Решение № 1018 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12400/2015 г.

Решение № 1018 от 25.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12400/2015 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите против решение № 331 от 25.09.2015 г., постановено по адм. д. № 463/2015 г. по описа на Административен съд гр. В. Търново. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и моли за отмяната му. Ответникът - П. Х. З., в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. В. Търново отменя мълчалив отказ на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите да издаде на П. Х. З. актуално удостоверение за подборен отстрел и връща преписката на административния орган за произнасяне. За да постанови този резултат съдът приема, че отказа да се издаде удостоверение за подборен отстрел е постановен в противоречие с материалния закон, поради което прави извод за неговата незаконосъобразност. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че в случая П. З. е поискал извършване на административна услуга, а именно издаване на удостоверение за подборен отстрел по образец съгласно действащото законодателство. По делото е безспорно установено, че Златев притежава валидни членска карта и билет за лов и може да упражнява правото да ловува. Установено е, че същият придобива правото на подборен отстрел и притежава удостоверение за това, но последното е издадено преди влизане в сила на Закона за лова и опазване на дивеча. Правилно съдът се позовава на нормата на § 3, ал. 2 от ПЗР на Закона за лова и опазване на дивеча, съгласно която правото на лов, на подборен отстрел и на придружител (ловен водач), придобито от физически лица до влизането на закона в сила, се запазва, като в закона липсват изисквания за ежегодна заверка на издадените удостоверения за подборен отстрел. Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча, регламентира правилата, по които се провежда изпитът за придобиване на право на подборно ловуване, но същите са неотносими към Златев, тъй като по силата на императивна правна норма - § 3, ал. 2 от ПЗР на Закона и опазване на дивеча същият придобива това право преди влизане на закона в сила и го запазва. Съгласно изискването на § 4, ал. 1 от ПЗР от Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча до 31 май 2002 г. Изпълнителна агенция по горите извършва подмяна на билетите за лов, издадени на чужденци, дългосрочно пребиваващи в страната, на удостоверенията за подборен отстрел, издадени до 31 декември 2000 г., и на удостоверенията за придружител (ловен водач) с нови по образец, утвърден от министъра на земеделието и храните на основание чл. 25, чл. 26, ал. 2 и чл. 27, ал. 2 от Закона за лова и опазване на дивеча. Следователно в случая се касае единствено до промяна в образеца на удостоверението, което не влияе върху придобитото право на подборен отстрел. Фактът, че искането за снабдяване с удостоверение по действащия образец е направено извън законоустановения срок, не обосновава законосъобразност на мълчаливия отказ, след като самото право на подборен отстрел е запазено по силата на закона. Удостоверението има само декларативно и установително значение по отношение на съществуващото право и липсата на такова по нов образец не го отнема. Ето защо като прави извод за незаконосъобразност на оспорения мълчалив отказ Административен съд гр. В. Търново постановява решение в съответствие с материалния закон. Доводите на касатора, че срокът по § 4, ал. 1 от ПЗР на Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча е преклузивен не следва да се обсъжда. Предмет на оспорване е мълчалив отказ за издаване на удостоверение за подборен отстрел, чийто евентуални мотиви за постановяването му не могат да бъдат излагани в съдебното производство. Освен това следва да се отбележи и че неспазването на срока може да бъде скрепено със санкция, но не и с отнемането на придобито право на подборен отстрел. Да се приеме обратно означава, че § 4, ал. 1 от ПЗР на Правилника за прилагане на Закона за лова и опазване на дивеча е в противоречие с § 3, ал. 2 от ПЗР на Закона и опазване на дивеча, поради което и на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове следва да се приложат разпоредбите на Закона за лова и опазване на дивеча. С оглед на изложеното съдът приема, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Изпълнителна агенция по горите да заплати на П. Х. З. сумата 150 лв., представляваща изплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,