Решение № 8286 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1782/2018 г.

Решение № 8286 от 19.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1782/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на И. М. Х., гражданин на Сирия, против решение № 7131/28.11.2017 г. по адм. дело № 11410/2017 г. на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 16417/26.09.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците. Първоинстанционното решение се обжалва като неправилно поради нарушение на материално правни разпоредби, необоснованост и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поддържа се, че съдът не е преценил законосъобразността на административния акт спрямо чл. 33, ал. 2 от Конвенцията за статут на бежанците, както и че в хода на съдебното производство е ограничено правото на защита на жалбоподателя, като на процесуалния представител на жалбоподателя не е дадена възможност да се запознае с доказателство по делото - справка на ДАНС с гриф "Поверително" с рег. № АР20201-001-03-Т-6/11.07.2017 г. Самостоятелно е аргументирано възражение за необоснованост на правните изводи на съда относно спазването на принципът "забраната за връщане" от гледна точка на чл. 19 от ХОПЕС и практиката на ЕСПЧ по приложението на посочения принцип. Ответната страна - председателя на ДАБ, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура, в хода на делото по същество, дава подробно заключение за неоснователност на касационните оплаквания. Счита като краен извод, че първоинстанционното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно - постановено в съответствие с приложимия материален закон, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и обоснованост на правните изводи. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и при липса на основания по чл. 215 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред АССГ е образувано по жалба на И. М. Х., гражданин на Сирия, против решение № 16417/26.09.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 8 и чл. 9 във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 и във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ му е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. Неблагоприятният за чужденеца акт е основан на констатацията на административния орган, че в хода на производството не са установени условията на чл. 8 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец, както и условията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУБ. По отношение приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, председателят на ДАБ е установил, че в държавата на произход Сирия е наличен въоръжен конфликт, представляващ тежка заплаха за живота и личността на молителя, но също така е установено, че са налице и основания за приложение на изключваща клауза. Административният орган е мотивирал отказът си за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, позовавайки се на становище на ДАНС от 19.07.2017 г., с което се възразява срещу предоставянето на закрила на чужденеца, поради това, че ДАНС разполага с информация, че И. М. Х. представлява заплаха за националната сигурност. В хода на проведеното съдебно производство, съдът служебно с разпореждане от 23.10.2017 г. е изискал от ДАНС "информацията ...въз основа на която е дадено становище рег. № М-7471/19.07.2017 г.". В изпълнение на съдебното разпореждане е представена справка на ДАНС с гриф "Поверително" с рег. № АР20201-001-03-Т-6/11.07.2017 г. С протоколно определение от 16.11.2017 г., справката е приета по делото като доказателство и е приобщена като том с класифицирана информация. По делото няма спор, че с протоколно определение от 16.11.2017 г. съдът е приел, че поради липсата на достъп до класифицирана информация не може да бъде предоставен достъп до доказателството (справката) на страните, респ. на адв. Савова като представител на жалбоподателя. При постановяване на решението, съдът е установил, че е представено становище с рег. № М-7441 от 19.07.2017 г. от ДАНС, в което се сочи, че жалбоподателят представлява заплаха за националната сигурност и се възразява срещу предоставянето на международна закрила. Съдът се е позовал и на факта, че към доказателствата по делото е приобщен том с доказателства, представляващи класифицирана информация по смисъла на Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), въз основа на които е изразено отрицателното становище на ДАНС, съдържаща информация относно дейността на жалбоподателя. Въз основа на тези фактически установявания, съдът е приел, че приобщената към делото класифицирана информация сочи на сериозни основания да се предполага, че жалбоподателят с действията си създава заплаха за националната сигурност. От тук е изведен и окончателния извод относно материалната законосъобразност на оспорвания административен акт, като е посочено, че председателя на ДАБ, прилагайки изключващата клауза по чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ, е постановил акта в съответствие с материално правните разпоредби и с целта на закона. При така установеното от касационната инстанция и във връзка с направеното възражение от касатор по чл. 218, ал. 1 от АПК за нарушаване правото му на защита спрямо представено по делото доказателство - справка с рег. № АР20201-001-03-Т-6/11.07.2017 г. на ДАНС, същото възражение следва да бъде уважено като основателно. Съгласно чл. 39, ал. 1, т. 7, пр. четвърти от ЗЗКИ, не се извършва проучване за надеждност по отношение на адвокатите. Съгласно чл. 39, ал. 3, т. 3, пр. трети от ЗЗКИ, лицата по ал. 1, т. 7 (адвокатите)получават, считано от момента на встъпването им в длъжност, по право достъп до всички нива на класифицирана информация за срока на заемане на длъжността им при спазване на принципа "необходимост да се знае", когато информацията е само за конкретното дело. Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗЗКИ, принципът "необходимост да се знае" се състои в ограничаване на достъпа само до определена класифицирана информация и само за лица, чиито служебни задължения или конкретно възложена задача налагат такъв достъп. При така изложеното, касационният съд намира, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като със свое протоколно определение от 16.11.2017 г. по делото като краен резултата е лишил процесуалния представител на жалбоподателя - адв. Савова от запознаване със справка с рег. № АР20201-001-03-Т-6/11.07.2017 г. на ДАНС и вземане на отношение по определящо изхода на делото доказателство. Допуснато нарушение е съществено по своя характер, тъй като лишава оспорващия от процесуалната му възможност да обори фактическите установявания, въз основа на които е издадено неблагоприятния за него административен акт, и така да се ползва от състезателното начало в съдебното производство. Установеният порок на решението налага на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, обжалваното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При така установената неправилност на обжалваното решение и необходимостта от отстраняване на допуснатото процесуално нарушение в ново първоинстанционно производство, разглеждането на останалите касационни възражения се явява безпредметно. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,