Решение № 14004 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5708/2011 г.

Решение № 14004 от 1.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5708/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Трансекспрес" ЕООД - гр. Пловдив, представлявано от управителя Никола Тонев, чрез пълномощника адв. Витка Дърмонска - Гичева, против решението от 05.01.2011 г., постановено по адм. дело № 1844/2004 г. по описа на Софийски градски съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството за прогласяване нищожност на експертно решение /ЕР/ № 0028/05.01.2003 г. и ЕР № 0219/22.01.2002 г. на ТЕЛК. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. В касационната жалба се излагат съображения, че съдът е следвало да се произнесе по въпроса дали двете ЕР са нищожни съгласно дадените указания от ВАС, като същевременно се излагат съображения, че при издаването на експертните решения на ТЕЛК са допуснати нарушения на процесуални правила и на материалния закон, поради което същите били нищожни. Ответникът по касационната жалба - Националната експертна лекарска комисия /НЕЛК/, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Поддържа, че съдът е следвало да се произнесе дали двете ЕР на ТЕЛК са нищожни, съгласно указанията дадени в решението на ВАС. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Софийски градски съд е отхвърлена жалбата на "Трансекспрес" ЕООД - гр. Пловдив за прогласяване нищожност на ЕР № 0028/05.01.2003 г. и ЕР № 0219/22.01.2002 г. на ТЕЛК. За да постанови това решение съдът е приел, че съгласно чл. 16, ал. 1, т. 3 КСО контролът върху решенията на ТЕЛК се осъществява от НЕЛК. Според действащата до 31.12.2004 г. разпоредба на чл. 16, ал. 2 КСО, горестоящите органи на експертизата на работоспособността по своя инициатива могат да отменят или да изменят неправилни решения на долустоящите органи, както и да връщат техните решения за отстраняване на грешки или непълноти. Поради това съдът е приел, че е създаден специален ред за оспорване на актовете на медицинската експертиза на работоспособността, като е предвиден административен ред за обжалване на решенията на ТЕЛК и на съдебен ред за обжалване на решенията на НЕЛК - чл. 16, ал. 1, т. 3 и т. 4 КСО. На обжалване пред съда подлежи акта на контролиращия горестоящия орган, а не на първоначалния акт по експертизата на работоспособността. По съображения в този смисъл съдът е направил извода, че не може да разгледа атакуваните решения на ТЕЛК и да проверява дали същите са нищожни, защото срокът за обжалването им пред НЕЛК е изтекъл. Настоящият състав на съда намира, че обжалваното решение е правилно като краен резултат. Същото е постановено след като с решение № 13308/04.12.2008 г. по адм. дело № 5581/2008 г. на Върховния административен съд, шесто отделение, е отменено определението от 08.06.2007 г. по адм. дело № 1844/2004 г. по описа на Софийски градски съд, с което производството по делото е разделено, като делото е върнато за разглеждане от същия състав на СГС. От съдържанието на досието по адм. дело № 1844/2004 г. на СГС се установява, че съдебният акт от 08.06.2007 г. е решение, с което е отхвърлена жалбата на "Трансекспрес" ЕООД срещу писмо изх. № I-671/01.03.2004 г., подписано от директора на НЕЛК, с което е върната жалба вх. № 40/03.12.2004 г. срещу ЕР № 0028/05.01.2003 г. и ЕР № 0219/22.01.2002 г. на ТЕЛК. Със същото решение съдът е разпоредил след влизане в сила на решението делото да се докладва на председателя на административното отделение за образуване на отделни производства за установяване налице ли е нищожност на ЕР № 0028/05.01.2003 г. и ЕР № 0219/22.01.2002 г. В мотивите на решението съставът на СГС е приел, че жалбата до НЕЛК против двете ЕР на ТЕЛК действително е просрочена, затова правилно е върната от горестоящия административен орган, но поради това че в жалбата до съда се съдържа искане за произнасяне по въпроса дали двете решения на ТЕЛК са нищожни, то съдът трябва да се произнесе по въпроса относно действителността на тези решения, което следва да бъде сторено в отделно административно производство. В този смисъл съставът на СГС е потвърдил акта на НЕЛК, представляващ отказ от разглеждане по същество на жалбата против ЕР на ТЕЛК поради просрочието й /обективиран в писмо изх. № I-671/01.03.2004 г. на директора на НЕЛК/ и е разпоредил преписката да се докладва на председателя на административно отделение на СГС за образуване на друго производство, в което да се разгледа въпросът за нищожността на ЕР на ТЕЛК. Както се посочи по-горе, решението на СГС е отменено с решение № 13308/04.12.2008 г. по адм. дело № 5581/2008 г. на ВАС, шесто отделение, в частта, с която е постановено разделяне на делото и същото е върнато на същия съдебен състав за произнасяне по жалбата за нищожност на двете ЕР на ТЕЛК /ВАС е посочил, че се отменя съдебно определение, като изрично в мотивите е уточнил, че съдебното решение от 08.06.2008 г. в тази част има характер на определение/. С посоченото решение на ВАС е оставено в сила решението на СГС от 08.06.2004 г., в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против писмо изх. № I-671/01.03.2004 г., с което е върната жалба вх. № 40/03.12.2004 г. против ЕР № 0028/05.01.2003 г. и ЕР № 0219/22.01.2002 г., като съставът на ВАС е приел за правилен извода, че жалбата на "Трансекспрес" ЕООД против тези ЕР на ТЕЛК пред НЕЛК е просрочена с оглед действащата към съответния момент разпоредба на чл. 21 от Наредбата за експертизата на работоспособността (отм.). От изложеното следва, че въпросът относно просрочието на жалбата на "Трансекспрес" ЕООД против ЕР № 0028/05.01.2003 г. и ЕР № 0219/22.01.2002 г. пред НЕЛК е разрешен с окончателен съдебен акт, поради което не може да бъде пререшаван, съответно - не следва да бъде обсъждан отново. Настоящият състав счита, че при пропускане на срока за обжалване на административен акт пред горестоящия административен орган, дори когато административният контрол е задължителен, както е в конкретния случай, административният акт може да бъде оспорен за неговата нищожност направо пред съда, като в този случай важи правилото за неограниченост на обжалването със срок /чл. 37, ал. 2 ЗАП - отм., респективно - чл. 149, ал. 5 АПК/. В този смисъл е и изразеното становище в решение № 13308/04.12.2008 г. по адм. дело № 5581/2008 г. на ВАС, шесто отделение. Затова в обжалваното в настоящото производство решение от 05.01.2011 г. на СГС неправилно е прието, че двете експертни решения на ТЕЛК не могат да бъдат оспорвани за нищожност направо пред съда, след като е пропуснат срока за обжалването им по административен ред. В случая не е налице акт на горестоящия административен орган - НЕЛК, от който да произтичат права или задължения, респективно да се засягат законни интереси на определени лица, тъй като горестоящият административен орган на експертизата на работоспособността не се е произнесъл по същество. Поради пропускането на срока за обжалване на експертните решения на ТЕЛК същите са влезли в сила и същевременно представляват индивидуални административни актове, които пряко рефлектират в правната сфера на засегнатите лица. Изложеното обаче не означава, че е допустимо под формата на контрол за валидност на акта /осъществяван при пропуснат срок за обжалване/, да бъде осъществяван контрол за законосъобразност на акта на основанията за неговата правилност, различни от тези обуславящи нищожност на акта. В конкретния случай е налице именно такава хипотеза, тъй като жалбоподателят в подадената до съда жалба, по която е образувано адм. дело № 1844/2004 г. на СГС, е навел доводи за незаконосъобразност на двете ЕР на ТЕЛК, изразяващи се в нарушение на процесуални правила и нарушение на материалния закон, които представляват основания за незаконосъобразност на акта под формата на унищожаемост на административния акт, според използваното в теорията разграничение, а не за неговата нищожност. От съдържанието на жалбата е видно, че жалбоподателят не е направил никакви доводи за издаването на експертните решения от некомпетентни органи или при неспазване на установената форма, поради което пред съда не е заведен спор за нищожността на тези актове. Формалното посочване в искането по жалбата да бъде прогласена нищожността на ЕР на ТЕЛК, не може да формира предмет на правния спор за нищожност, тъй като в конкретния случай поддържаните оплаквания и изложените доводи в самата жалба, обосновават извода, че пред съда е заведен спор за законосъобразност на административните актове, а не за тяхната нищожност. Следва да се отбележи, че съдът не дължи служебно произнасяне по валидността на административен акт, който не е обжалван в срок. Правилото за цялостна проверка на административния акт, както при действието на чл. 41, ал. 3 ЗАП (отм.), така и при действието на чл. 146 АПК, важи само когато е образувано допустимо с оглед срока на обжалване съдебно производство по оспорване на един административен акт. Конкретният случай не е такъв - срокът за обжалване на ЕР на ТЕЛК е пропуснат, поради което съдът дължи произнасяне по валидността на акта, т. е. относно наличието на основания за неговата нищожност, само ако е сезиран с такъв спор. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че първоинстанционният съд не е сезиран с искане за решаване на спор относно нищожност на експертните решения, а с искане за отмяната им като незаконосъобразни поради нарушения на процесуалния и материалния закон. Формулирането на искането като такова за нищожност не променя естеството на спора. Предвид изложеното, първоинстанционният съд правилно не се е произнесъл относно валидността на експертните решения, макар и по съображения, различни от приетите в настоящото решение. Обжалваното решение е правилно като краен резултат и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение