Решение № 11311 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4845/2015 г.

Решение № 11311 от 28.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4845/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по касационна жалба на адв. Мандалчев, надлежно упълномощен процесуален представител на Стоян Михайлов Капитанов, едноличен търговец с търговска фирма ЕТ "Тони-СК-Стоян Капитанов" със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, против решение № 199/9.02.2015 г. по адм. д. № 873/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - Пловдив, Централно управление на Национална агенция за приходите /НАП/ не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира подадената от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК касационна жалба процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отхвърлил оспорването на касатора Капитанов, действащ в качеството на едноличен търговец, срещу ревизионен акт № 161203958/5.12.2012 г., издаден от надлежно упълномощен главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 214/26.02.2013 г. на зам.-директора на дирекция "ОДОП" - Пловдив, за установени задължения за довнасяне по Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ - непризнат данъчен кредит в размер на 38080,25 лв. с прилежащи лихви в размер на 9586,13 лв. и други лихви в размер на 6,64 лв. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че ревизионният акт е издаден в редовно проведена процедура при съблюдаване административнопроизводствените правила, изясненост на релевантните факти и обстоятелства и в съответствие с материалния закон при липсата на ангажирани от оспорващия оборващи констатациите на ревизиращия орган доказателства. Решението е постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При постановяването му съдът е обсъдил събрания по делото доказателствен материал в съвкупност с доводите на страните, анализирал е релевантните факти относно извършваната от оспорващия през ревизирания период търговска дейност, изложил е конкретни съображения във връзка с инкриминираните от административния орган първични счетоводни документи, при което е приел, че по отчетените с тези документи сделки не са били налице предпоставки за признаване на данъчен кредит предвид липсата на установявания относно реалността на всяка сделка независимо от предоставената на оспорващия в тази насока възможност . Настоящата инстанция възприема изцяло изложените от първоинстанционния съд мотиви, намирайки ги възприети в унисон с доказателствата по делото и при правилно приложение на материалния закон. Касационните доводи за неправилност на решението са неоснователни. Твърдението на касатора за реалност на доставките на отразените във фактурите, издадени от "Прима-1" ЕООД и ЕТ "Катя Апостолова", консултански услуги - във връзка със закупуване на камион и ремонт на двигател на камион не е подкрепено с надлежни доказателства, приложени към касационната жалба. Такива не са ангажирани и в първоинстанционното производство. При насрещната проверка, извършена от проверяващия орган, доставчикът "Прима-1" ЕООД не е намерен на адреса за кореспонденция, за да даде писмени разяснения и представи доказателствата за установяване действителните отношения между страните по престираната от него консултанска услуга - разполагал ли е с кадрова обезпеченост за извършване на услугата, доколкото е установено, че са налице регистрирани два броя трудови договори за продавач-консултант, без данни за квалификацията на назначените лица, респ. доколко същите биха били компетентни да извършат консултация във връзка с покупката на товарен автомобил. Относно ЕТ "Катя Апостолова", доставчикът по втората услуга - ремонт на двигател за автомобил е установена липса на назначен по трудови договори персонал, основна търговска дейност -продажба на дрехи, липса на установявания за доставени от търговеца материали необходими за ремонт на автомобилен двигател - авточасти, детайли и пр. материална база, позволяваща извършване на подобно дейност. Както по преписката и в пръвоинстанционното производство, така и пред касационната инстанция твърдението, че доставчикът "Прима-1" ЕООД е изпратил на проверяващия орган относими към проверката документи с препоръчана пощенска пратка, не е доказано. Нещо повече, липсва индиция, касаторът да е направил елементарни усилия за доказване съдържанието на тази пратка. Ето защо, изводът възприет от първоинстанционния съд за недоказаност реалността на доставките от посочените контрагенти следва да се приеме за обоснован и законосъобразен. Неоснователен е и доводът за неправилност на решението в частта относно търговските взаимоотношения и реалност на доставките, обективирани в съставени от "Кристи индивидуал" ЕООД 18 бр. фактури за "горива". Необорени по надлежния ред, констатациите на административния орган относно липсата на факти за установяване съществуването на предмета на доставките като материален актив в патримониума на доставчика, за да бъде предмет на реална сделка, разпореждането чрез последващи сделки с други контрагенти от страна на проверявания търговец, или ползването на горивото във връзка с упражнявана дейност и в тази връзка представянето на отчетни документи, данни за възможност за съхранение и пр., правилно решаващия съд е приел за безспорно доказани. При извършената насрещна проверка доставчикът "Кристи индивидуал" ЕООД, респ. негов управител или упълномощен представител не са намерени на декларирания адрес за кореспонденция, видно от пощенската пратка, върната със забележка "непотърсена". С касационната жалба не са представени писмени доказателства за установяване местонахождението на твърдяната от касатора бензиностанция на доставчика, нито документи удостоверяващи разрешаването на такава. Тези обстоятелства не могат да се считат доказани единствено с наличието на трудови договори за работа на подобен обект. Представените от касатора 7 бр. фактури за установяване доставки на гориво от това дружество не кореспондират с приложените към първоинстанционната жалба писмени доказателства-товарителници, сертификати за качество на горивата и др., тъй като в същите "Кристи индивидуал" ЕООД не се сочи. Тези обстоятелства, преценени във връзка с установените при ревизия за 2010 г. задължения на това дружество по ЗДДС в големи размери, обуславят извода за неоснователност на оспорването срещу установяването за липсата на убедителни доказателства за реалност на доставките по 18 бр. фактури издадените от това дружество. Предвид горното обжалваното решение се явява правилно, постановено в съответствие с материалния закон и обосновано, предвид което и при липсата на други пороци, констатирани при служебната проверка по реда на чл. 219, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Ето защо, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение