Решение № 7817 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6217/2011 г.

Решение № 7817 от 4.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6217/2011 г., V о., докладчик съдията Диана Добрева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Жоро Илиев Мачкански против заповед рег. № К-1469/15.02.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и на материалноправните разпоредби. Моли да бъде отменена, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Преди уволнението си жалбоподателят Жоро Мачкански е бил държавен служител категория Г - II степен, полицейски инспектор V степен в група "Оперативна дежурна част" към Пето районно управление "Полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи. По повод постъпило в Министерството на вътрешните работи предложение рег. № Я 21330/19.10.2010 г. на директора на СДВР с данни за проведена на 13.10.2010 г. полицейска операция, при която Мачкански е задържан като участник в кражба на 40 тона цветни и черни метали от "Кремиковци" АД, е образувано дисциплинарно производство. Със заповед № К 12305/28.10.2010 г. на министъра на вътрешните работи е назначена комисия като дисциплинарно-разследващ орган, която да извърши проверка, като служителят е временно отстранен от длъжност. С тази заповед същият е запознат на 25.11.2010 г., както и с правата си в дисциплинарното производство. Мачкански е отказал да ползва защита и е заявил, че не желае да дава обяснения. Срокът на дисциплинарното производство е бил удължен с 30 дни, считано от 28.11.2010 г. Комисията събира доказателства, представляващи копия на протоколи и на други документи, удостоверяващи процесуално-следствени действия от воденото досъдебно производство, които обсъжда в обобщена справка рег. № 45898/22.12.2010 г. и излиза с предложение за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" на Мачкански. След като е надлежно документиран повторният отказ на привлечения към дисциплинарна отговорност за даване на писмени обяснения, следва предложението на директора на СДВР рег. № 190/5.01.2011 г. до министъра на вътрешните работи, също за уволнение. Последният се запознава с материалите от проверката и с третия поред отказ на служителя да даде обяснения по случая и в качеството си на дисциплинарно-наказващ орган издава процесната заповед. Видно от съдържанието й, извършеното от жалбоподателя тежко нарушение на служебната дисциплина се изразява в това, че на 13.10.2010 г. при проведена специализирана полицейска операция в района на гара Яна, Мачкански е бил задържан за участие в кражба с други лица на около 35 тона цветни и черни метали, срещу него е образувано досъдебно производство № 195/2010 г. по описа на отдел "Следствен" при СГП (пр. пр. № М-257/2010 г. по описа на СРП), на служителя е повдигнато обвинение за тежко престъпление по НК, което деяние е станало обществено достояние чрез средствата за масово осведомяване. Прието е, че с поведението Мачкански не е изпълнил изискванията на чл. 6, т. 2 и на чл. 58 от ЗМВР и е нарушил етичните правила, визирани в т. 4, т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, което е установено от събраните материали при проведеното дисциплинарно производство (обобщената справка от 22.12.2010 г. и становището от 5.01.2011 г.). Посочено е още, че оценката на доказателствата, при неприети писмени обяснения на служителя по негова вина (покана рег. № I-957/14.01.2011 г.), обосновават налагането на дисциплинарното наказание "уволнение" на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Фактическата обстановка, приета за установена от комисията и довела до издаването на административния акт, е изцяло базирана на материалите по следственото дело. Установява се, че срещу лицето Дамянов, сочен за организатор и ръководител на престъпната група, са били използвани СРС, чрез които е събрана оперативна информация за подготвяната кражба. Предварително е бил осигурен транспорт, както и фирма за изкупуване на металите, като с помощта на лицата Тъпанаров и Христов - служители на "Кремиковци" АД, наетият автомобил е допуснат на територията на комбината, където е натоварен. Участието на Мачкански се състои в това, че на датата 13.10.2010 г. е управлявал с пълномощно лек автомобил, в който пътувал заедно с Дамянов и го е придружил до пункта за изкупуване на отпадъци, където заедно с шофьора на камиона тримата са били задържани. При тези данни комисията е приела, че описаните действия на жалбоподателя представляват тежки нарушения на служебната дисциплина по смисъла на основание чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, поради което предлага на служителя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Въз основа на показанията на св. Костов, дадени в досъдебното производство, дисциплинарно-разследващият орган счита, че жалбоподателят е участвал не само в организирането на кражбата, но и в самото й извършване, като присъствието му е целяло да се осигури безпрепятственото придвижване на камиона с отнетите вещи, тъй като в качеството си на полицейски служител Мачкански е можел безпроблемно да се справи при евентуална проверка от патрулиращи полицаи. С това свое поведение служителят виновно е нарушил не само т. 4, т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс, като не е проверил законността на действията си, които е предприел, не е опазил доброто име на институцията, която представлява и не е дал личен пример с действията си към хората да уважават закона. Прието е също, че служителят е бил готов да злоупотреби с правомощията си (т. 13), разчитайки че няма да му бъде наложена санкция в качеството му на орган на власт, и е целял лично облагодетелстване, а именно имотна облага от предадените метали в пункта (т. 31). Последните две нарушения не са инкорпорирани в съдържанието на заповедта, поради което са ирелевантни за спора. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 228, т. 1 от ЗМВР орган, при спазване на предвидената в чл. 230 от ЗМВР и чл. 243 и 244 от ППЗМВР процедура - дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 230, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, проведено е от дисциплинарно-разследващ орган, който установява фактите и събира доказателства, като за констатациите служителят е уведомен и му е предоставена възможност да организира защитата и си и да представи доказателства. Резултатите от проверката са обобщени в справка и изпратени на дисциплинарно-наказващия орган, а наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР, като в случая следва да се вземе предвид прекъсването им поради ползвания от служителя по време на проверката отпуск по болест. Спазени са и изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР - преди налагане на наказанието са изискани писмени обяснения на служителя, каквито той изрично е отказал да даде. Въпреки това при постановяване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, нарушения на изискванията за форма, както и на материалноправни норми, които опорочават административния акт и обосновават извод за неговата отмяна. Независимо, че формално отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, заповедта не съдържа описание на конкретни действия или бездействия на Мачкански, уронващи престижа на службата, тъй като само в тези случаи нарушението на етичните правила е основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" съгласно чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР. Посочено е задържането на жалбоподателя заради участието му в извършването на кражба и повдигнатото обвинение, както и наличието на информация по случая в средствата за масово осведомяване, което е квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение. Медийните публикации не могат да заместят задължението на органа да изложи съображения за причините, поради които описаното в заповедта поведение е несъвместимо с морала, а освен това при издаване на заповедта е допуснато нарушение на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР, тъй като не са изяснени всички обстоятелства и не са събрани доказателства, които имат значение за релевантните факти. При презумпция за невиновност до доказване на противното, е прието за установено, че на посочената дата жалбоподателят е участвал в престъпна дейност на група лица, извършили кражба на метали. Не са изяснени обаче действителните отношения между тези лица с оглед на обясненията, които служителят дава за познанството си с Дамянов в наказателното производство. Дисциплинарно-разследващият орган не е установил, че Мачкански е знаел, че вещите са отнети по престъпен или какъвто и да е незаконен начин, респективно е имал субективна представа за противоправния характер на поведението си. Единствените данни по преписката за предполагаемото му участие в група, занимаваща се с кражби на черни и цветни метали, се съдържат в протокола за разпит на св. Костов. Същият съобразно собственото си виждане интерпретира данните, придобити от използваните СРС, при дадено надлежно разрешение само срещу Дамянов. Независимо, че същите не са годно доказателствено средство и спрямо Мачкански в наказателния процес, тези данни според наблюдаващия прокурор и не установяват по никакъв начин съпричастността на жалбоподателя към кражбата. Липсата на преки или косвени доказателства за участието му в инкриминираното деяние е обосновало и прекратяването на наказателното производство срещу него, което е сторено с прокурорско постановление от 28.02.2012 г., представено и прието като доказателство по делото в последното съдебно заседание. Тъй като уволнението на служителя е изцяло заради участието му в кражбата, то при това положение не може да се приеме за доказано от дисциплинарно-наказващия орган, че жалбоподателят не е спазил изискванията на чл. 6, т. 2 и чл. 58 от ЗМВР и не съобразил поведението си с цитираните т. 4, т. 7 и т. 8 от Етичния кодекс. Следователно не е налице тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР - деяния, несъвместими с етичните правила на поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата, доколкото конкретни действия от страна на служителя в разрез със служебните задължения, насочени към улесняване и извършване на престъпление, не са установени. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на формата и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните изисквания, предвидени в закона. На това основание оспорената заповед следва бъде отменена. При този изход на спора следва да бъде уважено искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, като МВР се осъди да му заплати сумата 360 лева. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение