Решение № 8369 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9258/2018 г.

Решение № 8369 от 5.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9258/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Боздукова - управител и представляващ "УМБАЛ Дева Мария" ЕООД гр. Бургас, чрез процесуален представител адвокат Е. Кокаларова, със съдебен адрес в гр. Бургас против решение № 1073 от 31.05.2018 г. на Административен съд Бургас по адм. дело № 523/2018 г. С него се отхвърля жалба на представляващия дружеството против заповед за налагане на санкции № РД-25-128 от 29.01.2018 г. на директора на РЗОК Бургас. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Директорът на РЗОК Бургас не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПк и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед за налагане на санкции. С нея на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗО и чл. 413, ал. 2 от НРД за медицински дейности 2017 г. и протокол от арбитражна комисия № 19/11.01.2018 г. са наложени две санкции финансова неустойка в размер по 200 лева всяка на основание чл. 403, ал. 3 от НРД за медицински дейности за 2017 г. Заповедта е мотивирана с констатации по протокол № 1641/30.11.2017 г., изразяващи се в това, че е установено изискано доплащане от ЗОЛ за оказана медицинска дейност, която е предмет на договора и е заплатена от НЗОК към история на заболяване /ИЗ/ № 6334 на ЗОЛ Д. Колева, хоспитализирана на 13.07.2017 г. до 31.08.2017 г. по КП № 154. Същата е заплатила 674. 65 лева за допълнителен помощен персонал за 18 дни в размер на 435. 60 лева и допълнително заявена храна извън порциона в размер на 239. 05 лева, като първата сума от 435. 60 лева е неправомерно изискана. Също така е заплатила 1080 лева за 7 броя консултативни прегледи със специалисти от които един външен специалист в размер на 890 лева и за определяне на кръв и кръвни продукти и допълнителни разходи 190 лева, като сумата от 890 лева е неправомерно изискана, тъй като сумата е платена за оказано болнично лечение. По т. 4 от КП № 1641 от 30.11.2017 г. се констатира неправомерно изискана сума от ЗОЛ към ИЗ № 6940 на Д. Колева в размер на 510 лева за оказана медицинска дейност-консултативни прегледи тъй като е за оказана болнична помощ, която съгласно НРД за медицински дейности за 2017 г. НЗОК заплаща за комплексно лечение на основно заболяване, придружаващи заболявания и усложнения, извършените медицински дейности по КП, лекарствена терапия и услуги, включващи професионални грижи и диетично хранене, предоставени на пациентите по време на тяхната хоспитализация, както и медико-диагностичните изследвания, медицински процедури и прегледи, необходими за удостоверяване на необходимостта от хоспитализация. Изпълнителите на медицинска помощ се задължават да не изискват плащане или доплащане от осигурено лице за видове медицинска дейност, която е заплатена от НЗОК, извън предвидената сума, с изключение на консумативи за определени клинични пътеки, в които е изрично посочено. Спорът е бил отнесен в арбитражна комисия, която с решение № 19 от 11.01.2018 г. е потвърдила констатациите след което е издадена оспорената заповед. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Приел за неоснователни възраженията за нарушение на административнопроизводствените правила, обсъдил приложението на чл. 336, ал. 1, т. 1 от НРД 2017 г. и приел, че не е налице изключението по чл. 24а, ал. 1 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по време на престой в лечебно заведение, сключило договор с НЗОК за оказване на болнична помощ. Възраженията на жалбоподателя са приети за неоснователни с оглед на събраните по делото доказателства и жалбата като неоснователна е отхвърлена. Решението е правилно. Не се констатират касационни основания за отмяна на решението. Съдът е установил фактическа обстановка в съответствие с представените с административната преписка доказателства и събраните в съдебното производство. В тежест на жалбоподателя е било да установи благоприятните за него факти от които черпи права, каквито правилно съдът е приел, че не са установени. На страните са дадени в пълен обем процесуални гаранции за упражняване на процесуалните им права и да представят доказателства, поради което възраженията за нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. Представените декларации от здравно осигурените лица с които се твърди, че са поискали допълнителни медицински услуги които да заплатят не могат да служат за установяване на твърдените факти, както правилно е приел съдът при решаване на спора. Следвало е да бъдат установени по несъмнен начин какви указания са били дадени предварително на ЗОЛ съгласно нормативните правила и договора с НЗОК и НРД за 2017 г. за да може ЗОЛ да направи своя информиран избор за допълнителните медицински дейности и услуги, които той ще заплати. Представените декларации не носят такава информация и не могат да установят такива действия от лечебното заведение, поради което правилно е изведен правен извод за наличие на нарушения, за които следват санкции, наложени в минимален размер. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК ВАС, шесто отделение