Решение № 8551 от 9.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6332/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ К. А. Е. , гр. Доспат, обл. Смолян, чрез пълномощник адв. К. Костадинов, против решение 79 от 29.03.2022г., постановено по адм. дело 10/2023г. по описа на Административен съд Смолян. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на посочения едноличен търговец против решение 21/311/00710/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-6500/8435#16 от 03.11.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие. В касационната жалба са наведени доводи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи се, че съдът неправилно е приел, че започването на административното производство след изтичане на мониторинговия период не е опорочило процедурата по налагане на санкция. Наред с това се поддържа, че в процедурата по проверка на сключения договор и изпълнение на дейностите по мярка 311 е приложима Наредба 30 от 11.08.2008г., издадена на основание § 35, ал. 3 от Закона за изменение и допълнение на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), поради което в случая е неприложим Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Твърди се, че изискване за постигане на определени стойности на приходи не е заложено нито в действащите правни норми, нито в подписания от ЕТ договор с ДФЗ. Твърди се още, че с изграждането на предвидената инвестиция и функционирането ѝ са постигнати целите на мярка 311. Сочи се, че преценката на икономическата жизнеспособност на проекта на база реализирани приходи е следвало да бъде извършена не само за изследваните три години, а за целия 10-годишен период. Иска се отмяна на решението като незаконосъобразно и произнасяне по същество с отмяна на акта за налагане на финансова корекция, както и да бъдат присъдени сторените в производството разноски. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез упълномощен юрк. Кънчева, с писмена молба оспорва касационната жалба и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Смолян е образувано по жалба на ЕТ К. А. Е. против решение 21/311/00710/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-6500/8435#16 от 03.11.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основаниe чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във вр. чл. 16, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. (Наредба 30/11.08.2008г.), както и т. 8.1 и т.4.4, б. б във връзка с т.4.12 и т.4.18 от договор 21/311/00710 от 16.10.2014г. и чл. 72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) на едноличния търговец е определена окончателна финансова корекция в размер на 383 322,50 лева. Финансовата корекция е определена в съответствие с чл. 3, ал. 1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. (наричани по-нататък само Правилата) С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касационен жалбоподател против решение 21/311/00710/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция, с изх. 01-6500/8435#16 от 03.11.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна, че на 16.10.2014г. между Държавен фонд Земеделие и ЕТ К. А. Е. е сключен договор 21/311/00710 по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007 - 2013 г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, с предмет на договора: Изграждане на семеен хотел в УПИ XXVI 991,992,993, кв. 23, гр. Доспат, община Доспат, по който е извършено окончателно плащане в размер на 383 322.50 лв. Въз основа на приобщените по делото доказателства е установено, че финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано при извършена в периода 19.06.2019г. - 28.06.2019 г. извънредна проверка на място и допълнителни административни проверки неизпълнение на задължения на ползвателя на помощта по сключения между него и ДФЗ договор за отпускане на финансова помощ по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от ПРСР 2007-2013 г. От представените при проверката счетоводни документи за три пълни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./ е установено средноаритметично изпълнение на бизнес плана в размер на 7,91% от заложените приходи в бизнес плана, при заложени за всяка една година от изпълнението му годишни приходи от нощувки, от ресторант и кафе аперитив и от СПА и фитнес в размер на 279 879 лв. Така за 2016 г. са реализирани общо приходи - 2 840.22 лв. или 1.01% изпълнение на одобрения бизнес план за годината; за 2017 г. реализираните приходи са 22 349.14 лв. или 7.99% изпълнение на одобрения бизнес план за годината, а за 2018г. приходите са 41 232.05 лв., което съставлява 14.73% изпълнение на одобрения бизнес план за годината. Видно от съдържанието на т.4.12 от договора - задължение за ползвателя на помощта е да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения с договора срок и в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, като съгласно т.4.18, ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Според т.8.1 от договора, в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба 30/11.08.2008 г. По отношение на второто нарушение е установено неизпълнение на заложени в одобрения бизнес план параметри за устойчива заетост през проверените три пълни финансови години. За процесния период /2016г., 2017г. и 2018г./ при заложено в бизнес плана разкриване и запазване на 10 бр. работни места /1 бр. управленски и 9 бр. производствен персонал/ е установено, че изпълнението на бизнес плана средно аритметично за трите години е 4,25 заети лица или е налице неизпълнение по-голямо от 50% от заложните в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост, респ. тежестта на нарушението засяга критерий за допустимост по мярката, поради което е наложена санкция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора. По делото е изслушана съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните, която е потвърдила изцяло констатациите на административния орган, отразени в оспореното решение 7,91% средноаритметично изпълнение на заложените в бизнес плана приходи (общо реализирани приходи за тригодишния период от 66 421 лв., при предвидени в бизнес плана за периода 2016г.- 2018г. общо 839 646 лв.) и 40,30 % средноаритметично изпълнение на параметрите по отношение на устойчива заетост (4, 03 броя заети лица). При така установеното изпълнение на приходната част от одобрения бизнес план е прието, че е налице нарушение на поети основни задължения по т.4.12 и т. 4.18 от Договор 21/311/00710 от 16.10.2014г., както и на чл. 46, ал. 1 и чл. 16, ал. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Поради това и съгласно т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата е определено възстановяване на 100 % от предоставената финансова помощ по договора (383 322.50 лв.) реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20 % от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, и това е продължило над две финансови години. Във връзка с констатираното неизпълнение на заложени в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост е прието, че е налице нарушение на поети ангажименти и фиксирани задължения по т.4.12 и 4.18 от договор 21/311/00710 от 16.10.2014г. във връзка с дадените определения в раздел IX Други условия", т. 9.1., буква г" от същия договор и § 1, т. 19 от Допълнителните разпоредби на Наредба 30 от 11.08.2008г. Прието е още, че е нарушена и основна цел на мярката, залегнала в чл. 2 от Наредба 30/2008г. Предвид установеното неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели за заетост, на основание т. 18 от Приложение към Раздел 1 Общи Положения" от Правилата, е наложена санкция в размер на 100 % от предоставената финансова помощ по договора, която възлиза на 383 322.50 лв. На основание чл. 3, ал. 1 от Правилата на ЕТ К. А. Е. , гр.Доспат е наложена окончателна финансова корекция в размер на 383 322.50 лв. При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при съобразяване с административнопроизводствените правила. Приел е също така, че административният акт е издаден в съответствие с материалния закон, тъй като е безспорно установено неизпълнение от страна на ползвателя на негови договорни и нормативни задължения след изплащане на финансовата помощ, с което е осъществен фактическия състав на чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30/2008г. Подробно са обсъдени и мотивирано отхвърлени всички доводи, релевирани и пред настоящата инстанция, касаещи изтекъл мониторингов период, прогнозен характер на заложените приходи в бизнес плана, както и неприложимост на Правилата. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото е безспорно установено, включително с помощта на изслушаната съдебно-икономическа експертиза, която изцяло е потвърдила констатациите на административния орган, че е налице неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи от подпомаганата дейност, като процентът на изпълнение, изчислен върху средноаритметичния размер на приходите за трите години /2016г., 2017г. и 2018г./ е под 20%. Установено е също така, че по предвиденото в бизнес плана задължение за устойчива заетост - разкриване и запазване на 10 работни места, както следва - 1 бр. административен и 9 бр. производствен персонал, за проверявания период средно аритметично за трите години изпълнението е 4,25 (съгласно СИЕ този брой е средно 4,03 или изпълнение от 40,3%) заети лица или е налице неизпълнение, по-голямо от 50% от заложните в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че ползвателят на помощта не е изпълнил задълженията си по т. 4.12 и т. 4.18 от договор 21/311/00710 от 16.10.2014г., според които ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект, като последният следва да бъде спазван за срок от 5 години от сключването на договора. Това означава, че бенефициерът следва не само да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора, а също да изпълнява в този срок дейността, във връзка с която получава средствата и по начин, че да постигне приходите от нея, така както са заложени в представения с проекта бизнес план. По този начин ползвателят доказва жизнеспособността на тази дейност и на инвестицията, свързана с нея. Именно въз основа на заложените от едноличния търговец в бизнес плана към проекта финансово-икономически показатели, сред които са предвижданите финансовите приходи от дейността през следващите 10 години и поетите задължения относно заетостта, е одобрен проекта за подпомагане. Непостигането на планираните финансови приходи и параметри за устойчива заетост, заложени в бизнес плана, който е неразделна част от одобрения проект, води до отмяна /връщане/ на финансовата помощ изцяло или частично, в зависимост от вида, степента и продължителността на неизпълнението арг. от т.8.1 от договора и чл. 46, ал. 1 и 2 от Наредба 30 от 11.08.2008г. Количествените показатели на бизнес плановете и създаването на работни места са ключови критерии за допустимост при одобряване на проектните предложения и неизпълнението им представлява на практика неизпълнение на проекта. Според чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/2008 г. един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2. В §1, т. 6 и 26 от ДР на Наредба 30/2008 г. е дадена легална дефиниция на понятията икономическа жизнеспособност и устойчива заетост, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана и запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в него за периода на бизнес плана. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 3 от Наредба 30/2008 г. решението за одобряване на заявлението за подпомагане се формира въз основа на съответствието на заявлението с: 1./ целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата и 2./ критериите за оценка, посочени в приложение 6, т.е. оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи е дело на самия кандидат за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране, т.е. икономическата жизнеспособност на проекта е критерий за неговата допустимост. Бизнес планът и заявените в него стойности са относими за постигане на целите на мярка 311. Неизпълнението на финансовите показатели на одобрения бизнес план, както и на заложения брой работни места, води до несъответствие с целите, дейностите и изискванията на мярката, определени в Наредба 30/2008 г. Ето защо непостигането на заявените приходи от дейността и неразкриването на предвидения брой работни места представлява нередност, изразяваща се в нарушаване на поетите от бенефициера договорни и вменените му нормативни задължения. Неоснователни са доводите на касатора, че към датата на започване на административното производство е изтекъл петгодишният законов срок за мониторинг. Визираният срок касае извършването на проверки, проследяващи изпълнението на инвестицията и останалите договорни задължения от страна на ползвателя на помощта. Но този период няма отношение към упражняване във времето на правомощието на органа да извършва необходимите проверки, за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за БФП задължения от страна на ползвателя на помощта, и в случай че констатира нарушения да наложи съответните финансови корекции. Единственото ограничение спрямо органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ /включващо и извършването на проверки и издаването на решение по чл. 27, ал. 6 ЗПЗП/, е въведеният в чл. 3, § 1, ал. 1 от Регламент /Е0/ 2988/95, четиригодишен срок на давност, който в случая няма спор, че не е изтекъл. Неоснователно също така е възражението, че с изграждането на предвидената инвестиция и функционирането ѝ са постигнати целите на мярка 311 и че в действащите правни норми и подписания от ЕТ договор с ДФЗ липсва изискване за постигане на определени стойности от приходи. По същото възражение правилно съдът е приел, че допуснатото от ползвателя нарушение на разпоредбите на Наредба 30/2008г. и договора за отпускане на финансовата помощ, изразяващо се в неизпълнение на финансовите показатели, заложени в бизнес плана, е довело до икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите по чл. 2 от Наредба 30/2008г. Съгласно легалната дефиниция, дадена с § 1, т. 19 от ДР на Наредба 30/2008г. "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР. Кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда заявление за подпомагане по образец приложение 5 и прилагат документите, указани в същото приложение (чл. 26, ал. 1 от Наредба 30/2008г.). Един от задължителните реквизити към заявлението е изготвен от кандидатите бизнес план, който трябва да доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост, водещи до реализиране на целите по чл. 2 от Наредба 30/2008г. /чл. 16, ал. 2/. Икономическа жизнеспособност" по смисъла на § 1, т. 6 ДР на Наредба 30/2008г. е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. В случая безспорно е установено неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план финансови показатели, а именно приходи за три последователни финансови години /2016г., 2017г. и 2018г./, като изпълнението на приходите спрямо заложените в бизнес плана е едва 7,91%, което напълно съвпада с установеното от приетата съдебно-икономическа експертиза. Следва да се посочи, че във всички случаи бизнес планът е задължителен, а не пожелателен и всеки един от показателите от същия следва да бъде изпълнен. От нормата на чл. 27, ал. 3 от Наредба 30/2008г. е видно, че решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взема въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с Наредбата и 2. критериите за оценка, посочени в приложение 6. Бизнес планът и предвидените в него стойности се изготвят от кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията е била основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. Предвидените в бизнес плана приходни показатели са индикатори за изпълнението на проекта и непостигането им налага частична/цялостна отмяна на предоставената по договора финансова помощ. Последователно е застъпено в съдебната практика разбирането, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, поради което е излишно да бъдат развивани подробни мотиви в тази насока. По делото не е спорно, че инвестицията е изцяло извършена в сроковете, при условията и в съответствие с одобрения проект. Кандидатът е следвало да извърши строително-монтажни работи, за да изгради предвидения в проекта семеен хотел в гр. Доспат, за което му е отпусната финансова помощ. Но със сключването на договора едноличния търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите по мярка 311 за отпускане на финансова помощ са посочени в чл. 2 от Наредба 30/2008 г. Построяването на семейния хотел не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. Несъмнено в случая е налице нарушение на т.4.18 от договора, съгласно който ползвателят е длъжен да спазва проекта за срок от 5 години от сключване на договора, т.е. до 16.10.2019г. При това т.8.1 от договора разписва, че в случай, че ползвателят не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми. В този смисъл е и нормативната разпоредба на чл. 46 от Наредба 30/2008г. С реализирането на много по-ниски от заложените приходи от дейността се засягат условията за изпълнение на инвестицията и тези, въз основа на които проектът на бенефициера е бил оценен като допустим за подпомагане. Законосъобразни са и изводите на административния съд, че е налице неизпълнение на заложените в плана параметри по отношение на устойчива заетост, тъй като касаторът е посочил в бизнес плана към заявлението за подпомагане 1 брой работно място на позиция управляващ дейността и 9 броя работни места на позиция квалифицирани работници, обслужващ персонал, докато при проверката е установено, че за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., изчислено средноаритметично за годините, жалбоподателят е имал 4,25 човека персонал, което не отговаря на одобрения бизнес план и води до изпълнение под 50% спрямо параметрите, заложени в бизнес плана. Констатираното неизпълнение представлява неизпълнение на една от целите на мярката, разписана в чл. 2 от Наредба 30 от 11.08.2008 г., а именно че на одобрение подлежат проекти, които допринасят за насърчаване на създаване на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони. Неоснователен е доводът на касатора, че преценката на икономическата жизнеспособност на процесния проект е следвало да се извърши не само за изследваните три години, а за целия 10-годишен период. В Правилата изрично е предвидена възможност органът да извърши проверка само по отношение на част от мониторинговия период, респективно липсва нормативна забрана финансова корекция да се издаде във връзка с три проверявани години. Административният орган е приложил коректно процентния показател за допуснатото нарушение, тъй като според т. 30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средно аритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, и това е продължило над две финансови години /какъвто е настоящият случай/, се налага санкция в размер на 100% от предоставената финансова помощ по договора. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че ЗУСЕФСУ не е приложим за мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. В случая е приложима разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, тъй като това е действаща норма в специалния закон ЗПЗП, вкл. по аргумент на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕФСУ. Разпоредбата на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г./ регламентира, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициерите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ), когато нарушението представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 ЗУСЕФСУ. В случая е налице именно хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, доколкото заложените в бизнес плана финансови показатели представляват индикатори за изпълнение на одобрения проект и непостигането им води до необходимост от коригиране на размера на финансовата помощ. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че при определянето на размера на финансовата корекция не е съобразен вида, степента и продължителността на нарушението. Както се посочи по-горе в настоящото изложение, приложими са Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) по мерките от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г., приети на основание чл. 27, ал. 9 ЗПЗП. Съгласно последната разпоредба изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор. При установени нарушения на нормативни и договорни задължения във връзка с прилагането на конкретна мярка от Програмата за развитие на селските райони размерът на финансовата корекция /подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ/ се определя именно по реда на Правилата, които установяват критериите за отчитане на степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. По изложените съображения не са налице твърдените отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение като законосъобразно и правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в съответствие с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение