Решение № 383 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11390/2012 г.

Решение № 383 от 10.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11390/2012 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Медицински център "Люлин МЕД" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София срещу решение № 3758 от 3.07.2012 г. по адм. дело № 11654/2011 г. по описа на Административния съд - София-град, второ отделение, 27-и състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът - директорът на Столичната здравноосигурителна каса, не е взел отношение по спора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 3758 от 3.07.2012 г. по адм. дело № 11654/2011 г. Административният съд - София-град, второ отделение, 27-и състав, е отхвърлил жалбата на Медицински център "Люлин МЕД" ООД със седалище и адрес на управление в гр. София срещу писмена покана изх. № 29-07-34 от 2.11.2011 г. на директора на Столичната здравноосигурителна каса. Така постановеният съдебен акт не страда от визираното в касационната жалба отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът не оспорва, че при постановяването на процесната писмена покана са били спазени административнопроизводствените правила, регламентирани в разпоредбите на чл. 76а ЗЗО и Инструкция № РД-16-6 от 22.02.2010 г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 2 и 3 от Закона за здравното осигуряване, издадена от директора на НЗОК. Не се спори също така, че стойностите на определените медико-диагностични дейности за II, III и IV тримесечия на 2010 г. са били надвишени от Медицински център "Люлин МЕД" ООД, както и че надвишенията са били заплатени от СЗОК. Оплакването на касатора е, че не са налице материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността на изпълнителя на медицинска помощ. Това оплакване е неоснователно по следните съображения: Между страните по спора за процесния период е бил сключен договор № 222287 от 29.01.2010 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ от медицински център. Неразделна част от същия са протоколите от 13.05.2010 г., 2.08.2010 г. и 5.11.2010 г. за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности (СМД) и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности (МДД), които са подписани от представляващия лечебното заведение без възражение, което означава, че той се е съгласил тях. Съгласно чл. 42, ал. 2 от цитирания индивидуален договор за всяко календарно тримесечие възложителят определя за всеки общопрактикуващ лекар-изпълнител броя на назначаваните специализирани медицински дейности (СМД) и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности (МДД) съобразно правилата по чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. Според третата алинея на същия текст от договора за всяко тримесечие изпълнителят и възложителят подписват протокол за броя на назначаваните СМД и стойността на назначаваните МДД. Следователно последният цитиран протокол е неразделна част от индивидуалния договор и подлежи на изпълнение. Ако изпълнителят на извънболнична медицинска помощ не е бил съгласен с така определените му регулативни стандарти, той е следвало да подпише протокола с възражение или впоследствие, преди изтичане на текущото тримесечие, да поиска отпускане на допълнителни РС. Това не е било сторено, а регулативните стандарти за МДД за II, III и IV тримесечия на 2010 г. са били надвишени. В чл. 43, ал. 3 от индивидуалния договор е записано, че изпълнителят е длъжен да възстанови на възложителя заплатените средства за СМД и МДД, назначени от изпълнителя извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Издаването на направления за СМД и за МДД за по-голям брой и стойност от определения от РЗОК представлява щета за бюджета на НЗОК, тъй като в него е определен лимит за тези медицински дейности, който лимит е финансово обвързан със Закона за бюджета на НЗОК за съответната година. Превишаването на РС води до нарушаване на този бюджет. Правомощията на НЗОК и РЗОК за разпределение на бюджета на НЗОК са регламентирани с разпоредбите на чл. 3 и 4 от Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. С решение № 2 от 22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. Конституционният съд не възприе тълкуването, дадено с решение № 12098 от 4.12.2006 г. по адм. дело № 3696/2006 г. по описа на Върховния административен съд - петчленен състав, II колегия, и се произнесе в смисъл, че ограничителна норма на чл. 4 ЗБНЗОК не е противоконституционна. В това решение е посочено, че граматическото тълкуване на чл. 4 ЗЗО води до извода, че обхватът и обемът на медицинската помощ трябва да бъдат определени, т. е. да не са неограничени. Прилагателното "определен" показва дадено, определена мяра. Ако целта на закона е достъпът до здравна помощ да е неограничен, подчиненото изречение "чрез определени по вид, обхват и обем пакет от здравни дейности" би било излишно. От казаното се налага изводът, че регулативните стандарти са регулаторен механизъм, който трябва да кореспондира пряко с разполагаемия бюджет. Действително изпълнителят на медицинска помощ не е получил сумите за предписаните в повече медицински дейности, но самото им предписване за сметка на бюджета на НЗОК е без основание, предвид изчерпания лимит на лечебното заведение за тези дейности. Стигайки до окончателния правен извод, че процесната писмена покана е законосъобразно издадена, и отхвърляйки подадената срещу нея жалба, първоинстанционният съд не е нарушил материалния закон. Ето защо касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,