Решение № 559 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5994/2008 г.

Решение № 559 от 13.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5994/2008 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството е образувано по касационна жалба на община Поморие, срещу решение № 171 от 28.02.2008 г., постановено по адм. д. № 557/2007 г. на Административен съд-гр. Бургас. В касационната жалба се излагат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с твърдение за незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна. Ответникът ДФТА- дренкс"ЕООД гр. Несебър не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение намира че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законния преклузивен срок, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отменена Заповед № РД- 16-484/9.05.2007 г. на кмета на община Поморие. В мотивите е прието, че процесната заповед е издадена в при съществени процесуални нарушения и е немотивирана. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение приема становището на първоинстанционния съд, за което са изложени подробни мотиви, че се обжалва общ административен акт. Правилно съдът е приел, че административния орган при издаване на обжалвания общ административен акт не е спазил процесуалните норми на чл. 66 от АПК, което е довело до нарушаване на нормата на чл. 77 от АПК. Доказателства в тази връзка не са ангажирани от компетентния административен орган, в чиято тежест е да докаже спазване на процесуалноправните норми при издаване на обжалвания административен акт. Същото представлява съществено нарушение на процесуалните норми, които по своята тежест сами по себе си водят до незаконосъобразност на Заповедта. Правилен е извода на съда, че административния орган е издал обжалвания административен акт и в нарушение на материалния закон - чл. 48е от Наредба № 7/2003 г., според който забраната за извършване на СМР обхваща не всички населени места, а само курорти, курортните територии на населените места, курортните комплекси, ваканционни селища и вилните зони по черноморското крайбрежие. В конкретния случай при издаван на общия административен акт, административния орган е формулирал най-общо последния, като не е конкретизирал населеното място, с оглед разпоредбата на чл. 48е от Наредба № 7/2003 г. Представеното пред настоящата инстанция писмено доказателство не променя приетото от фактическа и правна страна, както от първоинстанционния съд, така и от настоящата инстанция. На първо място не се ангажирани доказателства, че представеното определение е влязло в сила и на второ място непълнотата на доказателствата (касае се до доказателство, което е било известно на касатора и което е могъл да го представи пред първата инстанция) не е касационно основание за отмяна на обжалваното решение. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 от АПК,