Решение № 12263 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4247/2010 г.

Решение № 12263 от 21.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4247/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Дияника" ЕООД - гр. Сливен, представлявано от управителя Диян Марков, против решение № 911 от 12.08.2009 г., постановено по адм. дело № 1002 от 2008 г. по описа на Административния съд - гр. Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт (РА) № 200000386 от 02.04.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с решение на директора на ДОУИ - гр. Бургас, при ЦУ на НАП, в частта, с която за периодите м. 02 и 05.2007 г. са определени задължения по ЗДДС за внасяне в размер на 99 651,13 лева. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата и в писмени бележки на пълномощника адв. Сивов, касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него - постановено друго, с което да бъде отменен обжалваният РА. Ответникът по касационната жалба - директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Бургас при ЦУ на НАП, не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, което следва да се потвърди. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата доводи и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение на Административния съд - гр. Бургас, е отхвърлена жалбата на "Дияника" ЕООД против РА № 200000386 от 02.04.2008 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - гр. Сливен, потвърден с решение на директора на ДОУИ - гр. Бургас, при ЦУ на НАП, № РД-10-166 от 05.06.2008 г., в частта, с която за периодите м. 02 и 05.2007 г. са определени задължения по ЗДДС за внасяне в размер на 99 651,13 лева. За да постанови това решение, съдът е приел, че логически и правно издържан е изводът на органа по приходите за липса на реални доставки по фактурите с предмет продажба на животни (телета и агнета) за процесните данъчни периоди. Съдът е посочил, че най-голям е делът на декларираните от "Химкорект" продажби, като от общо 99 негови доставчици - физически лица, само 10 са заявили, че са продали животни на тази фирма. Малкият брой на тези доставчици и незначителното количество на доставените от тях животни не могат според съда да обосноват извод за реалност на изследваните доставки от "Химкорект" към "Дияника" ЕООД, тъй като този доставчик не е притежавал нито трудов, нито технически капацитет, за да осъществи такива продажби. Съдът е заключил, че жалбоподателят "Дияника" ЕООД не е придобил тези животни от "Химкорект", а лично ги е закупил от лицата производители, които не са били регистрирани по ЗДДС, и че жалбоподателят по тази причина не би придобил правото на данъчен кредит, поради което се домогва да докаже, че негов доставчик на тези животни е дружество "Химкорект". Посочил е, че в тази част не кредитира заключението на експертизата, тъй като въпросът за реалността на доставките е правен и освен това съдът не е обвързан от извода на вещото лице. Предвид това относно определените данъчни задължения за тези два периода - м. 02 и 05.2007 г., съдът е приел, че законосъобразно не е признато право на данъчен кредит по доставките, за които са издадени фактури от "Химкорект" ЕООД. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Съдът правилно е установил фактическата обстановка по спора и изводите, които е направил, са в съответствие с доказателствата по делото и при правилно прилагане на материалния закон. Анализирайки всички доказателства по делото и отчитайки несъответствията в доказателствата относно това колко броя животни и откъде ги е придобил прекият доставчик "Химкорект", за да ги прехвърли на жалбоподателя, съдът е стигнал до обоснования извод, че липсва реална доставка на стоки (продажба на животни) и съответно прехвърлянето им от доставчика "Химкорект" към "Дияника" ЕООД. Въпреки съставените документи и доказателства, че впоследствие тези животни са изнесени, това не означава, че е имало прехвърляне на собственост на тези животни от доставчика към купувача. Ето защо обоснован се явява изводът на съда, че жалбоподателят действително е придобил предмета на доставките, но не от сочения от него доставчик "Химкорект", а от частни лица производители, за което говори и извършеният от самия него превоз. Самото фактуриране на доставките е извършено чрез "Химкорект", за което има само съставени документи, но не и реално прехвърляне на собствеността. Този извод следва от извършените насрещни проверки, при които са установени както несъответствия в изкупвателните ведомости относно съществуването на някои от сочените като доставчици лица и техните писмени обяснения, така и несъответствия в представените товарителници по отношение на дати, маршрути и брой животни. Правилно съдът не е възприел изводите на вещото лице, тъй като заключението е изготвено само въз основа на счетоводни записвания, които сами по себе си не доказват осъществяването на отразените стопански операции, а установяват единствено факта на съставянето на записванията. Обстоятелството, че процесните животни са продадени от ревизираното лице, също не може да обоснове извод за това, че тези стоки са получени по фактурите издадени от "Химкорект" ЕООД. Предпоставките за признаване на право на данъчен кредит, включително осъществяването на реална доставка на стоки, следва да бъдат установени по отношение на конкретната доставка между страните по издадената за доставката данъчна фактура. В този смисъл стоката може да е придобита по определен начин от ревизираното лице и то да е имало възможност да се разпореди с нея, но за целите на данъчното облагане по ЗДДС, респективно - за признаване на право на данъчен кредит, от значение е фактът дали стоката е получена именно от лицето, посочено като доставчик в издадената фактура. По изложените по-горе съображения в конкретния случай това не е доказано. Предвид изложеното правилно съдът е приел, че ДДС е начислен без основание, след като процесните фактури не удостоверяват реално осъществени доставки на стоки, поради което ревизираното лице няма право на данъчен кредит съгласно чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Според тази разпоредба не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно, а за неправомерно се счита начисляването на ДДС, когато е извършено при липса на доставка или услуга. Не са достатъчни само наличието на издадена данъчна фактура и съответните отразявания в счетоводството на доставчика и на получателя, както и начисляване на ДДС по фактурата, за да се признае право на приспадане на данъчен кредит, а следва да е установено вярно отразяване на стопанските операции в издадените за това документи. Събраните по делото доказателства в настоящия случай обосновават извода за липса на реално извършени доставки на животни, следователно и липса на настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 ЗДДС. От това следва, че за доставчика по фактурите не е възникнало правото да начисли ДДС, чрез издаване на данъчен документ по чл. 86, ал. 1 ЗДДС. Като е достигнал до този извод първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,