Решение № 1500 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11048/2008 г.

Решение № 1500 от 4.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11048/2008 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Цветанка Бояджиева, в качеството й на процесуален представител на Здравко Димитров Рачев, управител на "Тринокс" ООД, срещу решение от 12.04.2008 г. по адм. д. № 3892 по описа за 2003 г. на Софийския градски съд. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София чрез процесуалния представител юрисконсулт Стефана Мирчева оспорва същата като неоснователна и претендира присъждане на съдебни разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разглеждана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Софийския градски съд е бил ДРА № 76 от 25.04.2003 г. на данъчен орган при ТДД - гр. София, потвърден в обжалваната част с решение № 1395 от 21.07.2003 г. на РДД - гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС (отм.) за ревизиран данъчен период м. септември 2002 г. С него на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в размер на 7 667.65 лв., на основание чл. 65, ал. 4, т. 2 и т. 4 и чл. 65, ал. 5 от ЗДДС (отм.). В хода на административното и съдебното производства е установено, че "Агримес" ЕООД е издало на ревизираното лице четири фактури, като ДДС е начислен съгласно изискванията на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и е осъществено плащане в брой по тях. Същите са осчетоводени при получателя, данъчнозадълженото лице. Предходен доставчик на "Агримес" ЕООД е ЕТ "Сани - А. Николов", с правоприемник ЕТ "Левко-Атанас Янакиев", който е издал пет фактури и ДДС при него е начислен съгласно изискванията на цит. норма. Негов доставчик е "Естоар" ЕООД, който е издал една фактура. От същия не са представени доказателства във връзка с правнорелевантните факти, свързани с облагането с ДДС, като в инф. архив на ДП "Горна Оряховица" е установено, че процесната фактура не е включена в дневника за продажби и в съответната справка-декларация. Данъчният орган се е позовал на чл. 6 и чл. 55, ал. 6 от ЗДДС (отм.) и на цитираните по-горе разпоредби и е отказал правото на данъчен кредит при съобразяване с чл. 65, ал. 5 от ЗДДС (отм.). При съдебното разглеждане на спора е представен ДРА № 523 от 14.02.2003 г. на данъчен орган при ТДД - гр. Велико Търново, с който на ЕТ "Сани-Ал. Николов" е отказано право на данъчен кредит по същата фактура, издадена му от "Естоар" ЕООД, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). Изслушана е съдебно-счетоводна експертиза, като същата е изготвена съобразно събраните доказателства в двете производства, без да е правена проверка в счетоводствата на посочените данъчни субекти. Решаващият съд е направил преценка за законосъобразност на обжалвания ДРА, понеже по делото не са оборени фактическите констатации на акта, според които не е начислен данъка, съгласно законовите изисквания за това при един от търговците по т. н. стокова верига и не са представени доказателства във връзка с установяване счетоводното третиране на всички доставки по нея, включително и за тяхната реалност. Съдът е отчел също факта, че размерът на отказаното право е съобразен с оглед изискванията на чл. 65, ал. 5 от ЗДДС (отм.). Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. По делото е установена фактическата обстановка по спора и са направени съответни на нея правни изводи и преценка за правилното прилагане на чл. 65, ал. 4, т. 2 и т. 4 и чл. 65, ал. 5 от ЗДДС (отм.). Касационното възражение е насочено към нарушаване на процесуалните правила, поради некредитиране на заключението по ССчЕ, като същото е неоснователно, понеже то не е изготвено след преглед на счетоводствата на данъчните субекти, проследени във връзка с издадените от тях фактури, респ. не може да се направи преценка за редовното им водене. Неоснователно е и възражението, че неправилно е ценен като доказателство ДРА № 523 от 14.02.2003 г. на данъчен орган при ТДД-гр. Велико Търново. С този акт е отказано право на данъчен кредит на ревизираното лице ЕТ "Сани-Ал. Николов" по доставка от "Естоар" ЕООД, на основание чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) и няма как това обстоятелство да рефлектира върху правото на данъчен кредит по процесните доставки, още повече че размерът му е съобразен с изискванията на чл. 65, ал. 5 от ЗДДС (отм.). Касаторът не е ангажирал годни доказателства за оборване на фактическите констатации на процесния ДРА, като са налице правопрепятстващите обстоятелства по смисъла на чл. 65, ал. 4, т. 2 и т. 4 от ЗДДС (отм.) за да се откаже правото на данъчен кредит. При този изход от спора и съобразяване с тълкуването на разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК на ответната страна по касационната жалба не следва да се присъждат съдебни разноски за настоящата инстанция, понеже такива са присъдени вече в първоинстанционното производство. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, първо отделение