Решение № 4266 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5767/2011 г.

Решение № 4266 от 26.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5767/2011 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на "Парис" ЕООД, гр. Пловдив, срещу заповед № РД -194/21.03.2011 г. на Министъра на околната среда и водите. Жалбоподателят чрез процесуален представител поддържа, че оспореният от него административен акт противоречи на приложимите материалноправните разпоредби на Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ и е постановен при съществено нарушение на административно производствените правила, иска отмяната * и присъждане на всички направени разноски. Ответникът - Министърът на околната среда и водите, чрез процесуален представител, иска отхвърляне на оспорването и присъждане на разноските по делото. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: В оспорената заповед № РД - 194/21.03.2011 г. на Министъра на околната среда и водите е посочено, че на 27.01.2011 г. в РИОСВ - Варна е постъпило уведомление от началника на МП "Варна Запад" относно съмнение за нелегален превоз на отпадъци, въз основа на който е извършена контролна проверка на контейнера, за който е постъпил сигнала - № ТСКU 1398203 по ЕАД от 27.01.2011 г. с получател "Парис" ЕООД. Според констативен протокол № 0000020203/01.02.2011 г. на РИОСВ - Варна, превозваният товар представлява отработено рапично масло с тъмнокафяв цвят и мирис на гранясало масло, класифициран като отпадък с наименование "хранителни масла и мазнини" и код 20 01 25 по приложение № 1 от Наредба № 3 от 01.04.2004 г. за класификация на отпадъците и код В3065 по Регламент/ЕО/ № 1013/2006 г. на Европейския парламент и на Съвета относно превози на отпадъци /Регламента/. Липсва изискуемата от чл. 63, т. 4 от Регламента предварителна писмена нотификация на осъществения трансграничен превоз на отпадъци, същият е незаконен по смисъла на чл. 2, т. 35, буква "а" от Регламента. На основание чл. 102а, ал. 5 ЗУО във връзка с чл. 102а, ал. 1, т. 4 от ЗУО е наредено на на "Парис" ЕООД, гр. Пловдив, да извърши екологосъобразно третиране на отпадъците, като в срок от 30 дни от връчването на заповедта същите си транспортират и предадат за последващо третиране на фирма с разрешение за дейности със съответния код и наименование по приложение № 1 от Наредба № 3/01.04.2004 г. за класификация на отпадъците. Видно от приетия по делото ЕАД от 27.01.2011 г. "Парис" ЕООД, гр. Пловдив, в качеството си на получател е внесъл през МП "Варна - Запад" е внесъл от Канада стока, декларирана като "растителна мазнина, суровина за производство на биогориво, негодна за човешка консумация" - 20 бидона х 1000 литра и е посочен контейнер ТСКU 1398203, като в представените пред митническото учреждение инвойс фактури, издадени от канадския износител, стоката е описана като "freight canola oil". В сертификата за произход от 19 юни 2010 г. отнасящ се процесния контейнер и още един посочен в него контейнер е посочен производителя Фрай Фюъл и съдържанието - канолово масло от канадска суровина и че същото е приготвено за отстраняване на водното съдържание от канолово масло за производство на био - дизел. Приет е и сертификат за анализ и придружаващо писмо от Фрай Фюъл от 25.08.2010 г., според което въпросният 20 футов транспортен контейнер / неиндивидуализиран в писмото/ съдържа 20 000 литра сурово рапично олио, предварително изпържено с цел премахване на водосъдържанието за подготовката на подходяща суровина за производството на биогорива, сапуни и/ или перилни препарати. В цитирания в заповедта констативен протокол от 01.02.2011 г. описанието на мазнината съвпада с това в мотивната част на заповедта. С договор от 30.03.2011 г. жалбоподателят е договорил с "Астра Биоплант" ЕООД да му продаде 20 000 литра растителна мазнина - суровина за производства на биогориво с място на предаване на стоката - пристанище Варна в срок до три дни. Жалбоподателят е издал и фактура за продажбата на стоката от 04.04.2011 г. на купувача по договора. Тези представени доказателства за продажбата кореспондират и с показанията на свидетеля Балабанов, разпитан по делото. Относно представения от ответника договор от 02.08.2010 г. между жалбоподателя и "Танексим" ЕООД за продажба на отработени растителни масла, съдът предвид датата на договора, предхождаща процесния внос значително и показанията на свидетеля Балабанов, намира, че се отнася за предходен внос на друг контейнер, различен от процесния и е неотносим към спорния предмет. В настоящето съдебно производство са назначени, изслушани и приети заключенията на единична и тройна съдебни експертизи, изготвени от вещи лица - химични технолози. В двете заключения непротиворечиво и последователно вещите лица, изследвали пломбирана от митницата проба, предоставена им от жалбоподателя, сочат, че изследваният продукт представлява сурово рапично масло, тип "канола", жълт на цвят, с цветно число - 42 при червен цвят, характерен за сурово рапично масло, като определянето е с апарат "Lovibond". Продуктът не съдържа алдехиди и кетони - разпадни продукти при гранясване на мазнините, придаващи им неприятен мирис. Основните физикохимически показатели и мастнокиселинен състав съответстват показателите на сурово рапично масло, с изключение на киселинното число, чиито по-високи стойности са логични с оглед съхраняването при неподходящи условия около 6 месеца. Вещите лица са направили "фрайнг тест", стандартизиран метод на фирмата "Мерк", кагегорично доказващ, че продуктът не е подложен продължително пържене при 180 - 190 градуса. Същият е претърпял краткотрайна термична обработка за намаляване на влагата, която е задължителна при получаване на сурово рапично масло. При така събразните доказателства относно характера на продукта с противоречиво съдържание - от една страна инвойс фактурите и констативния протокол на РИОВС сочещи, че се касае за пържено рапично масло, и от друга - всички останали доказателства, сочещи че продуктът е сурово рапично масло, настоящият съдебен състав приема за установено, че продуктът е сурово рапично масло. Съдът кредтира заключенията на вещите лица, от които тройното - неоспорено, като добре мотивирани и професионални, изготвени след цитираните в тях изследвания, докато от протокола на РИОВС не става ясно да са правени изследвания извън наблюденията. Инвойс фактурите от своя страна имат за основна функция да документират търговската операция счетоводно, поради което относно физико - химичните свойства на продукта следва да се даде вяра на сертификата за произход. Придружаващото писмо на производителя от 25.08.2010 г., в което не се съдържат данни за кой контейнер се отнася, съдът намира за неотносимо, независимо, че съдържанието му съвпада с експертните заключения. Предвид така приетия за установен от настоящия съдебен състав факт, че внесеният продукт е сурово рапично масло - суровина за биодизел, продадено от жалбоподателя с цел да се използва за производство на биодизел, същият няма характер на отпадък по смисъла на чл. 1, § 1, б. "а" от Директива 2006/12/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 05 април 2006 г. относно отпадъците /Директивата/, към който текст препраща чл. 2, § 1 от Регламент /ЕО/ на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 г. относно превоза на отпадъци /Регламентът/. Според тази дефиниция "отпадък" е всяко вещество или предмет от категориите, установени в приложение 1, които притежателят изхвърля, възнамерява или се изисква да изхвърли. Суровото рапично масло, негодно за човешка консумация, не е "хранително масло или мазнина" с код 20 01 25, нито попада в някоя от категорите по приложение 1 на Директивата съобразно цитираната дефиниция, към която препраща Регламентът. Притежателят, който го е продал за по - нататъшна преработка в биодизел, не го е изхвърлил и не възнамерява да го изхвърли. В оспорената заповед не е цитирано правно основание, задължаващо притежателя на суровото рапично масло, да го изхвърли. Тъй като веществото не е отпадък, не е налице и хипотезата на "трансграничен превоз на отпадъци", още по-малко такъв, изискващ предварителна нотификация по смисъла на чл. 2, т. 35 от Регламента. Наложената принудителна административна мярка за предотвратяване на нарушение на Регламента на основание чл. 102а, ал. 1, т. 4 ЗУО е материално незаконосъобразна, тъй като няма нарушение или данни за бъдещо нарушение на Регламента относно превоза на отпадъци поради липсата на отпадък. Заповедта е издадена от компетентния орган по чл. 102, ал. 5 ЗУО - министърът на околната среда, в необходимата писмена форма и при спазване на административно производствените правила по чл. 102 ЗУО. Поради изложеното оспореният административен акт следва да бъде отменен като противоречащ на материалноправните разпоредби. С оглед изхода на делото на жалбоподателя следва да се присъдят всички направени разноски /50 лева държавна такса, 350 лв. депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв. първоначално и още 380 лева за допълнителните явявания, за което са представени платежни нареждания / или общо 1740 лв., платими от МОСВ на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Върховният административен съд, пето отделение