Решение № 4334 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9520/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") гр. София при Централно управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк. С. Атанасова, против Решение 4201/23.06.2023 г., постановено по адм. дело 1754/2023 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение като постановено в нарушение на чл. 12, ал. 6 от ДОПК, вр. с чл. 10, ал. 9 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП). Касаторът възразява срещу тълкуването на първоинстанционния съд, че от текста на разпоредбата не произтича компетентност за органите по приходите от друга ТД на НАП, различна от компетентната по смисъла на чл. 8 от ДОПК. Застъпена е позиция, че законът не въвежда изискване за доказаност и обоснованост на необходимост от изпълнение на възложените функции съгласно чл. 10, ал. 9 от ЗНАП. Отделно ангажира писмено доказателство Заповед 20-00-70 от 29.04.2021 г. на Зам. Изпълнителния Директор на НАП, от което според него се обоснована търсената от първостепенния съд необходимост по смисъла на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендират се разноски на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК за двете съдебни инстанции - за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Био Пи Ди Ес Строй ЕООД, гр. София, не се представлява в съдебното заседание пред настоящата инстанция и не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура на Република България дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е допустима - подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд София-град е законосъобразността на РА Р-22221721006765-091-001/19.09.2022 г., издаден от С. Ганчева на длъжност Началник сектор, възложител на ревизията и А. Димитрова, на длъжност гл. инспектор по приходите ръководител на ревизията, с който в тежест на ревизираното лице "Био Пи Ди Ес Строй" ЕООД, със седалище в гр. София, са установени задължения за внасяне на ДДС, ведно с лихви за забава, потвърден в хода на административния му контрол с Решение 1937/09.12.2022 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП. От фактическа страна решаващият съд е констатирал, че ревизията е започнала със ЗВР Р-22221721006765-020-001/02.12.2021 г., впоследствие изменена с последващи заповеди, с които е удължен срокът за извършване на ревизията. Заповедите са издадени от С. Ганчева на длъжност Началник сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП - Варна, оправомощена като орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед 3-ЦУ-787/08.11.2021 г. на Изпълняващ длъжността Директор на ТД на НАП София, съгласно и Заповед 3-ЦУ-3287/08.11.2021 г. на заместник изпълнителния директор на НАП (последната издадена на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК и Заповед ЦЗУ-ОПР-9 от 21.05.2021 г. на Изпълнителния Директор на НАП), както е визирано в Решение 1937/09.12.2022 г. на Директор на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП. По делото е представена и Заповед З-ЦУ-3428/26.11.2021 г. на Зам. Изпълнителния Директор на НАП, ведно с Приложение 1 към нея, издадена на основание чл. 10, ал. 9 от ЗНАП във връзка със Заповед за оправомощаване ЗЦУ-ОПР-9/21.05.2021 г. С обжалваното решение съдът е прогласил за нищожен оспорения РА. Приел е, че издателите на процесния РА С. Ганчев на длъжност Началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна, възложил ревизията, и А. Димитрова, на длъжност главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Варна ръководител на ревизията, не са разполагали с компетентност да ревизират дружество, което към момента на ревизията от възлагането й до приключването й, а и впоследствие, е със седалище и адрес на управление в гр. София. Решението на административния съд е правилно и като такова следва да се остави в сила като касационният съд препраща на основание чл. 221, ал. 2, пр. последно от АПК към мотивите му. Касационните оплаквания са неоснователни по следните съображения: Не е спорно по делото, че седалището на ревизираното юридическо лице към момента на издаване на ЗВР е в гр. София. Съгласно изричната и специална императивна разпоредба на чл. 112 от ДОПК ревизионното производство се образува с издаването на ЗВР като ревизия може да се възлага или от орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция, или от изпълнителния директор на НАП, съответно от определен от него заместник-изпълнителен директор. Процесният случай попада в първата хипотеза, тъй като ЗВР е издадена от орган по приходите. Този орган по приходите обаче е определен от териториалния директор на ТД на НАП София като компетентна териториална дирекция по седалище на ревизираното ЮЛ. Въз основа на Заповед 3-ЦУ-3287/08.11.2021 г. на Зам. изпълнителния директор на НАП С. Ганчева на длъжност Началник сектор "Ревизии", Дирекция "Контрол" при ТД на НАП Варна, е включена в списък на органи по приходите, за които не се прилагат правилата на чл. 7, ал. 1 и чл. 8 от ДОПК и осъществяват правомощията си по чл. 12, ал. 1 от ДОПК на територията на цялата страна. Правомощията на Зам. изпълнителния директор за издаване на посочената заповед се твърди да са въз основа на Заповед 3ЦУ-ОПР-2/21.05.2021 г. на изпълнителния директор на НАП, издадена на основание чл. 12, ал. 6 от ДОПК и чл. 10, ал. 8 и 9 от ЗНАП. По делото обаче няма доказателства, така посочената Заповед да е издадена от компетентен орган. Твърди се правомощията на Зам. Изпълнителния Директор на НАП по чл. 12 ал. 6 от ДОПК и/или чл. 10, ал. 8 и ал. 9 от ЗНАП да произтичат от Заповед ЗЦУ-ОПР-9 от 21.05.2021 г. на Изпълнителния Директор на НАП, но същата не е част от материалите по делото. Или не може да се приеме, че конкретните органи по приходите са надлежно определени да осъществяват правомощия по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ДОПК на територията на цялата страна. Така изложеното е достатъчно да се приеме изводът на първостепенният съд за издаването на РА от некомпетентни органи по приходите. Безспорно доказателствената тежест за установяването на този юридически факти лежи изцяло върху административния орган /така чл. 170 ал. 1 от АПК, а и общото правило на чл. 154 от ГПК, съобразно които всяка една страна дължи доказване на онези положителни факти от обективната действителност, от които черпи благоприятни правни последици, и с които конкретната правна норма свързва своето проявление/. Последиците от несправянето с тази доказателствена тежест се свързват със задължението на съда да приеме за ненастъпили съответните правнорелевантни към конкретния казус юридически факти. Отделно от това по аргумент от нормата на чл. 112, ал. 2, т. 2 ДОПК изп. директор и зам. изпълнителните директори на НАП могат да възлагат ревизии, но нямат правомощия да оправомощават друг орган да стори това. Обратно на твърденията в касационната жалба, в случая не са налице хипотезите на чл. 10, ал. 8 и ал. 9 от ЗНАП. Хипотезата на чл. 10, ал. 8 от ЗНАП касае преминаване на служители от една териториална дирекция в друга, за което няма данни и твърдения в процесния случай. Нормата на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП гласи, че при необходимост за изпълнение на възложените на агенцията функции изпълнителният директор или оправомощено от него лице може със заповед да нареди служители от една териториална дирекция да осъществяват правомощията си по отношение на лица, за които съгласно правилата на чл. 8 ДОПК компетентни са органите на друга териториална дирекция като за процесния случай в пода на производството пред АССГ нито се е твърдяло, нито е била обоснована такава необходимост. Представеният пред настоящата инстанция документ, също не променя изложеното. Не може да се сподели тезата, че упражняването на правомощието по чл. 12, ал. 6 от ДОПК и чл. 10, ал. 9 от ЗНАП е изцяло по преценка за целесъобразност на компетентния за това орган. Не случайно законодателят е употребил термина "необходимост", а не "преценка", като доказването е необходимо във всички случаи, за да не се стигне до превратно упражняване на власт и игнориране/заобикаляне на императивни правни норми, вкл. за независимост и безпристрастност на органите по приходите. Дори обаче последното да беше сторено, то функциите по възлагане на ревизия по реда на чл. 112 от ДОПК са извън обхвата на приложението на чл. 10, ал. 9 от ЗНАП, тъй като, както вече се посочи, специалната и императивна разпоредба на чл. 112, ал. 2, т. 2 от ДОПК не дава възможност изп. директор и неговите заместници да оправомощават други органи по приходите със своите правомощия по възлагане на ревизия. От друга страна по аргумент от чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК органът по приходите, който е оправомощен да възлага ревизии следва да бъде определен от териториалния директор на ТД на НАП София /за процесния случай/, който обаче няма материална и териториална компетентност спрямо органи по приходите, които са на длъжност като такива към друга териториална дирекция /в случая ТД на НАП Варна/ и съответно не са част от подчинената му ТД на НАП София аргумент и от чл. 11 ЗНАП. В тази връзка по силата на Заповед РД-01-787/08.11.2021 г. на Директора на ТД на НАП - София, на която се позовава касатора, не е предоставена надлежно компетентност за възлагане на ревизии на С. Ганчева, тъй като Директорът на ТД на НАП София не притежава компетентност за предоставяне на такава спрямо органи по приходите от друга териториална дирекция. В този смисъл и Решения на ВАС 2781 от 7.03.2024 г. по адм. д. 7024/2023 г., 26/04.01.2024 г. по адм. д. 5816/2023 г., 176/09.01.2024 г. по адм. д. 6611/2023 г., 2127/22.02.2024 г. по адм. д. 6952/2023 г. и др. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че обжалваното съдебно решение, с което е прогласена нищожност на РА Р-22221721006765-091-001/19.09.2022 г., издаден от С. Ганчева на длъжност Началник сектор, възложител на ревизията, и А. Димитрова, на длъжност гл. инспектор по приходите ръководител на ревизията, е правилно и следва да се остави в сила. Първостепенният съд се е произнесъл след съобразяване доводите на страните и с оглед на изяснената фактическа обстановка по делото. При този изход на спора в тежест на Национална агенция за приходите (по арг. § 1, т. 6 от ДР на АПК) следва да бъдат възложени разноските за касационното производство, но предвид липсата на искане за това от ответника по касация и на доказателства за сторени разноски, такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,