Решение № 6580 от 16.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14743/2013 г.

Решение № 6580 от 16.05.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14743/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 238 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по искане, подадено от Връбка Петкова Черкезова от гр. Плевен за отмяна на влязлото в сила решение № 10000 от 3.07.2013 г., постановено по адм. д. № 14329 по описа за 2012 г. на Върховен административен съд и решение № 510 от 22.10.2012 г., постановено по адм. д. № 582 по описа за 2012 г. на Административен съд - Велико Търново. Твърди, че са налице обстоятелства по чл. 239, т. 1 и т. 5 от АПК за отмяна на влезлите в сила съдебни актове. Конкретните й твърдения в искането се отнасят до това, че в проведеното пред Административен съд - Велико Търново открито съдебно заседание от 3.10.2012 г. не е била представлявана надлежно, тъй като в този ден е била болна, за което е представила болничен лист, но делото е било разгледано без нейното участие, в нарушение на нейното право на защита. Твърди, че е представила писмени доказателства пред съда, които липсват не по нейна вина. Представя същите пред настоящата инстанция и моли същите да бъдат преценени като нови по смисъла на чл. 329, т. 1 от АПК. Ответникът директор на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП в писмено становище оспорва основателността на искането за отмяна на влезлите в сила решения и на двете, наведени от молителката основания. Заявява, че сочените от нея писмени доказателства не са нови по см. на чл. 239, т. 1 от АПК и нямат връзка с предмета на делото. Според ответника оплакванията в искането за отмяна цели допускане на преразглеждане на спор, който е решене с влязло в сила съдебно решение. Недопустимото е искането за връщане на делото за разглеждане по първата инстанция сочи на смесване на предвидените процесуални способи по АПК - касационното обжалване и производството по отмяна на влезлите в сила съдебни актове. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 240 от АПК, поради което е допустимо за разглеждане по същество. Разгледано по същество е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК, актът подлежи на отмяна, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Според молителката в заседанието на 3.10.20102 г. първоинстанционният съд е дал ход на делото, въпреки представения от нея болничен лист, което сочи, че не е била надлежно представлявана в това съдебно заседание. Ненадлежното представителство - резултат от нарушение на съответните процесуални правила представлява самостоятелно основание за отмяна на влязъл в сила съдебен акт, различно от основанието - лишаване от възможност за участие по делото, по същата причина - нарушаване на съответните правила. Молителката заявява, че по делото не е имала процесуален представител, а и обратното не се твърди от нея, ето защо основанието - ненадлежно представителство поради нарушаване на съответните правила, не намира приложение в настоящия случай, въпреки, че именно това конкретно основание е наведено в искането за отмяна. Досежно другото основание - за отмяна лишаване от право на участие в делото, видно от доказателствата, съдържащи се в адм. д. № 582 от 2012 г. по описа на АС - Велико Търново, на 28.09.2012 г. молителката е депозирала писмено становище, в което изрично е заявила желанието си съдът да даде ход на делото на 3.10.2012 г. в нейно отсъствие, тъй като не може да пътува поради влошено здравословно състояние. Към становище са приложени медицински документи удостоверяващи физическия й статус. Становището е докладвано от съда в съдебното заседание от 3.10.2012 г., ход на делото е бил даден в отсъствие на жалбоподателката и делото е обявено за решаване в същото съдебно заседание. При изричното заявено желание за даване ход на делото в отсъствие на жалбоподателката, независимо от представените медицински документи, не може да се приеме, че същата е била лишена от възможност за участие в делото поради нарушение на съответните правила. Соченото от молителката основание по чл. 239, т. 1 от ГПК на влезлите в сила съдебни решения в двете посочени по-горе хипотези не е налице. Основанието по чл. 239, т. 1 от АПК е налице и актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Молителката твърди, че пред касационната съдебна инстанция представила писмени доказателства по списък, изпратени до съда в плик, които обаче липсват по делото, въпреки че списъкът и пликът са налични. Представя същите пред съда по отмяната и моли те да бъдат счетени за нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. В хипотезата на чл. 239, т. 1 за да е налице основание да отмяна, е необходимо на първо място писмените доказателства да са нови - новосъздадени или новонастъпили, като при решаване на делото да не са могли да бъдат известни на страната. Видно от доказателствата пред първоинстанционния съд са били представени по списък общо 11 брой писмени доказателства, приети като такива и ценени при решаване на делото. Пред касационната съдебна инстанция молителката е представила същите доказателства, като се сочи, че те са изпратени в плик. По делото присъства пликът, но доказателствата не на са налични. Те обаче са били приобщени към доказателствения материал пред Административен съд - Велико Търново, този съд ги е приел и преценявал с оглед основателността на жалбата. Ето защо не следва се приема, че касационната инстнация не е била запозната с тях. Нещо повече - приети веднъж по делото като доказателства повторното им приемане, дори от по-високата инстанция е недопустимо. Същите се представят на настоящия съд по отмяната с искане да се счетат като нови по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК. Както се посочи, тези доказателства са приети от първата съдебна инстанция и нямат характер на нови доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото . Предвид изложеното, искането за отмяна на решение № 10000 от 3.07.2013 г., постановено по адм. д. № 14329 по описа за 2012 г. на Върховен административен съд и решение № 510 от 22.10.2012 г., постановено по адм. д. № 582 по описа за 2012 г. на Административен съд - Велико Търново на основание чл. 239, т. 1 от АПК е неоснователно. Водим от горното, Върховният административен съд