Решение № 25 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6865/2009 г.

Решение № 25 от 4.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6865/2009 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Касаторът е обжалвал решение № 69/20.03.2009 г. по адм. дело № 1190/2008 г. на Административен съд - Благоевград, с искане за отмяната му, като неправилно. В съдебното заседание страните не се явяват и представляват. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Допустимата, подадена в срок от надлежна страна жалба, е основателна по съществото й. Строеж по смисъла на § 5, т. 38, вр. чл. 225, ал. 2 ЗУТ е всяко съоръжение, което трайно променя субстанцията и използването на земя или сграда. В случая такава промяна не е категорично установена по делото. Заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и при неизяснена от административния орган фактическа обстановка, в нарушение на чл. 35 АПК, което съдът, отхвърляйки жалбата срещу нея, неправилно не е съобразил. Поради това, основателно е оплакването за необоснованост и допуснати процесуални нарушения в обжалваното решение, в резултат на необсъждане в пълнота на изготвената експертиза и показанията на допуснатите свидетели. Касае се за външна стълба, осъществяваща достъпа до втория етаж на масивна жилищна сграда, застроена през 1930 г., в имот пл. № 71 по плана на с. Скребатно, общ. Гърмен, отразена в плана от 1932 г., бивша собственост на ПК "Градец", за строежа на която не са открити архитектурни проекти. С оглед осигуряването на самостоятелен достъп до обособения втори етаж от сградата, закупен от жалбоподателя през 2007 г., вещото лице по делото е изяснило, че "няма друга възможност за разполагане на стълба", предвид архитектурното му разпределение, няма вътрешна връзка между първия и втория етаж на сградата, нито са видими допълнително затворени евентуални отвори на междуетажната конструкция, за вътрешно стълбище. От друга страна, събраните в хода на процеса гласни доказателства, с които вещото лице не се е запознало и по които, видно от протокола, не е изразило становище, а съдът не е обсъдил задълбочено, доказват съществуването на външната стълба "преди 1990 г. ", сочат, че чрез нея се е стигало "до канцелариите на старата ПК "Лоза", че укрепването й е извършено от кооперацията, повече от 15 години преди продажбата. С оглед тези данни, необсъдени от съда, направените изводи за законосъобразност на оспорената заповед, са неправилни. Без да обсъди всички относими доказателства, изясняващи изцяло делото от фактическа страна, съдът е направил категоричен извод, че строежът не е търпим. Изготвеният през 2007 г. констативен протокол не установява ново строителство, нито вида му, сочи дори изпълнен в дере строеж, а и е относим съм друго административно производство. Обстоятелството по констативния протокол от 2008 г., относно извършен през 2007 - 2008 г. строеж е оборено посредством гореописаните гласни доказателства и заключението на експерта, а заповедта е позована само и единствено на този протокол. Мотивите на съдебния акт, с крайния извод за неоснователност на жалбата, съдържат вътрешно противоречие (л. 4) с констатацията, че жалбоподателят е "закупил втория етаж с външна стълба, изградена от праводателя му"- ПК "Градец". Необоснован е и изводът в решението, че строежът не представлява укрепване на съществуваща стълба, след като св. Терзиев, председател на ПК до 2001 г. категорично е заявил, че укрепване е извършено, но от кооперацията и то далеч назад във времето преди продажбата. А безспорно, при наличие на три обособени сгради в парцела, за всяка от тях и по Наредба № 5 и по Наредба № 7 за правила и норми в строителството, се изисква самостоятелен подход, който за процесния обект се е осъществявал по съществувалата и преди 1990 г. външна стълба. При така изложеното, констатираните процесуални нарушения, изразяващи се в необсъждане на събраните доказателства и релевантните за правилното решаване на спора факти, са довели до необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Затова решението следва да бъде отменено, като вместо нето се постанови друго по съществото на спора, с което незаконосъобразната заповед бъде отменена. Воден от тези съображения, на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,