Решение № 1008 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 945/2015 г.

Решение № 1008 от 1.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 945/2015 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Д. С. от гр. София против решение № 7231/27.11.2014 г., постановено по адм. дело № 4214/2014 г. по описа на Административен съд София-град. По непрецизно изложени съображения в жалбата на касатора се извличат оплаквания за неправилност на решението с искане то да бъде отменено и молбата му за достъп до обществена информация - удовлетворена. Ответникът по касационната жалба - заместник-изпълнителният директор на Национална агенция по приходите (НАП) чрез юрк. А. оспорва жалбата и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София-град отхвърля жалбата на П. Д. С. от гр. София срещу отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо с изх. № 94-П-108/7.04.2014 г. на заместник-изпълнителния директор на НАП, поискана със заявление вх. № 94-П-108/24.03.2014 г. За да постанови това решение съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган - заместник-изпълнителния директор на НАП, изрично упълномощен от изпълнителния директор на НАП да се произнася по заявленията за достъп до обществена информация по реда и условията на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), в предписаната от закона форма, при спазена процедура и материалноправни разпоредби. Прието е, че в разглеждания казус редът на ЗДОИ за получаване на обществена информация е неприложим, тъй като поисканите от касатора сведения, свързани с отправените от териториалната дирекция на НАП София, офис "Илинден" искания за доходи и имущество до лица и фирми с парични задължения над 300 000 лева за периода 2009 г. - 2013 г., за извършени проверки и съставени ревизионни актове и погасяването на публичните им задължения, не е по общия закон - ЗДОИ, а по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс - чл. 72 и следв. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно. От правна страна, в чл. 2, ал. 1 ЗДОИ е предвидено, че обществена информация е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Задължените субекти са регламентирани в чл. 3. В чл. 9, ал. 1 ЗДОИ е посочено, че обществената информация, създавана и съхранявана от органите и техните администрации, е официална и служебна. Според определенията, дадени в чл. 10 и 11 ЗДОИ, официална е информацията, която се съдържа в актовете на държавните органи и на органите на местното самоуправление при осъществяване на техните правомощия, а служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации. Основна характеристика на обществената информацията е възможността чрез нея да може да бъде създадено собствено мнение (от лицата, които искат предоставяне на тази информация) относно дейността на задължените субекти. Последните са лицата, които са задължени да осигурят достъпа до обществена информация, а информацията, чието предоставяне се иска, следва да е свързана с дейността именно на задължените лица. От съдържанието на заявлението за достъп до обществена информация, с което е сезиран в случая изпълнителният директор на НАП е видно, че поисканата информация за лица и фирми с публични задължения над 300 000 лева безспорно представлява данъчна и осигурителна информация по смисъла на чл. 72 ДОПК, като реда за разкриването и предоставянето и е уреден в кодекса и е специален по отношение на реда за предоставяне на обществена информация, регламентиран в ЗДОИ. С разпоредбата на чл. 4, ал. 1 ЗДОИ е изключено приложението на този закон за информация, за която в друг закон е предвиден специален ред за търсене, получаване и разпространяване. Следва да бъдат споделени съображенията на първоинстанционния състав на съда за това, че реда за получаване на така формулираната от Соколов обществена информация, чийто достъп е поискан в заявлението му до изпълнителния директор на НАП е този, регламентиран в ДОПК, а не в ЗДОИ. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно. Страната е представлявана от юрисконсулт и съгласно чл. 8, вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да й бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение