено с решение на Директора на Регионална митническа дирекция-Бургас, с което на осн. чл. 204, ал. 1, б. "а" от МК, чл. 199, ал. 1, т. 6 от ЗМ във вр. с чл. 114, ал. 1 и чл. 112, т. 5 от ППЗМ Пристанище Бургас е задължено да заплати ДДС в размер на 412, 80 лв. заедно с дължимата лихва от датата на възникване на задължението - 21.09.2007 г. до окончателното му погасяване. От фактическа страна е установено следното: На 9.08.2007 г. е въведена и манифестирана в МП "Пристанище Център" с митнически манифест № 209/9.08.2007 г. стока (аглоруда) - 3 000 000 кг. След окончателното разтоварване на кораба М (К "Юрий Котсюбинский" и на осн. чл. 772 от ППЗМ е съставен Гентерален акт № 209/10.08.2007 г., в който като действително разтоварено количество е посочено тегло, съответстващо на обявеното по представения коносамент, а именно - 3 000 000 кг. Стоката е приета във временен склад, открит с разрешение № 4/8.02.1999 г. на Митница Бургас с титуляр "Пристанище Бургас" - ЕАД - гр. Бургас. Разтоварената руда е експедирана на партиди, като след натоварването й и претеглянето й е установено окончателно количество в размер на 2 971 130 кг., за което е дадено митническо направление "Транзит в страната". Митническият орган е приел, че установената разлика в по-малко с 15 800 кг., за които не е дадено допустимо митническо направление, представлява липса по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ. За да отмени Постановлението за принудително събиране на публични държавни вземания, издадено от Началника на Митница-Бургас, Административният съд е приел, че в случая не е налице липса по смисъла на чл. 114, ал. 1 от ППЗМ, а несъответствия и допустима грешка при измерването на стоката по метода на "драфт сървей" и при претеглянето на ж. п. вагоните. За да достигне до този извод, съдът се е позовал на заключението на СТЕ, неоспорено от страните. Според това заключение, винаги има несъответствие между двата вида измерване на теглото на товара-по газенето на кораба ("драфт сървей") и на ж. п. кантар. В международната практика е приета точност на метода "драфт сървей" до 0.5% от дедвейта на кораба, който в случая е най-малкото равен на количеството превозван товар и нормална би била грешка +/- 14900 кг. При измерването на ж. п. кантар за определянето на теглото на товара като разлика между теглото на вагона пълен и вагонната тара има повтаряща се системна грешка от около 0.14% от теглото на товара. Към него се прибавя и грешката във везната от + - 40 кг. В случая, може да се заключи, че е в рамките на пределния размер установената разлика в теглото по-малко. Фактическата обстановка по делото е правилно установена и съдът е достигнал до правилни правни изводи. Не са налице твърдяните от касатора съществени процесуални нарушения, свързани с преценката на доказателствата и кредитиране на заключението на СТЕ. Правилен е изводът на съда, че не е налице липса по смисъла на чл. 114, ал. 1 ЗМ. Не се касае и за случаите на отпадане на отговорността в хипотезите на чл. 114, ал. 2 и ал. 3 от ППЗМ. Съдът неправилно се е позовал на разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗДДС (отм.) и е приел, че са налице доказателства за друго, защото приложими в случая са нормите на действащия към датата на възникването на задължението норми на ЗДДС (обн. Дв, бр. 63 от 4.08.2006 г. в сила от 1.01.2007 г.). Независимо от това, решението е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховен административен съд, Първо отделение