Решение № 7271 от 3.7.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Флора РД Велинов и Попов ЕООД, гр. София, чрез процесуален представител, против решение 6769/14.11.2022 г., постановено по адм. дело 6988/2022 г. на Административен съд София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството за обявяване на нищожност на Уведомително писмо изх. 01 - 6300/714 от 11.12.2017г. за неодобрение на прехвърляне на заявление за подпомагане, издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на същото и прогласяване на нищожността на оспореният акт. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски. Ответникът по касационна жалба - заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в писмена молба, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно и законосъобразно и иска, като такова, то да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните такива от касатора. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел за установено, че с оспореното пред него Уведомително писмо с изх. 01 - 6300/714 от 11.12.2017г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ не е одобрено прехвърляне на заявление за подпомагане по директни плащания с УИН: 22/060617/85951 от Флора - РД Велинов и Попов" СД на Флора - РД - Велинов и Попов ЕООД. АССГ е изложил доводи, че актът е издадена от компетентен орган заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в изискуемата законова форма, при наличие на фактически и правни основания. При издаването му не са допуснати съществени административно - производствени нарушения, които да водят до нищожността му. Първоинстанционният съд е посочил, че оспореният акт не е нищожен, тъй като липсват особено съществени нарушения на чл. 146 АПК, респективно е отхвърлил жалбата на дружеството. Решението е правилно. Административният съд е изложил обосновани и правилни изводи относно надлежното делегиране на правомощия на издателя на акта. Същите кореспондират със законовите норми, споделят се от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат повтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК. От описаните факти не може да се направи извод за наличие на съществен, основен порок на обжалвания за нищожен акт по чл. 146 АПК, който да го лишава от същността му на властническо волеизявление, поради което да не може да произведе целените правни последици. С оглед изложеното липсват основания за прогласяване на нищожността на акта, както правилно е приел и АССГ. Правилно АССГ е посочил, че евентуалните твърдени нарушения на материалния закон и целта на закона са от значение при преценка на законосъобразността на административния акт, а не на неговата валидност, поради което нищожен би бил само този акт, в хипотеза, при която същият е изцяло лишен от законова опора, каквато не е настоящата хипотеза. Правилно АС е приел, че оплаквания относно твърдяна незаконосъобразност на оспореният акт не следва да бъдат разглеждани поради тяхната преклузия и същите не са били предмет на съдебния контрол. От изложените съображения, се налага извод за правилност и законосъобразност на обжалваното пред касационната инстанция решение на АССГ. Същото, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна, следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на касатора е неоснователна. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ такива следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 100 /сто/ лева - юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение